ШЕСТ ЖЕНИ В ХАОСА НА ЖИВОТА

• На 19 ноември Драматичен театър „Гео Милев“- Стара Загора гостува в Сливен със спектакъла „ХАОС” от Мика Мюлюахо, режисьор Петър Денчев

На 19 ноември, от 19.00 часа Драматичен театър „Гео Милев“- Стара Загора гостува в Сливен със спектакъла „ХАОС” от Мика Мюлюахо, водещ финландски драматург и директор на националния театър на Финландия. Представлението ще се играе на сцената на Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен.

„Темите, които се открояват в „ХАОС“, са болезнено актуални за съвремието ни: бездна, нелюбов, на ръба, необходимост, илюзия, шокова доктрина, дълбоко либидна енергия, преодоляване, водовъртеж, катастрофа, черна дупка, самозаблуда, женска енергия, потребности, вълнение, искрено, женско, дълбоко, разкриващо, разтърсващо, шамар…

      За героите в представлението –  режисьорът Петър Денчев:

„Блокирали хора, заседнали в своя живот, без да знаят накъде да тръгнат, но пък със самомнение, което ги изпълва и запраща в необичайни посоки. Това са персонажите от „Хаос“. Мечтите за любов, за лесен живот, успех, нестихващи удоволствия, за бягство от проблемите всъщност запращат персонажите на тази история буквално в свлачището на живота. Има ли изход? Хаосът бавно поглъща животите им, докато не ги погълне напълно. Може би това е естественото състояние на нещата и всяка съпротива свлича все повече и повече от живота? До пълното затрупване.”

Петър Денчев е режисьор, писател и театрален изследовател. „Хаос” е четвърти театрален проект, реализиран с трупата на Драматичен театър „Гео Милев”, след „Карнавал”, „Следобедни игри” и „Ромео и Жулиета”.

В неговия екип са Петър Митев – сценограф и Христо Намлиев – композитор, превод – Росица Цветанова. Участват: Ванина Йорданова, Екатерина Лазаревска (гост), Мария Енева, Миленка Сотирова, Симона Тодорова, Тони Тончева.

      Отзивите на публиката за спектакъла са повече от положителни. Ето какво споделя за „Хаос“ Денис Иванов, оперен певец и сценограф:

„Силно съм впечатлен от спектакъла „Хаос“ на режисьора Петър Денчев в Старозагорския театър. Тежка пиеса, дълбоко философски текст и сложна драматургия. Брехтиански театър, на сто процента, екзистенциални теми и превъзходни монолози, всъщност диалози с аудиторията.

Сценографията, костюмите, осветлението и музиката – ПРЕВЪЗХОДНИ! Естетска работа, с много можене и самочувствие.

Фабулата: Шест жени. Шест вселени. Шест индивидуалности. Шест напълно различни жени, всяка със своите проблеми и житейски изпитания, които визуално изглеждат абсолютно унифицирани. Еднакви перуки, еднакви костюми, еднакви аксесоари.

По-късно вечерта дълго си мислих за униформата изобщо. Тези жени, облечени абсолютно като клонинги, бяха всъщност толкова различни. И дори фактът, че при всяка нова сцена, когато излиза поредната от тъмното и почти не можеш да разбереш коя от шестте е, веднага чувстваш, че не е предната… Те бяха на различни възрасти, различни фигури, различни тембри в гласовете, а като играеха и шестте в ансамбъл ставаха като армия. Абсолютно еднакви.

Иначе, в хода на действието те дори излизаха от своя собствен образ на конкретната героиня и се превръщаха в други жени, в мъже (покъртително въздействащо и силно като внушение)! А в камерните сцени, особено в моносцените, ставаха абсолютно различни. Толкова въздействащо. Дълбоко скрити в унифицирания външен вид, толкова по-ярко проличаха техните характери и индивидуалност.

Много добро присъствие на дамската група от театъра и страхотна работа на режисьора с тях! Повечето ги познавам и съм гледал в различни образи, но тук от тях беше „извадено“ още много… Страхотни жени! Благодаря, колеги, за удоволствието! И за работата на екипа на Петър Денчев. И разбира се – на Ръководството на театъра, за смелостта да се изправи пред такова творческо изпитание. Браво! Смелостта винаги печели.

Гледайте „Хаос“! Сложна постановка, не е за всеки, но всеки трябва да я види.“