ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Рота от шопи. Командирът дава заповед:
– Отляво надясно – преброй се!
И почват:
– Първи!
– Я до него!
– Он до мене!
– Я сам до тех!

Учителката обяснява на децата за действието делене. Написва на дъската 2:2 и пита: – Деца, кой ще каже, какво означава това на дъската? – Равен, госпожо. – обажда се Иванчо от задните редове.

Получих sms от непознат номер: – „Извинявай, вината не е твоя, срещнах друг, просто така се получи, не ме мрази.“ Ег*ти, вече и чуждите гаджета ме зарязват!

Мъж се приготвя за работа, облича джинси, пуловер, а жена му го наблюдава…
– Скъпи, не бива чак толкова да се отпускаш: пуловера изглежда стар, джинсите май не са много чисти. Я, по-добре се преоблечи. Мъжът се вслушва в съвета, обува панталони, риза и слага сако.
Жена му:
– Я ми кажи, ти, за коя се гласиш толкова?!

Мъж отива на среща – закъснява, нервничи, няма къде да паркира. Поглежда към небето и моли:
– Господи, помогни ми да намеря място за паркиране! Обещавам, че ще спра да пия и ще ходя на църква всяка неделя!
Изведнъж по чудо се появява свободно място. Мъжът към небето:
– Край, няма нужда. Намерих!

Секс телефон. Чува се охкане и сладострастни звуци… – Сега бавно събувам бикините си… – О, да! Давай, маце! – Сега свалям сутиена… – Страхотна си! А 69 правиш ли? – Е… правя, ама чак след две години…

Семейство в леглото:
– Скъпи, ужасно ме боли главата!
– Спокойно, скъпа, аз така или иначе не искам сега.

Съпрузи си вдигат скандал още на закуска. Мъжът гневен и казва:
– И в леглото не си нищо особено!
През деня обаче решава да и се извини и звъни, но никой не вдига. Малко по-късно пак я набира:
– Звъня от кое време, защо не вдигаш? Какво правиш?
– В леглото съм, чакам още едно мнение.

Баба, дядо и внуче си говорят. Дядото се хвали че тази година ще празнуват с бабата златна сватба. Внучето пита:
– Дядо, а вие ще сключвате ли втори брак?
Дядото:
– А, аз още от първия не мога да се отърва.

В редакцията влиза млад поет.
– Написал съм стихотворение. Става и за текст за песен.
– Интересно. И какво е заглавието?
– „Ух, аз твоята майка мръсна“.
– Прекрасно! – казва редакторът. – Само това „ух“ ще трябва да го махнем – на чалга избива.