ДИМИТЪР СЯРОВ НАПУСКА ДСБ

Драги приятели,

С много от вас сме съмишленици, работили сме години наред заедно за утвърждаването на ДСБ. С някои тази наша обща работа е от ден първи от учредяването на партията от г-н Иван Костов.

ДСБ е единствената партия, в която съм членувал. И всички ангажименти, които съм имал в обществен план – като общински съветник и заместник-председател на общинския съвет, като областен управител в родния ми Сливен, като депутат в 45 и 46 НС, са били в качеството ми на неин представител. Макар и в коалиционни формати. Избиран съм на отговорни позиции и в структурите на партията – областен координатор, член на три състава на НР, в два от които съм бил един от заместник-председателите. Тези факти са ви известни. Имало е трусове, изправяни сме били заедно пред трудни решения. Опитвал съм се, по моя лична преценка, да бъда последователен в отстояване на духа и принципите на каузата ДСБ.

Защо припомням всичко това. За да обясня трудното си решение, което взех, да напусна напусна ДСБ.

През годините не са малко случаите на напускане на ДСБ от членове с ярки активности и позиции. Признавам, че вътрешно не съм приемал подобен ход от тяхна страна и съм вярвал, че аз ще бъда едва ли не последният човек, който ще се раздели с тази наша общност, с хората, които са ни гласували доверие на избори, възлагали са надежди на „тъмносините“, като носители на частица от голямата синя идея на началото.

Какво се случи, за да взема все пак решение да напусна ДСБ.

През последните няколко години бях от хората в партията, които настояваха категорично да се спазва устава и да се води нормален организационен живот, срещу вземане на еднолични решения. Почти същите хора бяхме, които също така категорично настоявахме ДБ да издигне свой кандидат за президент на последните избори, като консолидиращ фактор при избори две в едно. Ние подкрепихме и активно работихме за кандидатурата на Лозан Панов. Тези ни позиции се приемаха като недопустимо предизвикателство пред началството. Но най-големият ни „грях“ се оказа издигането на алтернативна кандидатура за председател по време на дълго отлаганото отчетно-изборно национално събрание. Което е най-нормалната процедура в една демократична партия. Както е най-нормално да признаем и резултатите от избора на мнозинството и да не допуснем негативизъм, разцепление и избягване на персонални нападки. Без да се отказваме да изразяваме загриженост и критичност. Така и постъпихме, макар да имаше гласове изборът да бъде оспорен за уставни нарушения.

Пак същите хора, заедно с други съмишленици, нечленуващи в партии, се обединихме около неформалната инициатива Десен форум. В сайта на инициативата от принципни позиции предлагахме идеи и отправяхме критични послания до представителите на ДБ в предишния парламент, организирахме петиции, някои от които срещнаха сериозна подкрепа. Но тези наши представители не поеха нито веднъж подадената ръка, по която й да е тема.

В ДСБ вместо отвореност, срещнахме враждебност и апаратен остракизъм, лепени на етикети, инсинуации. Преди няколко дни научаваме за изключени знакови лица с обтекаемото обвинение „за уронване авторитета на партията“.

В такава атмосфера, човек няма как да не се запита, защо да членува в партия със задължаващото название Демократи за силна България, която се превръща в негова противоположност. В партия, стигнала до положение да се домогва на всяка цена до място на „резервна табуретка“ в НС. В партия без памет и уважение за авторитети от предишни периоди от вече немалката й история, която се капсулира за идеите и енергията на млади хора, в която практически връзката национално ръководство – местни структури е формална и еднопосочна от началстването на центъра. Въпросите са риторични. И отговорът е – няма смисъл.

Най-трудно ми беше при вземането на това решение във връзка с отговорността, която съм имал през немалко години към демократичната общност в родния ми град и организациите в други региони, с които сме работили заедно.

На тях в личен план мога да кажа – оставам с уважение към всички вас и имам надежда, че ще продължим да сме верни на идеите и ценности, които са ни събирали и обединявали. Бъдете здрави!