ЦАРЕ СМЕ НА ДРЕБНОТЕМИЕТО

Еша ни няма да хабим обществена енергия за дребни неща. От няколко дни в социалните мрежи се вихри бурен дебат дали новосъздаденият парк по поречието на река Асеновска в Сливен трябва да носи името „Каймакчалан“, както бе предложено от Комисията по символика в Общинския съвет. Дискусията се прехвърли и по медиите, и на самата сесия в четвъртък. Съветници охотно даваха интервюта, а журналисти още по-охотно наливаха масло в огъня, поставяйки темата като водеща. В последния момент предложението бе оттеглено с аргумента, че предстои обществена дискусия. Която със сигурност ще глътне още много енергия.

А само на няколко десетки метра от новия парк се намира бившия магазин Тернопол, в който две трети от помещенията са празни. Няма наематели, няма купувачи, няма стоки.

Пак там е сградата на бившата Популярна банка, която от 10 години не може да се продаде- няма купувач.

Едоардо Миролио вече публично обявява, че ще внася работници от Бангладеш за своя завод в Сливен – няма работна ръка под Сините камъни.

Закриват се все повече паралелки в училищата – няма ученици, защото родителите си тръгват от града.

Това са сериозните теми, които трябва да гълтат обществената енергия. И на власт, и на опозиция, и на всички в нашия град. Другото е дребнотемие, на което сме царе.

б.а.: Еша ни няма идва от турското „еши олмайян“, което означава нямаме равни.

Георги Мангинов