УЧАСТИЕ НА АКАД. ИВАНКА ДЕНЕВА ОТ СЛИВЕН В СЕМИНАРА НА ИНСТИТУТА ЗА ИНОВАЦИИ

Акад. д-р Иванка Денева от Сливен получи покана и участва в организирания от Института за иновации към Българската академия на науките и изкуствата, семинар по неизследваната тема: „Структурата на душата и програмирането на България”, зададена от председателя на Института и гл. редактор на сп. „Изследовател,” акад. проф. д-р Георги Ламбаджиев. За работа в настоящия семинар/тема покани получиха видните учени акад. проф. д-р Бойко Рангелов, (носител на орден „Д-р Петър Берон”); акад. проф. д-р Никола Ананощев, акад. проф. д-р Сава Гроздев, д-р Свилен Калинов, Ник. Канарова и др. Утвърждавайки духовните ценности на човека, Институтът формулира някои от основните си цели: да „…търси решения по методологични, управленски, технологични и др. проблеми; стимулиране на персоналната креативост и теоретично моделиране на структури и процеси от гранични сфери на познанието; за синтез на нови решения и парадигми в междудисциплинни области и др.”

Издаваното от Българската академия на науките и изкуствата сп. „Изследовател”, на което акад. Денева активно сътрудничи, нееднократно е представяло в свои публикации оценки на видни литературни критици за търсенията й в реформиране жанра на романа и драмата. Списанието присъства с всеки брой във фондовете на редица световни книжовни центрове, като: Британската библиотека, Лондон; Японската библиотека, Токио; Конгресната библиотека, Вашингтон; Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, България; Национални библиотеки на Германия; Националната библиотека на Франция, Париж.

Технически проблем в ЗУМ наложи получаването на текста от участниците в семинара и изразяването на идеите в писмен вид, което благоприятства и систематизирането им. Своето участие в него акад. Ив. Денева изрази с оценка на продуктивността на идеята на акад. проф. д-р Г. Ламбаджиев, (ръководител на семинара), предложен на участниците за обсъждане: „за Душата”, в корелация и съотнасяне с темата „за програмирането на България”. Тя оцени като удачен и подходът в търсене на проекции и успоредяваия в названието на членовете на Божественото семейство и тези на българското семейство; аналозите в свещените книги и техни персонажи; проекциите в названието на български географски обекти и др.: възглед, който чрез редица кодирания на родните обекти в балканските селища и тия в други страни, формира представата за „човешката душа”; за „космическата душа” и „земната душа”. Д-р Денева адмирира изразеното от автора становище, провиждащо изначално духовното място на България в общия космически ред и световен порядък – при обосновано твърдение, че страната ни се съотнася към позицията на държавите с „максимална духовна активност”. Важно направление в подхода на изследователя е открояването на връзки между разположените на юг от България държави и пресичани на 24,8 градуса географска дължина, формиращи „конфигурацията ОМ”, свидетелство за висок енергиен потенциал у българина. Бе оценена и осмислената от автора аналогия в общественото призвание на Христос и Левски, родени в центъра на своите държави и починали в една и съща година…

За целокупността и завършеността на изследването, според Ив. Денева, е необходимо по-нататъшно програмиране на България да бъде осъществено от екипи учени от различни институции – при открояване на етапни цели. Не по-малко съществена е и нуждата от детайлно конкретизиране на различните видове дейности по реализирането им. Общото й заключение е за позитивна оценка на една оригинална и общественозначима идея, като тази за „Душата и програмирането на България”, която тепърва ще бъде доразвивана и обсъждана. Радващо е, че зареденият с оптимизъм акад. Георги Ламбаджиев е предвидил бляскаво бъдеще на страната ни не само „като люлка”, но и като бъдещо средище на световната култура, за чийто отреден „статут” е провидял духовните приноси и основания…