ЦИГУЛКАТА НА МИШО ТОДОРОВ ПРОЗВУЧА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЛЕД 50 ГОДИНИ В СЛИВЕН

Цигулката на композитора и педагога Мишо Тодоров прозвуча за първи път след 50 години мълчание по време на концерт-спектакъла „Музика от сърцето“, посветен на 135 години от рождението му и на Деня на народните будители.

На концерта цигуларката Кремена Оксенкруг изрази признателност към организаторите и сподели своето вълнение от възможността да свири на нея.

Оксенкруг благодари на секретаря Галя Георгиева и на читалище „Зора“ за идеята инструментът отново да „види бял свят“. Тя разказа, че всички, които са се занимавали с музика, са чували за тази цигулка, но никой не я е виждал досега, и подчерта, че е особено развълнувана, защото именно на тази сцена е направила своите първи стъпки като музикант.

Тя определи Мишо Тодоров като човек с изключителна честност към музиката и изкуството – качество, което, по думите ѝ, е просто на пръв поглед, но изключително рядко срещано. „Той е бил истински отдаден, обичащ музиката и изкуството, и е работил искрено за тяхното разпространение“, каза още Оксенкруг.

Музикантката изрази надежда цигулката повече да не бъде заключвана и да се използва, защото, както подчерта, „всяко нещо трябва да се движи и да живее, за да се развива“.

По време на концерта прозвучаха творби на Мишо Тодоров, както и откъси от личния му дневник, сред които и думите: „Не за слава ги писах, а от обич – към младите, към града, към живота.“

В програмата участваха балет „Адажио“ с художествен ръководител Наталия Хаджикостова, София и Росица (цигулка и флейта), ученици от класовете по цигулка на преподавателите Елена Попова и Рая Радушева, Анна Янакиева от класа по пиано на Величка Ченова, както и смесеният хор „Добри Чинтулов“ с диригент Георгиос Филаделфевс и корепетитор Веселина Атанасова. На рояла акомпанира Филаделфевс.

Михаил (Мишо) Тодоров Михайлов е роден в Сливен. Учи музика в Женева и Дрезден при Жак Далкроз. След завръщането си в България работи като учител по музика. През 1946 г. основава местното музикално училище, на което е директор до 1950 г. Той е сред създателите на Сливенската самодейна опера и автор на рапсодии, пиеси за пиано, маршове, хорови и детски песни.

Неговият ученик Сашо Александров отбелязва, че ако Тодоров е бил „по-амбициозен и по-малко привързан към родния Сливен“, името му щяло да стои редом с това на Панчо Владигеров и Петко Стайнов.

Събитието бе организирано от читалище „Зора 1860“ с подкрепата на Община Сливен, Регионалния исторически музей – Сливен и Държавния архив – Сливен.

БТА