СЪБИ СЪБЕВ ПОСТАВИ ШЕКСПИР С КУКЛИ В НОВАТА „ДВАНАЙСЕТА НОЩ“ НА СЛИВЕНСКИЯ ТЕАТЪР

Усилени репетиции за премиерата на „Дванайсета нощ“ по Уилям Шекспир текат в Куклен театър – Сливен. Спектакълът, под редакцията и режисурата на Съби Събев, ще се срещне с публиката на 27 март, когато театърът ще представи новата си интерпретация на една от най-популярните Шекспирови пиеси.

Постановката е играна в сливенския Куклен театър преди повече от 10 години и е сред най-награждаваните, но сега ще я видим с нов актьорски състав. Историята започва след корабокрушение, когато младата Виола се преоблича като младеж и попада в двора на княз Орсино. Оттук се разгръща поредица от комични недоразумения, любовни признания и объркани самоличности, които превръщат сцената в истински карнавал на човешките чувства.
Съчетание на кукли, актьорска игра, музика и ярка сценография, правят пиесата динамична, въздействаща и лека за осмисляне. Именно чрез тази театрална форма Шекспир става близък и разбираем за децата – неговите герои оживяват чрез хумор, игра и цветни сценични образи. Кукленият театър превръща класическия текст в приключение, което младата публика може да следва с лекота и интерес.

Режисьорът Съби Събев вижда поставянето на Шекспир с кукли като творческо предизвикателство. „Творческият ми живот е свързан с Шекспир. Пиесата е една провокация, тъй като не толкова често може да се поставя куклен театър за възрастни и по-големи деца. В България си го позволяват само няколко куклени театъра – Столичният, Пловдивският, Варненският, Старозагорският и Сливенският“, казва той.

По думите му съществува устойчиво клише, че кукленият театър е предназначен само за най-малките зрители. „Тук желаната публика са деца от 5–7 клас и възрастни, които мислят, че кукленият театър не е за тях и трудно влизат в залата“, отбелязва режисьорът, който има опит с постановки в различни европейски страни. „Поставял съм в Сърбия, Кипър, Чехия, Полша – там се прави театър за по-големи зрители без предубеждения.“

“Дванайсета нощ“ е една приказка, случила се в измислената страна Илирия, на един измислен остров между Адриатика и Албания. Там ставаме свидетели на лабиринта на изменчивостта на човешката природа – човекът става роб на желания и чувства и основно – на любовта. Тя е представена като сляпа страст, която не търпи съпротива, може да се отприщи и да смени обекта си. Героите са едни приятно-смешни марионетки.“, разказва Събев.

Съби Събев поставя специален акцент върху срещата на младата публика с живото театрално изкуство. „Когато децата влязат в театъра, те са отбор и има общо съпреживяване на живото изкуство. Имат възможност да реагират на момента към това, което им се представя от актьорите. Самите актьори също реагират на от енергията на залата. Много е важно да се получи тази синергия между зала и актьори“, казва той.

Според него именно това общо преживяване прави театъра важен за децата днес. „Смятаме, че те са дигитално поколение, че общуват повече с телефона си, че губят социални способности. Мисля, че тук родителите са част от причината – връчвайки по един телефон на малките деца, те отрязват живия контакт с тях. Децата свикват с дигиталния свят и след това, когато се срещнат с живо изкуство, за тях то е нещо непознато, почти шок, но им харесва.“

Събев подчертава, че адаптацията на Шекспировия текст за куклен театър изисква внимателна редакторска работа. „Правенето на Шекспир с кукли е предизвикателство. Убеждението е, че трябва да се поставя сериозно, с драматични актьори, с уважение към текста на Шекспир и към поетичния талант в превода на Валери Петров. Куклата обаче има ограничен лимит като изразно средство и е необходима редакция, която обаче трябва да запази есенцията и смисъла, за да излезе сюжетът.“, казва той. Затова и в пиесата обемът на текста е намален от 60 страници до 20.

В куклената пиеса липсва и образът на шута Фебе, който е контрапункт на сюжетните събития, чрез философските си коментари върху тях. Той е вместен в образите на самите актьори – те са шутове и чрез куклите и персонажите предават гласа на Фебе.
В гласа на шута е скрит и философския смисъл на произведението. „Това е последната комедия на Шекспир, писана през 1602 г., въпреки че той не използва жанра комедия, а определя творбите си като драми със щастлив край“, казва Събев.

„Дванайсета нощ“ е и послание към родители и учители, които трябва да покажат на децата как да излизат от лабиринтите на чувствата и тревогите си. „Докато любовта е повърхностна, а не стане осъзнато чувство, този лабиринт, в който се лутат, винаги ще съществува. Когато стане осъзната, ще се измъкнат от него“, допълва режисьорът и ги кани „Да дойдат да гледат един по-различен шекспиров театър, тъй като естетиката на куклата винаги променя гледната точка към един класически сюжет“.

Съби Събев завършва режисура за куклен театър в Национална академия за театрално и филмово изкуство в класа на проф. Юлия Огнянова.
Работил е в редица театри в България, сред които Младежки театър „Николай Бинев“, Столичен куклен театър и куклените театри в Пловдив, Бургас, Сливен и др. Поставял е спектакли и в чужбина – в Сърбия, Чехия, Полша и Кипър. Негови постановки участват в международни театрални фестивали и получават редица отличия.

В творческата си работа Събев често посяга към класически текстове, които адаптира за езика на кукления и визуалния театър. Сред авторите, към които се връща многократно, е Уилям Шекспир, чиито произведения поставя в различни интерпретации за съвременна публика.