ПИСАТЕЛЯТ АСЕН СИРАКОВ В СЛИВЕН: ДЕЦАТА СА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ СЪДНИЦИ НА ТВОРБИТЕ МИ

Международна кръгла маса на тема „Изкуството да се пише за деца –  между модерните послания и фантазния свят“ събра писатели, издатели и библиотечни специалисти в РБ „Сава Доброплодни“ в Сливен. Форумът е част от програмата на 24-то издание на Националния фестивал на детската книга в Сливен и бе открит от Росица Петрова-Василева от името на организаторите.

Свои доклади представиха писателите Марин Трошанов, Иван Раденков, Никола Райков, Димитър Белчев, Асен Сираков, унгарската писателка Славна Карпати и др., както и издателите Мариана Златарев и Виктория Бисеров.

„Днешната книга е като вчерашната книга и книгата преди един век. Тя се променя в съзвучие с времето, в което се чете, посочи писателят Асен Сираков и сподели някои акценти от доклада си „Реалност и фантазия. Детската книга днес“. Сираков, който пише за деца от 12 години, допълни, че големият талант и майсторлък е дидактиката така да бъде умело вплетена в творбата, че да не се усети от малките читатели.

Той степенува оценките за талант и качество на една творба и нейния автор: Когато се чете на един дъх, когато читателят е убеден, че си представя нещата като автора, и най-високата, когато възкликне:   “ Я, писателят си представя нещата като мен!“.Асен Сираков сподели още, че когато пише книга за деца, си представя, че би могла да се адаптира за куклена пиеса, за анимация, за комикси, за да може детето за се забавлява и призна, че винаги най-големите съдници на творбите му са били децата.

Писателите споделиха размисли и тези, свързани с влиянието на глобализацията върху детската психика и процеса на четене, опасностите, които крият социалните мрежи като фалшиви новини, подменени ценности, манипулация и чиито жертви са децата най-вече, дали дигиталните устройства изместват книжките и др.

Всички доклади от тазгодишното издание на фестивала са събрани в двуезичен сборник „Изкуството да се пише за деца днес – между модерните послания и фантазия свят“ на български и английски език.

В заключение Росица Петрова обобщи, че възрастните- семейството и учителите, носят отговорност за стимулиране на четенето, че въпреки интереса на децата към технологиите, интересът към книгите не е изгубен и има нужда от тях.