ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Полицай спира кола за проверка:
– Знаете ли за какво ви спирам?
– Знам… ама нямам!

Един млад мъж се явява на изпит за полицай. Вечерта се прибира вкъщи радостен.
– Тате, тате, приеха ме. Вече съм полицай.
– Чудесно, моето момче. Трябва да го отпразнуваме.
Седнали на масата да празнуват.
– Какъв беше въпросът на изпита, сине? – попитал бащата.
– Колко е 3 по 7? И аз отговорих 20.
– Но, сине, 3 по 7 е 21.
– Може и така да е, тате, но аз бях най-близо до верния отговор.

– Струва ми се, че вече сте били при мен. – казва докторът – Припомнете ми фамилията си.
– Симеонов.
– Простатит?
– Не, Николай.

– Не всичко се връща на този свят! – промълви сервитьорът и прибра рестото.

Сутрин,в автобус от градският транспорт:
-Моля,направете място… Вече 2 спирки стоя на един крак!
-И какво от това, аз съм стъпил на два, ама не са моите. И както виждате – изобщо не се оплаквам!

По празниците са се навъдили молци-мутанти. Стеснили са всичките дрехи в гардероба ми.

Надпис в школата за парашутисти:
„Уважаеми курсанти, изходът се намира на петия етаж!“

Надписът на стената в подлеза казваше доста повече за Катя отколкото този на стената й във Фейсбук.

Интелигентността е като бельото, важно е да го имаш, но няма нужда да го показваш!

Секретарка към директора:
– Господин директор, дойде един факс за Вас.
– Нека влезе!

Заместникът отива при шефа:
– Секретарката роди две.
Шефът:
– Иди ти.
Заместникът:
– Ти иди, аз моето вече си го взех.

Мъж се моли в църква:
– Господи, дари ме с прекрасно детство… след това си го взе, дари ме и с чудесна младост… после взе и нея… След това ме дари със жена… доста време мина… само напомням…

Влиза един при шефа:
– Шефе, ще напускам!
– ‘Що, бе?
– Във фирмата има педал.
– Е ти как разбра?
– Откраднал ми е червилото и спиралата за мигли.

– Не ми дръж такъв тон, не си ми началник!
– Е как да не съм, даже съм ти директор!
– Оу, шефе, извинете, задрямал съм… а гласът ви е същият като на тъщата!