ЯМБОЛ АПЛОДИРА ГОЛЕМИЯ ХРИСТО СТОИЧКОВ

При изключителен интерес – с десетки правостоящи и струпани по входовете хора, премина срещата с легендата на футбола Христо Стоичков и представянето на официалната му автобиография “Христо Стоичков. Историята” снощи, 15 декември 2018 г., в зала “Диана”. Хората за пореден път спонтанно и неподправено изразиха любовта си към най-известния българин.

Книгата е написана в съавторство с големия спортен журналист Владимир Памуков, носител на наградата за спортна журналистика “Черноризец Храбър”. “Тя разказва за смайващото пътешествие на едно момче от уличката на съседния блок до 100-хилядната сцена на Камп ноу”, бяха думите с които водещият, актьорът Ангел Попов въведе публиката. Стоичков и Памуков работят над книгата повече от година. Те пресъздават израстването на камата като играч, препятствията, през които преминава по пътя към успеха. Разказват за доминирания от държавата спорт, който създава шампиони, но и наказа жестоко провинилите се. Книгата носи и много информация за живота и спорта в социалистическа България, припомня златните мигове и традиции от миналото. На страниците й има много за отношенията с приятели и врагове, разказани емоционално и без да спестява нищо, както само Стоичков-Камата може. Включените в книгите фотографии от личния архив на Стоичков са истинско богатство. Те връщат към младежкия отбор на “Марица” през 80-те години, където беше Камата, към любимия му ЦСКА, в САЩ 1994 г. и в неповторимия отбор на Барселона.

Подчертано бе, че Ямбол е един от 5-те български града – София, Пловдив, Ямбол, Бургас и Варна, в които Камата представя книгата си. Той прави специален жест към жителите им като представя оригиналната Златна топка пред тях.

След думи на кмета Георги Славов самият Христо Стоичков излезе в компанията на група деца от ямболския детски футбол, всяко облечено във фланелка на отбор, в който Камата е играл. Публиката го посрещна на крака, с аплодисменти и скандирайки името му, с развети трикольорни знамена и знаци на ЦСКА. Стоичков сподели свой спомен от Ямбол. Един от паметните мачове в кариерата му е бил в Ямбол през далечната  1982/83 г., когато играели “Хеброс”-Харманли и Тунджа”-Ямбол. “Стадионът беше пълен. През цялото време валя, но хората, които обичат футбола, бяха там. За мен беше първото голямо предизвикателство, защото едва на 16-17 години имах възможността да пръв път в моята кариера да играя на позиция на каквато никога не бях играл, а беше най-отговорно в нашия отбор, в “Хеброс”-Харманли – централен защитник. Имах възможността да пазя двамата сигурно най-големи футболисти в историята на “Тунджа”, но малкият хлапак от Пловдив, или както казвахме тогава, от Харманли, не се уплаши и в този ден имах щастието за най-големия мач в моята кариера като дете точно тук на този стадион. Спомням си този мач, защото в един от момент станаха някои неразбирателства между футболистите и аз, нямаше накъде, като най-малък тръгнах да бягам към реката. Стигнах до реката и трябваше да се върна обратно, нямаше накъде. Трябваше да продължа да играя. Казвам ви този спомен, защото имам големи приятели в тоя град от нашето поколение футболисти. Някои не са в града, за жалост, от много години живеят на запад. Но искам да ги поздравя, да пожелая на това поколение, което бяхме ние, да показва на младите ние от къде сме минали и до къде сме стигнали.”

Той сподели, че Златната топка е трофеят който най-много цени. Направи паралел с малките деца, които го съпровождаха – когато бил като тях, най-голямата му мечта тогава е била и той да има това отличие. Сподели, че ”Златната топка е на него, но и на неговите колеги, на феновете, на треньорите му, на семейството му, на масажистите и шофьорите му, “защото без тях едва ли тази топка щеше да бъде тук в Ямбол”. Към младото поколение той се обърна с думите: “Да вярват, че могат, че го искат, с много лишения, с много труд. Когато си поставиш една цел, ти трябва да я гониш. Аз никога не се оставих да бъда победен, макар че много от двубоите, от мачовете като дете съм губил. Но целта ми беше за всеки мач, за всяка тренировка да съм по-добър и по-добър.” Стоичков изрази признателността си към феновете,  подкрепяли го в най-трудните му моменти. “Може би съм единственият, когото на три пъти искаха да ме спират, да не играя футбол и аз все го преодолявах. Затова казвам на малките – когато е по-трудно, преодолей го!”

Съавторът на книгата журналистът Владимир Памуков, сподели, че са получили покана от кмета на Ямбол Георги Славов с думите: “нашият град заслужава Христо Стоичков да го посети.” Памуков се съгласил, защото от времето, когато бил млад журналист, има много хубави спомени от Ямбол, макар и в друг спорт, от баскетбола. “Отразявал съм в зала “Диана” една драматична купа “България”. Тогава работех в “Българска армия” и ми казаха – ако ЦСКА спечели купата, ще пишеш три страници, ако загуби – 10 реда.  Ямбол ми донесе късмет, ЦСКА спечели купата”, разказа той този успешен за кариерата му епизод, макар и с обратен знак за ямболския баскетбол.

За книгата журналистът каза: “Успелият човек не се страхува от грешките си”. Затова Стоичков нито за секунда не се поколебал, когато му заявил, че в книгата трябва да се кажат всички грешки, гафове, и мъка, и щастие, за да е истинска. Той не се уплашил и всичко написано е едно към едно спрямо онова, което се е случвало.

Вече е поръчано е ново, трето издание на книгата  – 20 хил. броя. Рекордно за България за един месец 30 хил. броя от книгата са се изчерпали. И в това отношение Христо Стоичков е направил рекорд.

Последва маратон от раздаване на автографи и снимки – със Стоичков и Златната топка. Първи получиха автографи младежи с увреждания.

Текст и снимки: „Делник“