„МАЛКИЯТ МУК“ – КРАСИВ, ЗАБАВЕН И СМИСЛЕН ПОВОД ЗА СЪБИРАНЕ НА СЕМЕЙСТВОТО В ТЕАТЪРА

Актьорите Димитър Марков, Августин Демерджиев, Вяра Начева, Мария Манолова и Марио Топалов – за представлението-приказка с режисьор Ивайло Гандев. Тяхната покана: „Очакваме Ви на Никейския пазар на 29 май“

Прекрасен актьорски ансамбъл манифестира завидни творчески умения в „Малкия Мук“. Стотици очи не се отделят до края на представлението от сцената, която разказва, със средствата на театъра, за приключенията на Мук. Създателите на спектакъла от Сливенския драматичен театър изграждат сюжетното действие неподправено и талантливо, карат приказката на Вилхелм Хауф да се лее от сцената. Фантастичната приказка, вградена в занимателно представление, с удивителна екипна игра на артистите, с емоционална, драматична и комична градация до развръзката, със сцени, поднесени с много хумор и мъдрост, с прекрасни песни, пластика и ефекти, задържа интереса жив през цялото време. Въпреки познатия приказен сюжет, драматизацията на Венцеслав Асенов и недвусмислено ясно и логично изведения режисьорски прочит на Ивайло Гандев постигат, естествено и ненатрапчиво, приятен и увлекателен театрален разказ.

С второто премиерно представление на „Малкия Мук“ на 29 май се върви към финала на културните тържества „Сливенски огньове“ в Сливен. Думата на актьорите ще чуем, след като видяхме чудесните им изпълнения. Как представят своето представление те самите сега?

В образа на Малкия Мук виждаме познатото лице на актьора Димитър Марков, който има нелека творческа задача – да представи преобръщането на героя към Доброто, моралното пречистване през наказанието. За актьора тя е истинско предизвикателство, ето защо.

Димитър Марков:

„Една от основните теми, които засягаме, е за добротата ни спрямо другия и способността да се поставиш на негово място, да не забравяш, че това, на което днес се присмиваш, утре може да те застигне. Разбира се, всичко това е разказано и изиграно с много фантазия и артистичност, което прави спектакъла наистина интересен и увлекателен. Каквото трябва да бъде едно хубаво театрално представление.

Добре познавам драматизациите на Венцислав Асенов. Тази есен гледах неговата драматизация на „Пинокио“, която Ивайло Гандев направи с театралната си школа и си помислих: „Ах, как ми се играе в нещо такова, ако може от същия автор и постановъчен екип.“ – Както се казва – внимавай какво си пожелаваш…

Премеждията, през които преминава Малкия Мук са различни, сюжетът в нашето представление  е обогатен. Поуката от приказката, както ние я разказваме, е да търсиш доброто. Да правиш добро, защото само така светът може да стане по-добър. Да правиш малки и почти незначителни добрини, които обаче току-виж – могат да променят света.

И една „поука“ в практически план: Публиката, особено детската, да оставя телефоните и социалните мрежи поне за малко и да идва в добрия стар театър, където се разказват и играят приказки както никъде другаде – на живо и наистина, без филтри и изкуствен интелект.“

…  По прекрасната приказка на Вилхелм Хауф на сливенска сцена видяхме прекрасни актьорски интерпретации. Безупречно пластичен и артистичен, изобретателен, ярък на сцената е Августин Демерджиев – в образите на тийнейджър, акробат, везир, котарак – всичките великолепно и характерно пресъздадени. Какво предизвиква и мотивира актьора в това представление?

Августин Демерджиев:

„Представлението е различно във всяко отношение, но това не е фактор, който го отличава по специфичен начин, защото и всяко едно друго представление се отличава от останалите. Дори да „вземем“ един текст, поставен от двама различни режисьори, съвсем отчетливо ще забележим разликите. Разбира се, този текст, драматизиран от Венцислав Асенов, носи различието си в посоката на целевата група, а именно – ориентиран към семейства и деца. Затова той се отличава се с магичност, наивност и много въображение.

В това представление, при така създадените обстоятелства, изиграх шест различни роли и да, определено бях предизвикан. За мен това е истинско удоволствие. Творческото удоволствие от работата е въпрос на личностна нагласа. Това смея да твърдя за всеки текст, с който съм се срещал. Артистът умее или не умее да си създаде възбуждащи механизми по отношение на цялостното си творчество. Както обичам да казвам: Артистът е сътворител, той е кооперативен създател! Самоубийство е да бъде изпълнител!

