ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Македонец носи под мишницата си орле.Среща го негов приятел и пита:
– Гоце бе, што носиш?
– Орле.
– Е оти ти е?
– Е па разправят че живеело по триста годин, та да видим.

В църквата малко негърче разговаря с Бога:
– Господи, защо си ми дал тази черна кожа?
– За да понасяш по-лесно слънцето на Африка, чадо.
– А защо си направил косите ми толкова къси и къдрави?
– За да не се заплитат в шубраците на саваната, чадо.
– А защо тогава, Божe, съм се родил в Полски Тръмбеш?

– Ало Ани, нужна си ми като жена.
– Съгласна съм!
– Ами тогава, кажи ми, колко часа трябва да варя макароните?

Православен:
– Христос воскресе!
Агностик:
– Не е изключено…
Македонец:
– В Охрид!

Доверие – това е да си забравиш въдицата у дома, когато отиваш за риба… и жена ти да си помисли, че имаш друга въдица.

На Ваньо му вървяло адски в игрите. Пусне тото – шестица. Купи си билет от лотарията – печели. Писнало му един ден от тоя живот и отишъл за риба. И какво хванал? Точно така – златната рибка. Още преди тя да си е отворила устата, той ѝ казал:
– Ааа, не! Нищо не искам – писна ми!!!
– Не може така, трябва да измислиш нещо! – казала рибката.
Мислил Ванко и решил:
– Добре – искам с*кс с индийка…
И хоп – индийката се появила, като по филмите – с червена точка на челото.
Нашият казал:
– Ама с точки са само женените!
А рибката:
– Ами хубаво, изтрий я!
Изтрил Ванчо точката и отдолу видял надпис: „Честито! Печелите апартамент в Люлин!“

След прекрасна седмица прекарана на Бали, кацаме на летището в Родината. Млад граничар с изпъкнали от бдителност очи, гледайки златистия ми тен и широката усмивка, сравнявайки със снимката от паспорта ми зададе логичният въпрос:
– „Цел на вашето завръщане?“

– Боли ме десният крак, докторе.
– На колко си години?
– На 90.
– Е, значи е от възрастта!
– И другият ми крак е на 90 години, ама не ме боли!

Мъж заковавал пирони и си ударил пръста с чука:
– Мммм… – сдържано промълвил той пред 6-годишния си син.
Момчето, със сериозен глас, казало:
– Казва се „Да му е*а майката“, тате!

Съпруга към мъжа си:
– И престани да ме наричаш идиотка, защото така обиждаш и себе си. Ето например, ако се бях омъжила за Генерал, сега щяха да ме наричат Генералша!