ФЕНОМЕНЪТ АТАНАС  СКАТОВ ИЛИ СИЛАТА НА ДУХА
март 24, 2021 433 Прегледи

ФЕНОМЕНЪТ АТАНАС СКАТОВ ИЛИ СИЛАТА НА ДУХА

Наскоро отбелязахме 40 дни от кончината на Атанас Скатов. Трудно ми е да събера мисли си и да пиша за него, не мога да повярвам, че този слънчев човек вече няма да ни се усмихва, да ни радва с изявите си , но.. Той живя и загина като герой,колкото и банално да звучи. Хора  като  него се раждат рядко и затова е  хубаво да ги помним, ако можем и  да ги следваме в идеите им.  Атанас Скатов е достоен пример за сила на духа не само за България , а  и за света.  Животът си бе   посветил на благородната кауза : да запазим планетата по- чиста , да намалим замърсяването й, изсичането на горите и превръщането им в пасища, да намалим консумацията на месо. С основния си проект и двата подпроекта:Se 7en Summits Vegan и Speed  х 14 х 8000х Vegan, доказва  убедително, че един веган може да  издържина изключително трудни, екстремни  натоварвания , каквито  има при височинния алпинизъм.

Впечатляващи са книгите му дневници, повечето издадени от издателство „Кибея“, където по непринуден начин, с много жив език,  разкрива преживяванията си  по време на мащабните му експедиции    и как постига световни рекорди. За съжаление  и  преди  и след  кончината му  малко се писа и коментира за   феномена Атанас Скатов ,както го нарича доцент Сандьо Бешев във в. „Ехо“:

“ За три години той направи това, което никой в света не е направил. Човекът със завладяваща усмивка, отлична физическа подготовка и голям ентусиазъм“, така го определя доцентът.

Какво бих могла да добавя? Безспорен факт , е  че  А. Скатов има хиляди последователи, в сайта си споделя   кое  го е мотивирало за проекта му, свързан с това как да спасим планетата от замърсяване. Как да живеем , за да сме щастливи. Защо  е по-добре да  не консумираме животинска храна.

Разбира се , най-важни за доказване на неговите твърденията , са  успешните  му експедиции,направени за рекордно малко време   от краткия му живот (роден е на 11.03 1978 г.  и  си отива от нас на 5.02 2021г.). Всеки алпинист в България по света би могъл да му завиди. Достатъчно е да погледнем сайта му  и ще се убедим , че  от 2013г. до 2020г. той завършва проекти , за които други биха си мечтали  и биха  постигнали, може би, за много години.

Естествен е въпросът как  успява  да постигне целите си ?

За да не бъда голословна и да преразказвам  ще цитирам неговите мисли . Там се крие ключът на успеха му.

..“Трябва да си готов за всичко на една експедиция, като на война си.Бориш се да оцелееш всеки ден, да си нахранен, на топло и ако можеш  чист. Да си силен, да запазиш енергията си, да си психически здрав и да вярваш в успеха си..“

..“Живей пълноценно в хармония със себе си и природата“.

..“Вярвай в Бог , в доброто и бъди смирен..“ .. „Нямам амбицията да съм пръв“

По пътя му има много препятствия, много разминавания на косъм  с фаталното, огорчения, но има и  радост, удовлетвореност, неповторими емоции.

Спомням си в  как в книгата му  „Анапулна ,Дхаулагири, Макау“ споделя, че след  дълго чакане да се оправи времето на базовия лагер, при изкачването на Анапурна ( Най-трудният връх , според  специалистите, при който от четирима  успешни алпинисти , почти винаги един загива) един шерпа идва и казва на участниците в експедицията , че тук не бива да се яде свинско, че Богинята затова не ги иска. Наско, по-късно,   споделя в дневника си:

“Тази вечер се молих на Богинята, да ни прости, че вече 40 дни лапат свинско като невидели..Дано ни  чуе Богинята и да намали  вятъра , за да успеем да тръгнем, а после  да ни помогне да се изкачим и до върха.

Често той е принуден да споделя компанията  на хора, които са му доста странни, понякога  враждебни и недобронамерени. Особено се възмущава от непочтеността на фирмите,  организиращи експедициите,които обещават едно ,взимат  огромни пари, а после не изпълняват задълженията си . ..

“За него бях само пари и нему пукаше особено за мен „. Драстичен е примерът с фирмата от Пакистан.  Условията на базовия лагер са толкова мизерни, храната лоша, оскъдна (поради режима си на хранене  е принуден да яде само едни и същи неща: леща, ориз, чепати и полуразвалени зеленчуци, без плодове, без  ядки,) палатките, които му предоставят  са неподходящи за  природните условия, понякога са стари и скъсани  и  това става причина , да не може  да постигне целта си в планината Карокорум-върха Гашедрум 2.

Често в експедициите го гледат странно, не вярват , че  е само на растителна храна, а те поглъщат огромни количества месо, мислят че яде тайно животински продукти  и в същото време  му завиждат за енергията, която има.

Силно впечатление му прави , че  в Пакистан – планината Карокурум присъствието на военните е засилено. В ОСОБЕНИ ИГЛУТА ТЕ ПРЕБИВАВАТ ЦЕЛОГОДИШНО, ПАЗЕЙКИ ГРАНИЦАТА СИ. Задава си въпроса кой ще ги напада и защо са тези безсмислени лагери? Защо са и  войните и това въоръжаване, което струва  много скъпо , а народът тъне в беднотия?

