ЯМБОЛ И НОВА ЗАГОРА СА ОАЗИСИ В ИКОНОМИЧЕСКАТА ПУСТИНЯ, КЪДЕТО Е СЛИВЕН
януари 21, 2018 2501 Прегледи

ЯМБОЛ И НОВА ЗАГОРА СА ОАЗИСИ В ИКОНОМИЧЕСКАТА ПУСТИНЯ, КЪДЕТО Е СЛИВЕН

Почти половината икономика е съсредоточена в София, разкрива проучване на Институт за пазарна икономика, озаглавено „Икономическите центрове в България“ и публикувано днес на страницата на Института.

Около 2/3 от територията на България са икономическа пустиня с малко на брой оазиси. Това разкрива проучване на Института за пазарна икономика, представено в четвъртък.

Според доклада на ИПИ, озаглавен „Икономическите центрове в България“, 86% от цялото производство на страната са съсредоточени във и около 20 градове начело със София. Групирането в рамките на центровете е правено около т.нар. икономически ядра, които привличат значителна ежедневна трудова миграция от съседни общини, имат висока концентрация на наети лица и генерират относително голяма продукция.

Общият брой на икономическите центрове в страната е 20, като тяхната големина, териториален обхват и секторен профил са изключително разнообразни.

Сливен не е сред тях и попада в периферията им.

Икономическите центрове са и тези, които привличат основната част от инвестициите в страната – 81% от всички преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в страната до края на 2015 г. са се насочили към тях. Сходна е картината и с другия основен показател за инвестиции – ежегодните разходи за дълготрайни материални активи (ДМА); 3/4 от всички годишни разходи за ДМА (2015 г.) се правят също в центровете.

В тях работят 75%, или 3/4 от наетите в икономиката през 2015 г. В същото време в центровете живеят 62% от населението на страната през 2016 г., което означава, че над 1/3 от хората в България живеят извън икономически най-активните и перспективни територии на страната. Интересното е, че икономическите центрове освен повече продукция концентрират и все повече население като относителен дял от общото население на страната – през 2000 г. в тях са живеели 59% от населението, а през 2016 г. този дял вече е с 3 пр.п. по-висок.

Магистрала „Тракия“ и по-добрите пътища на юг от Балкана оформят „топла връзка“ по линията София – Стара Загора – Бургас и точно край нея се намират най-големите и като територия, и като производство зони на страната. А лошите пътища на север от Стара планина са една от водещите причини за изоставането на тази част от България, коментират авторите на проучването.

В Северна България тук-там има „острови“ на икономическа активност – около Козлодуй (основно покрай атомната централа), Плевен, Габрово и Севлиево. Те са заобиколени от големи територии, където предприятия почти няма и безработицата е висока. По на изток се отличават като производствени средища Варна, Шумен и Търговище. Козлодуй впрочем е национален шампион по високи заплати – през 2015 г. средната заплата там е била 1465 лв. при 1174 за столицата. В челото е и по ниска безработица.

Естествено, столицата е ядро на най-големия икономически център в България. София е №1 по територия, население, инвестиции, продукция и по заетост, като „засмуква“ работна ръка от всички съседни общини начело с Перник. Този мегацентър дава 43% от цялото производство на България. Едно от обясненията е, че тук са съсредоточени 55 на сто от всички преки чуждестранни инвестиции. Освен това в София е и най-голямата концентрация на образовани хора – една трета от населението са висшисти спрямо 1/5 средно за страната.

Център Пловдив е вторият най-голям в страната. Той обхваща 12 общини и в него се генерира близо 1/10 от производството. Той е и сред най-бързо развиващите се. През 2015 г. продукцията на център Пловдив е отчела 39% ръст спрямо 2011 г. Това е вторият най-висок ръст за периода – водач е център Русе, отбелязал 40% ръст.

Любопитното е, че на юг от Стара планина между всички центрове има „топла връзка“, т.е. те се преливат един в друг.

