ВЛАДИМИР РУСЕВ: СЛЕДВАЩИТЕ 10 ГОДИНИ МОГАТ ДА ПРОМЕНЯТ ИКОНОМИЧЕСКАТА ПОЗИЦИЯ НА СЛИВЕН

„По-високите доходи и по-силната икономика са реалистична перспектива за региона, ако използваме последователно неговите предимства“

Сливен има индустриални традиции и добро географско положение. Развитието на Индустриалния парк създава нови възможности за производство и привличане на инвестиции. В същото време ниските доходи остават един от сериозните икономически и социални проблеми на региона.

Как може да изглежда Сливен след десет години? Каква роля могат да имат инвестициите и образованието? И как международните икономически отношения могат да допринесат за развитието на региона?

По тези теми разговаряме с Владимир Русев – икономист от Сливен с дългогодишен опит в международния бизнес и българо-полските икономически отношения. Професионалният му път е свързан с развитието на бизнес партньорства и икономическото сътрудничество между България и Полша. Има управленски опит в частния и публичния сектор.

Г-н Русев, ако погледнем Сливен през икономическите показатели, как изглежда регионът днес?

Сливен има реална икономическа и производствена основа, върху която може да надгражда.

Към края на 2025 г. населението на областта е 168 267 души. Регионът има производствени традиции и местен бизнес. Географското положение също е благоприятно.

Икономическите показатели обаче очертават сериозни проблеми. По последните публикувани данни на Националния статистически институт средната брутна месечна заплата в област Сливен през второто тримесечие на 2026 г. е 1 074 евро при 1 444 евро средно за страната. По този показател областта е на 20-о място в България.

Разликата е значителна и представлява сериозен икономически и социален дефицит за региона. По-ниските доходи влияят върху стандарта на живот и способността на Сливен да задържа квалифицирани хора.

Една от основните задачи през следващото десетилетие трябва да бъде постепенното намаляване на тази разлика чрез развитие на икономиката и създаване на по-висока добавена стойност.

Доходите ли са един от най-важните показатели за развитието на региона?

Доходите са показателят, който хората усещат най-пряко. Зад тях стоят производителността и структурата на икономиката, както и състоянието на пазара на труда.

Има положителна динамика. През първото тримесечие на 2026 г. средната брутна заплата в област Сливен е била 1 028 евро, а през второто достига 1 074 евро. Разликата спрямо средното за България обаче остава голяма.

Ключовият въпрос е как през следващите години да се създадат устойчиви икономически предпоставки за по-високи възнаграждения. Това изисква предприятия с по-висока добавена стойност и хора с необходимата квалификация.

Регионалното развитие в крайна сметка трябва да се измерва и с промяната в доходите и качеството на живот на хората.

Каква роля може да има Индустриалният парк?

Сериозна, ако го разглеждаме с дългосрочен хоризонт.

Индустриалните територии се развиват постепенно. Инфраструктурата създава условия за инвестиции, а предприятията привличат нова икономическа активност.

Едно производствено предприятие създава работни места и търсене на транспорт и логистика. Възможности се откриват и пред местните доставчици и компании за инженерни услуги.

Когато част от тези дейности се поемат от предприятия от Сливен и региона, ефектът се разпространява в местната икономика.

Опитът ми от Полша показва как около подобни индустриални територии постепенно се натрупват предприятия и инфраструктура. Образованието се ориентира към нуждите на бизнеса, а местните компании се включват във веригите за доставки.

За Сливен това е реалистична перспектива, която изисква време и последователност.

Какъв тип инвестиции биха били най-ценни за региона?

Инвестиции с дългосрочен хоризонт и технологично съдържание, които създават връзки с местната икономика.

Съвременното производство търси инженери и квалифицирани техници. Това прави връзката между инвестициите и професионалното образование особено важна и дава по-добри възможности за развитие на младите хора в региона.

Съществен е и ефектът върху местния бизнес. Когато предприятие от Сливен стане доставчик или партньор на по-голяма компания, то получава възможност да расте и да инвестира в технологии. Така част от създадената стойност остава в региона.

Силната регионална икономика се изгражда чрез развиващ се местен бизнес и нови инвестиции, подкрепени от знания и квалификация.

Какво икономическо предимство дава географското положение на Сливен?

Сливен е близо до основния транспортен коридор по автомагистрала „Тракия“. Регионът има железопътна свързаност и сравнително бърз достъп до Бургас и Черно море.