Изумен е от боклуците и замърсяването,   което правят военните , ненаучени на елементарна култура, как оставят огромни сметища на ледника, как изливат всичко  нечисто в реките си  и по този начин унищожават  едно най- чистите и красиви места на планетата. Възмутен е  и от отношението на  шерпите – носачи към животните, пред  очите му те са малтретирани, бити, пренатоварени, даже умират. Сърцето му се  изпълва с жалост. В Пакистан го  поразяват и стадата от кози и  якове, които се водят в базовия лагер,  за да бъдат  убити, сготвени и  изядени там.

Атанас е жалостив ,добър , готов да помогне .  Силно го разстройва  вида на един шерпа по време на траверса, замръзващ на въжето, който никой не желае  да спаси..

За щастие намира и приятели  на високата планина , с голяма благодарност  се отнася  към всички, които в критичен момент  са му дали храна  по време на изкачването и така е успял да достигне върха.  Когато е сам на студа го канили в палатката си на топло и са му дали вода, чай.  Но и се пита  , кои са  тези, които се включват в експедициите:

“ Странни хора ходят по тези експедиции, но определено никой не беше тръгнал случайно- Всеки искаше да покаже, че става за нещо“.

Ако сравним неговия опит , с този на българските алпинисти преди 1989г.  ,  прави впечатление  огромния напредък , постиженията, които има. За Наско изкачен е само този връх,  от който си се завърнал в базовия лагер. За съжаление в българската алпинистка традиция има и  трагични случаи, показателен е примерът с Христо Проданов, достигнал без  кислород  Джомолунгма по западния склон, но останал под него завинаги.Паметната му плоча припомня на Наско този героизъм и ,но  отбелязва, че да качваш най-високия връх на пранетата без кислород и по Западния склон , граничи с  безумие..

С мъка трябва да споделя, че преди Наско си отиде и  Боян Петров..  Двамата са заедно на една от експедициите –Анапурна, Дхаулагири ,Макалу през 2017г. Боян  подкрепя Наско, поздравява го след победата му на Анапурна,макар ,че двамата са си конкуренти..Достойни мъже!

Често в душата на Наско се прокрадва и съмнението..  Не веднъж ,при екстремни условия се зарича, че ще  остави експеримента.

…“Все още не знам защо е нужно да се катерим по тези върхове, но чувството, че си бил там е несравнимо с никое друго“.

Наско определя за   най-успешната година от  живота му  – 2019г. тогава получава и медал за особени заслуги към БТС.

За съжаление следващата година- 2020 настъпва пандемията, което променя плановете му да осъществи и втория си подпроект- да изкачи 14-те върха над 8000 метра. Но,в изолация, размишлявайки стига до извода:

“Сега е моментът да се преструктурира цялото човечество и да поеме по нов път, аз го наричам към Новия свят.Трябва да разберем, че по-стария начин на живот няма да можем да продължим, защото е пагубно за планетата и я унищожаваме, а друга планета нямаме“

Много са въпросите , които му задава по време на пандемията и в отговор са  съветите , които дава на хилядите  си почитатели,подчертава, че веганството е въпрос на личен избор, но човек  може   да експериментира със собственото си тяло. Трябва да вярва в себе си. И на първо място  да изпитва удоволствие  от това, което прави , да не го прави насила, особено за върховете.

През  януари 2021  поздравява шерпите от Непал, които са извършили непостижимото , изкачили са при зимни условия К2 и с радост се решава  и той да се включи в следващата  им експедиция, по този труден маршрут  при зимни условия, защото вярва , че ще успее..И така до фаталния му край на 05.02 2021.

Животът на Атанас Скапов може да приемем като пример за неограничените човешки възможности и силата на духа. Той доказва , че е възможно    един обикновен човек, който никога не е спортувал и не е имал треньори, водачи, учители, мениджъри и опит в алпинизма   да постигне  това, което   нормалния разум не го побира- да живее  и преодолява екстремни ситуации във високия алпинизъм  при режим от растителна храна.. Така отдал живота си на високо благородната кауза –да защитим и опазим природата на Земята,  става пример за всеки млад човек, кара ни да изпитваме гордост,  защото е българин, но в същото време и заслужил жител на света. Атана Скатов  чрез живота си доказва,че милее за всички хора по планетата и се  бори   за нейното спасяване от глобалното замърсяване, затова  остава в паметта на всички, които споделят тази велика кауза.

ЕВЕЛИНА ТОДОРОВА, АВТОР НА КНИГАТА“Кръстопъти на времето“ 2017 ,изд. Нова цивилизация“

Предишна БОРИС ГЕОРГИЕВ С ТИТЛА И ОТ ДЪРЖАВНИЯ ШАМПИОНАТ
Следваща ДЕПУТАТ ОТ СЛИВЕН Е В ТЕЖКО СЪСТОЯНИЕ ОТ КОВИД

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

ОЧЕРТАВАТ ВРЕМЕННА МАРКИРОВКА ЗА ПАРКИРАНЕ ПО БУЛ. „ПАНАЙОТ ХИТОВ”

Общинската Комисия за безопасност на движението и транспорт по пътищата проведе извънредно заседание днес. На него беше обсъден казусът с изграждането на велоалея по булевард „Панайот Хитов“ и възможните варианти

Новини Сливен

НОВИ ПЕТ СЛУЧАЯ НА КОРОНАВИРУС В СЛИВЕН

В Сливен има нови 5 случая на коронавирус, съобщиха тази сутрин от НОЩ. Общият брой на заболелите от опасната зараза вече е 36. Sliveninfo научи, че трима от новите пациенти

Новини Сливен

ПИЯН РАЗПРОСТРАНИТЕЛ НА ДРОГА СЕ ОПИТА ДА ИЗБЯГА, ХВАНАХА ГО

38-годишен мъж от град Раднево е задържан след полицейско преследване в новозагорското село Езеро. В хода на операция по противодействие на престъпленията, свързани с употребата и разпространението на наркотични вещества,