ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Учителят пита Иванчо:
— Кой се е бил с Ахил пред Троя?
— Цезар! – отговаря той.
— Глупости!
— Нерон?
— Пак не си учил Иванчо. Откъде накъде пък Нерон?
— Тогава е Хектор! Знам със сигурност, че е едно от нашите кучета.

Един човек отишъл в гората за дърва. Обаче нямал разрешително и по едно време се задава горският:
Горският:
– За къде ги събираш тези дърва?
Човекът:
– Събирам дърва за зайците!
Горският:
– Че те зайците ще ги ядат ли?
Човекът: Ами, ако искат да ги ядат! Като не ги искат ще ги изгорим!

Жената:
– Защо всеки ден ходиш в кръчмата?
Мъжа:
– Там има много добър цигулар.
– А, във филхармонията да не са лоши?
– Не, но там не дават бира.

– В този замък има ли призраци?
– Всички така говорят! Мен ако питате, това са само слухове – аз и до ден днешен не съм видял нито един призрак! А живея тук от вече осемстотин години!

Адвокат успокоява своя клиент:
– Вие да не се уплашите от толкова много параграфи! Съдията просто искаше да каже, че ви осъжда на доживотен затвор.

Позвъних на Телефон на Доверието да им кажа,че съм в депресия и на ръба на самоубийството.Оттам пренасочиха обаждането ми в Пакистан,където много ми се зарадваха и се поинтересуваха дали мога да управлявам камион.

Един поканил една дама на кино. След филма я изпратил до тях и казал:
– Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
А тя си помислила:
“ Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас.“
Но той нищо не казал и си тръгнал.
На следващия ден я поканил на театър, и пак я изпратил, и пак казал:
– Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
А тя пак си помислила:
“ Дали няма да поиска да го поканя на кафе у нас.“
И пак той нищо не казал и си тръгнал.
Следващия път я завел на ресторант, и пак я изпратил и казал:
– Благодаря. Беше ми много приятно да бъда с теб.
Тя не се сдържала и го попитала:
– Прощавай, но да не си случайно импотентен?
А той:
– Не, аз съм интелектуалец. По-добре три дни да почакам, отколкото три часа да те навивам!

Казват, че в затвора било като във фейсбук – седиш, губиш си времето и пишеш по стените…

Седя си в колата и мълча. Катаджията зяпа в документите за 16-ти път и той мълчи. По едно време не издържа:
– И к’во предлагаш да правим сега?
Викам:
– Мии…Ако искаш да се оженим…

След свиждане с мъжа си – затворник, една жена отива при директора на затвора и го моли:
– Господин директоре, не можете ли да преместите мъжа ми на по-лека работа?
– Госпожо, каква по-лека работа от това да лепи книжни пликчета?
– Да, но това е през деня. А нощем, казва, копаели някакъв тунел…