НАЙ-СВЕТЛИЯТ БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИК

24 май трябва да бъде нашият национален празник.

Националният ни празник сега, 3 март, е денят, в който се подписва предварителен мирен договор между две империи – Руската и Османската. Това е ден, в който някой друг, отвън, ни е „освободил от робството“, както ни учеха от деца. Някои хора и до днес се възмущават от историческия термин „Османско владичество“ и настояват (с гордост!), че дедите им са били роби. Без да разбират, че в понятието „Турско робство“, думата робство е метафора. По същата логика можем да говорим и за Съветско робство след 9 септември 1944 г.

Другите ни два големи празника, свързани с Националното освобождение – 19 февруари и 2 юни – са дни на смъртта. Героичната смърт, но все пак смъртта, а не раждането на героите (или Възраждането) честваме. Защо не празнуваме победите си, рождествата и възрожденията повече, а все се фокусираме върху героичната смърт? Или върху хомота на „робството“. (Да не говорим, че върху тези две героични смърти, на Левски и на Ботев, пада и сянката на българско предателство.)

Подписването на предварителния мирен договор между Руската и Османската империя на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 г., не е денят, в който се създава Третата Българска Държава. Тя реално се създава едва с приемането на Търновската конституция на 16 април 1879 г. (Това също е една алтернативна подходяща дата за Национален празник.)

Но най-светлият и оптимистичен, най-български празник е 24 май. „…че и ний сме дали нещо на светът/ и на вси Словене книга да четът…“ както пише дядо Вазов. Кирилицата е създадена в Първото българско царство. Глаголицата е дело на светите солунски братя Кирил и Методий, но кирилицата, е създадена в България от техните ученици (и назована с почит към учителя), вероятно от св. Климент Охридски или друг от учениците, в края на 9 век. Русия приема от нас християнството и кирилицата, както и светите книги, в превод на старобългарски (черковнославянски) един век по-късно.

Денят на св. св. Кирил и Методий, денят на българската и всеславянска азбука и култура, започва да се празнува у нас още преди Освобождението – първо в Пловдив през 1851. Това трябва да бъде националният ни празник.

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

dnevnik.bg