УЧАСТИЕ НА АКАД. Д-Р ИВАНКА ДЕНЕВА ОТ СЛИВЕН В КОНФЕРЕНЦИЯ НА БАН

Сливенската писателка получи покана за включване в научното събитие на Българската академия на науките – София, организирано от Института за литература. То е с международно участие и на тема „Българският смях”; провежда се  онлайн ( Zооm) и е по инициатива на Секция „Нова и съвременна българска литература”. Изявата е посветена на две годишнини: 140 г. от рождението на активния деятел в културния ни живот Димитър Подвързачов (поет, сатирик, драматург, преводач и издател) и в памет на починалия именит съвременен литературовед  доц. д-р Вихрен Чернокожев (ИЛ – БАН), от чието рождение през 2021 се навършват 70 години.

Д-р Иванка Денева предостави  – съобразно темата на  конференцията за „преображенията на българския смях” – проучването си на тема: „Хумористистично-сатиричните ракурси на Светослав Минков към „достиженията на западната демокрация”.  Член на Съюза на учените в България, писателката,  литературен и театрален критик, не за пръв път е включена със своите проучвания в научните форуми на Института за литература: през годините бе поканена  в конференцията, посветена на редактора на сп. „Златорог” Владимир Василев, където представи изследването си за „влиянието  на идеологическата парадигма върху естетическия мироглед, участта и таланта на видния критик”,  както участва и с научен доклад в 2018 г., на тема: „Успоредяванията на Димитър Талев и Тончо Жечев в претворяване на „страстите български” – в конференцията и националните чествания, посветени на 120 г. от рождението на писателя.

Форумът на провеждащите се в два дни заседания на участниците в настоящата научна конференция „Българският смях”-2021 г., бе открит от директора на Института за литература  доц. д-р Пенка Ватова,  с водещи  д-р Росица Чернокожева (eдин от инициаторите и двигателите на събитието) и д-р Боряна Владимирова. Сред темите се открояват посветените на трудовете и приносите на Д. Подвързачов (и на доц. д-р Вихрен Чернокожев, сред които:  изследването на  доц. Елка Трайкова „Измеренията на българския смях през критическата оптика на Вихрен Чернокожев”; на Владимир Л. Станчев (канал „Бивалица”) на тема: „Лъчезарно за Р. Ралин докъм В. Чернокожев”, както и на Петър Михайлов, със заглавие: „Една книга със студии и статии, посветена на свободната мисъл и антидогматизма „Врати към смисъла” на В. Чернокожев”. Сред участниците личат имената на редица видни български критици, литературни историци и изследователи  от Института за литература при БАН, като проф. Николай Аретов и доц. Пламен Антов; д-р Станка Петрова и д-р Елена Борисова и др., както и от Нов български университет – проф.  Михаил Неделчев и доц. Наталия Христова;  на д-р  Венцеслав Шолце и доц. Марин Бодаков (СУ „Св. Кл. Охридски”);  на проф. Сава Сивриев (Шуменски университет), д-р Ваня Колева (ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”- Варна); доц. Мая Горчева (УНИБИТ); проф.Светлана Стойчева (НАТФИЗ);  на изследователя  проф. Зейнеп Зафер (Анкарски университет) и на акад. Иса Габиббейли (директор на Института за литература „Низами Гянджеви”, Азербайджан); Мартина Денева (Дом на хумора – Габрово); на художника Калин Николов  („Квадрат 500”) и др.

Сред представените и дискутирани проблеми се открояват посветените на „хумористичните истории на България”, както и на създадените от Райко Алексиев, Асен Христофоров и Христо Бръзицов; за специфичния натюрел на  българския смях през  30-те г. на 20. в.; за същността на „българския комически епос и скритите му и явни присъствия”; за  въздействието на лириката на Д. Подвързачов, както и за наличието на понятието „смях” в поезията му, но и на смеха и смъртта в неговото творчество – нюанс, видян от друг автор; изследване за предизвикващите „смях през сълзи анекдоти за асимилацията и етническото прочистване”;  представяне сравнителен  анализ на образа на смъртта в творби на Д. Подвързачов и Хр. Смирненски; изследване особеностите в претворяване на смеха от Змей Горянин, но и от разказвачите и героите в творби на Чудомир;  проучване на темата за преплитането на гнева и смеха във фейлетоните на „Стършел”; показ на въздействието на „веселите стихотворения за деца на Лъчезар Станчев”; проучване отликите на смеха у Любен Станев; на фантастичния хумор на Любен Дилов, както и на  смеха на  Тони Филипов; открояване  ролята на Дома на хумора в Габрово за развитие „смеховата култура” на българите; наблюдение над приноса на Борис Димовски –  за възкресяване на „зачертавани български карикатуристи” и други въпроси.