В по-широк план България заема интересно икономическо положение между водещите икономики на Западна и Централна Европа, Балканите и Турция. Черноморският регион също е част от тази икономическа среда.

Международните компании обръщат все по-голямо внимание на сигурността на доставките и транспортните разходи. Разстоянието между производството и основните пазари също придобива по-голямо значение.

Географията се превръща в икономическо предимство чрез добра инфраструктура и развита бизнес среда. Квалифицираните хора добавят още един ключов фактор.

Сливен има основание да разглежда своето развитие и през тази по-голяма икономическа карта. Добрата свързаност може да засили интереса към региона като място за производство и бизнес. Въпросът е това предимство да бъде използвано целенасочено през следващите години.

Тази година Полско-българската търговска камара навърши 20 години. Как изглеждат тези две десетилетия от днешна гледна точка?

Двадесет години дават добра перспектива за това колко много могат да се променят икономическите отношения между две държави.

Когато Камарата беше създадена през 2006 г., двустранната търговия беше в мащаб от няколкостотин милиона евро годишно. Днес стокообменът между България и Полша е близо 5 млрд. евро.

През тези години сме организирали бизнес форуми и икономически мисии. Създавали сме контакти между компании и сме подпомагали бизнеса при навлизането на двата пазара.

Най-ценният капитал, който се създава за двадесет години, е доверието. Международните икономически отношения се изграждат постепенно и добрите професионални контакти остават във времето.

Днес продължаваме да работим с полски компании, които разглеждат възможностите на българския пазар. Когато профилът на даден проект е подходящ, представяме и възможностите, които регион Сливен може да предложи.

Натрупаното през годините доверие често е най-краткият път между една добра инвестиционна възможност и предприемача, който я търси.

Какво от полския опит е приложимо за Сливен?

На първо място – последователността.

В Полша съм наблюдавал региони, които в продължение на години изграждат инфраструктура и привличат предприятия. Около тях постепенно се развиват местни доставчици и образование. В определен момент тези елементи започват да функционират като една икономическа среда.

Всеки регион трябва да развива собствен модел, изграден върху естествените му предимства.

За Сливен има добра основа – производствени традиции и местен бизнес. Към тях се добавят транспортното положение и възможностите за ново индустриално развитие.

Следващият етап е последователното надграждане върху тази основа.

Имате опит и в дипломацията. Как външната политика се свързва с икономиката на регион като Сливен?

Връзката е пряка.

Икономическата дипломация създава контакти и отваря пазари. Тя представя възможностите на България пред международния бизнес.

Според мен България има интерес от умерена, балансирана и предвидима външна политика, която поставя националния интерес и икономическото развитие сред своите основни ориентири.

За една малка и отворена икономика достъпът до конкурентни пазари и ресурси има голямо значение. Инвестициите и технологиите влияят пряко върху конкурентоспособността на българските предприятия.

Предвидимостта също има икономическа стойност. Компаниите планират инвестициите си за години напред и търсят стабилна среда с ясна перспектива.

За мен успешната икономическа дипломация се измерва и с възможностите, които създава за българската икономика. Когато тези възможности достигнат до региони като Сливен, международната политика придобива конкретно икономическо измерение за хората.

И накрая – как реалистично може да изглежда Сливен след десет години?

През 2036 г. Сливен може да има по-силна икономика и по-висока производителност. Най-важният резултат би бил това развитие да се отрази чувствително върху доходите и качеството на живот.

Индустриалният парк може да се утвърди като територия с реална производствена активност. Около него могат да се развиват местни доставчици и услуги.

Предприятията от региона могат да бъдат по-силно свързани с националните и международните вериги за доставки. Професионалното образование може да се развива още по-близо до потребностите на икономиката.

Една от най-важните цели според мен трябва да бъде чувствителното намаляване на разликата между доходите в Сливен и средните за България. Това би било конкретен измерител за икономическия напредък на региона.

Десет години са достатъчно дълъг период за натрупване на съществена промяна. Тя изисква последователност и инвестиции, подкрепени от образование и добра инфраструктура.

Гледам към следващото десетилетие с умерен оптимизъм. Проблемите пред Сливен са реални и част от тях са натрупвани с години. Също толкова реални са възможностите регионът постепенно да подобри икономическата си позиция. Резултатът ще зависи от последователността, с която тези възможности бъдат превърнати в инвестиции, работни места и по-добри доходи за хората.

Георги Мангинов