ТУРИСТИЧЕСКИ ИНТЕРЕС КЪМ КРЕПОСТТА ГРАДИЩЕТО КРАЙ ТВЪРДИЦА

Туристи от туристическите дружества от градовете Нова Загора и Стара Загора посетиха крепостта Градището над Твърдица на 18 юни, съобщиха от общинския пресцентър. Разгледаха останките от крепостна стена и църква, запознаха се с историята на възникване и съществуване на средновековния град Вердица.

Североизточно от Твърдица, на 1.5 км от административния й център, върху рид, заобиколен от р.Твърдишка, се намират останки от крепост, известна под името Градището.

Средната надморска височина на рида, върху който е разположена крепостта, е 400 м. Ридът е заобиколен от север, запад и юг от р. Твърдишка. В тези посоки склоновете на рида се спускат почти отвесно към реката и го правят недостъпен. Единствената сухоземна връзка е от изток със западния склон на връх Кутра.

Крепостта в местността Градището е упомената в изворите и е известна в историческата и археологическата литература. За крепост с името Вердитца говори Мануил Фил във връзка с походите на византийците, предвождани от Михаил Глава Тарханиот срещу въстаниците на Ивайло.

Проф. Константин Иречек в коментара си за „Български градове у Мануила Филъ” свързва името Вердитца с Твърдица, „голямо селище по шосе през Балкана за Елена”

Проследявайки същите военни действия, проф.В. Златарски пише за Тарханиот: дошъл в Твърдица-Вердитца, при сегашното село Твърдица”.

Крепостта е идентифицирана и от ст.н.с. Атанас Попов като крепостта Вердитца, спомената от Мануил Фил. Според Ат. Попов голямата площ говори, че тя е имала важно значение за отбраната на столицата Търново. Крепостта се намира в началото на един от най-късите пътища от Тракия през Средна гора и Стара планина за Северна България. В нея е имало гарнизон, ангажиран с охраната на Твърдишкия проход.

През 1959 г. на 20 м югоизточно от крепостта е открита църква. Църквата е проучвана под ръководството на проф. Стамен Михайлов и Елена Бацова. Тя е еднокорабна с полукръгла абсида и притвор Имала е стенописи. По стила им и по някои от находките, разкопвачите датират църквата през периода ХІ-ХІІ в.

Крепостната стена, която е издигната на това естествено укрепено място, е съобразена с особеностите на терена. Тя затваря пространство с площ 24 дка. Стените са градени от ломени камъни, споени с бял хоросан. За външните и вътрешни страни на стените са използвани по-едри и по-добре оформени камъни като вътрешността между лицата е запълнена с безредно нахвърляни камъни в хоросанова маса. Все още има запазени части от стената, извисяващи се до 4 м. Дебелината на външната стена е 3 м.

Съществува легенда за голямо сражение между българи и византийци при изхода на Твърдишкия проход. Тя се свързва с похода на византийския пълководец Априн в 1279 г. срещу Ивайло. В това сражение загинала цялата византийска войска.