Живеем в много объркан свят! Объркан, но не различен от времето, в което е създаден текстът. В съвремието изявата на личността е на изопачен показ. Днешното дете може да проникне в света на друго дете, което се намира на хиляди километри от него, през така наречените  „черни кутийки „. Един лош пример може да обиколи света в рамките на минути, дори секунди. Днес едно дете може много по-лесно и бързо да се подхлъзне по лошотията и то без да го осъзнава. Осъзната или не, лошотията у хората е стара колкото света и по един или друг начин, лошите постъпки се наказват, а добрите се възнаграждават. Това стои в основата на „Малкия Мук“.

За всеки е известно, че най-добрият начин да накараш друг да направи това, което искаш, е  добрата дума. А тъй като се стремим към подрастващите, няма да използвам втория метод, познат от едни други произведения…“

… Какво казва също така блестящата в спектакъла Вяра Начева, която виждаме в образите на търговка, майка, котешка стопанка и дори Султан? Духовита, остроумна, енергична, комична, драматична, всеки път различна във всяка роля и сцена. Нейните думи за представлението:

Вяра Начева:

„За първи път съм разпределена в представление за деца. Стилът на игра, подходът към ролята „отвън навътре“, свободата, която ни даваше режисьорът – различно е. Много се забавлявах, докато си разработвах образите и сега да ги играя е голямо удоволствие. За мен много вълнуваща и зареждаща беше работата по песните. Георгиос Филаделфевс беше изключително вещ  и вдъхновяващ водач! Всеки според житейския си опит провижда поуката в едно произведение, но моят дъх спира пред думите:

 „Ние правим света странен и непознаваем, защото светът е това, което сме ние. Търси добро, бъди добър и светът ще стане по- добър.“ „Малкият Мук“ е красив, забавен и смислен повод за събиране на цялото семейство в театъра! В динамичното ежедневие, в което е истински лукс времето, прекарано с любимите хора, театърът предлага интересна възможност за семейна заедност. Най-добре елате с децата си и оставете приказката да свърши с вас своята вълшебна работа. А след представлението ще имате чудесна тема за разговор: какво ви е харесало, какво ви е разсмяло, какво можеше да бъде по-добре и каква е поуката! Приказен шанс за всяко семейство!“

Своето място в прекрасния актьорския ансамбъл защитава прелестно и младата актриса Мария Манолова, също като останалите – в няколко различни роли: играеща тийнейджърка,  хитроумна котка, султанска щерка. За нея хубавото, важното и различното в представлението е следното:

Мария Манолова:

„Различното в представлението “Малкия Мук” е колективната настройка и енергия, която ни обединява във всеобщата ни мисия. За мен бе огромно предизвикателство целият процес, защото за пръв път участвам в представление, което е насочено към детска публика, а това изисква още по-голяма отговорност. В това предизвикателство се крие моето удоволствие.

Поуката според мен е в действията на героите и техните последствия. Тя е в отговорността да бъдеш човек и най-вече – да вземаш решенията от страната на Доброто. Бих апелирала към родителите на децата, които уважават това изкуство, да водят все повече децата си на театър. Защото има смисъл. Защото той развива душевното богатство. А децата са нашето бъдеще.“

… За актьора Марио Топалов „Малкият Мук“ е дебют на сливенска сцена и както вече се видя – един много успешен дебют. Възпитаникът на проф. Ивайло Христов се вписва гъвкаво и находчиво, с прекрасна актьорска интуиция в актьорския ансамбъл и гради неуморно и оригинално различните образи на тийнейджър, вълшебник, везирски племенник и колоритен котарак. За себе си в представлението той отговори, обобщавайки всичко, така:

Марио Топалов:

-Кое  различното в това представление?

– Различното е че успяхме да направим едно представление, което да обхваща широк възрастов диапазон – от най- малкия до най- възрастния зрител.

– Какво творческо удоволствие Ви доставя участието в него?

– Това, че имам творческа свобода, за което съм благодарен на Ивайло Гандев –  той винаги е готов да обсъдим и най-безумната хрумка.

-Каква е поуката от тази приказка?

– Да търсим доброто в света.

-Как ще поканите публиката да я гледа?

– Очакваме Ви на Никейския пазар на 29 май.