16-ГОДИШНИЯТ АЛЕКСАНДЪР ЧЕНДОВ ОТ СЛИВЕНСКОТО СЕЛО ГЕРГЕВЕЦ Е НАЙ-МЛАДИЯТ УЧАСТНИК В БОТЕВАТА ЧЕТА

„Ботев не е сам. Има около 200 четници. Това е най-голямата чета, която се сформира по времето на възрожденските ни борби за национално освобождение. Тя е и най-известната“.

Това разказа пред БНР историкът Нели Стоянова, Регионален исторически музей – Враца, в Деня на Христо Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Една от ключовите фигури в Ботева чета е Никола Войновски, обясни Стоянова.

„Той има възлова роля в организацията и особено в определянето на тактиката по време на сражения. Единствено Войновски е с военно образование и е определен за военен командир“.

Източниците сочат, че загиналите четници през целия път на Ботев са 94, разказа историкът.

„Най-големите и драматични сражения са на Милин камък и във Врачанския Балкан. В тях за пръв път участва и редовна турска войска. През цялото време четниците влизат в престрелки с банди от черкези – наемници, които действат като местен отряд на османската власт за предотвратяване и потушаване още в зародиш на броженията сред местното население.

Страшен бич е преселването на черкези във врачанските села – номади, занимаващи се с грабежи и безчинства, дори в мирно време. Четата е преследвана като дивеч“.

78 са членовете на Ботевата чета, които оцеляват след Освобождението, отбеляза Нели Стоянова.

Ботевите дни – преживяване, търсене, вървене към Ботев
„Част от тях са съдени в Русе. Някои са екзекутирани. Има изпратени на заточение в Анадола“.

Обикновено се смята, че Никола Обретенов е последният четник на Ботев, който остава жив, но всъщност това е Цанко Минков, който умира чак през 1944 година.

Всички са млади хора. Има и участници под 20-годишна възраст. Най-младият четник е на 16 години. Той се казва Александър Чендов от сливенското село Гергевец и загива, след като четата се разделя на няколко групи“.

На лобното му място е издигнат паметник и подвигът му се почита и до днес, разказа историкът в предаването „Хоризонт до обед“.

БНР