ХВАНА МЕ СРАМ

Той не може да ходи – возят го с количка. Или пълзи. Той не може да говори – произнася само звуци. Той не може да се храни сам – хранят го. Не може да се обслужва сам – обслужват го. 19-годишният Наско има прекрасна усмивка. И очи, които говорят.

Съдбата ме срещна с Наско в деня, когато бе произнесена една от най-скандалните фрази в политическата история на България през последните години.

Димитър Манолов, лидер на синдикат „Подкрепа“ към майките на деца с увреждания:“И престанете да разхождате тия нещастни деца по улиците! Засрамете се малко!” И отново: „Засрамете се!“

Замислих се за моя приятел Божидар Кисьов, основател и лидер на „Подкрепа“ в Сливен. За Емил Петков, който е плътно до Божидар. За почетния председател на синдиката д-р Константин Тренчев, който неведнъж е идвал в Сливен. За всички членове на „Подкрепа“, които са избрали Димитър Манолов за свой настоящ водач. Замислих се и а българите, които търпим хора като Манолов да манифестират в обществения живот десетилетие вече. И ме хвана срам.

Георги Мангинов