Плавното преливане от център в център в Южна България навежда на мисълта, че след още няколко години границите между някои от тях вече може и да не съществуват. Така например център „София“ в източна посока се прелива в център „Пазарджик„, който от своя страна се прелива в център „Пловдив„. Недалеч от център „Пловдив“ в момента се намира център „Хасково“ – изключително интересен център, който има сравнително бързо растящо ядро, но към момента няма периферия. „Хасково“ вече официално се позиционира като част от „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ), която се оформи последните години около Пловдив и обедини шест индустриални зони. „Хасково“ също може да се причисли към този агломерат от центрове по оста „София“ – „Пазарджик“ – „Пловдив„. За това, разбира се, значение има цялостното изграждане на две магистрали в Южна България през последните години – „Тракия“ (свързваща София и Бургас) и „Марица“ (свързваща магистрала „Тракия“ при пътен възел Оризово с българо-турската граница при ГКПП Капитан Андреево).

Споменатият агломерат от центрове в Югозападна и Южна Централна България започва да се разраства и на изток. През пролетта на 2017 г. бе съобщено, че ТИЗ ще се разширява и към Бургас. Вече е подписан меморандум между зоната и община Бургас, на базата на който територията на Бургас ще се включи към зоната. Предвид това няма да е изненада появата на един икономически суперцентър в Южна България по оста „София“ – „Пазарджик“ – „Пловдив“ – „Хасково“ – „Бургас„.

От друга страна, в района около Стара Загора по методологията на ИПИ се обособяват четири икономически центъра – „Сопот„, „Казанлък„, „Стара Загора“ и „Раднево„. Към тях можем да прибавим и „Гълъбово“, където данните от последните години сигнализират за появата на нов център, който обаче все още не е прехвърлил заложните прагове. На практика обаче тези пет центъра предвид тяхната териториална близост, инфраструктурна и икономическа свързаност са част от един по-широк икономически център с преобладаващо индустриален профил около Стара Загора.

Сериозна причина за дебалансираното икономическо развитие е липсата на финансова самостоятелност на общините. Те са зависими от централния бюджет, който определя „порциите“. Това „връзва“ ръцете на местните власти да прилагат различни стимули и да привличат инвеститори, които да създават производства и работни места, така че местните хора да не търсят препитание в чужбина. Другата голяма причина е липсата на държавна политика при изграждането на икономически структури и съответната инфраструктура.Работи се на парче, запушват се дупки, одобряват се проекти по политически причини, а в същото време региони с потенциал да развиват силна местна икономика са оставени на доизживяване, критикуват от ИПИ. Прословутата програма за развитие на Северозападна България, Странджа и други изостанали райони си остава голо обещание.

Предишна ЗАЛОВИХА СОБСТВЕНИКА НА АВТОБУСА, УБИЛ 18 НА БАКАДЖИКА ПРЕЗ 2009 Г.
Следваща ИДВАТ СИЛЕН ВЯТЪР, С МНОГО ДЪЖД И СНЯГ

За автора

Може да харесате още

Новини

ОЩЕ 4 ГОДИНИ БОБИ И ФУТБОЛНА ЧАЛГА

В един абсолютен фарс досегашният президент на БФС взима четвърти мандат С 463 гласа Борислав Михайлов бе преизбран за президент на БФС в един абсолютен фарс в столичен хотел, наречен

Новини

УДАРИ ЗВЪНЕЦА В ШЕСТ УЧИЛИЩА В ОБЩИНА СОЗОПОЛ

Над 1500 ученици и деца посрещнаха първия учебен ден в училищата и детските градини на територията на община Созопол. С издигане на българския флаг и под звуците на националния химн

Новини

МАРОКО СЕ ПРЕНАСЯ В СОЗОПОЛ ЗА ОТКРИВАНЕТО НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ СЕЗОН

По традиция, и тази година, Созопол  ще даде старт на туристическия сезон с откриването на Международни франкофонски фестивал „Солей“ на 03.06.2018 г., неделя. Целият първи ден от франкофонския фестивал е

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първият който коментира публикацията!

Остави коментар

three × four =