„ТИШИНАТА“ В ДАРИТЕЛСТВОТО

Всичко започва преди повече от 30 години, когато Нели Минчева и съпругът и, пътуват през Сливенския Балкан през зимата. В района на Качулка, виждат  малки деца, които се спъват в снега и падат. Причината за това се оказва, че те са обути с много големи гумени ботуши. Така Нели Минчева разбира за проблемите на Дома за сираци. Свързва се с ръководството на Дома, за да разбере точния размер за обувки на всяко дете и купува 132 чифта зимни ботуши. На следващата година за Нова година подготвят подаръци за всички обитатели на Дома. В подготовката включват и своята дъщеря, която тогава е на 5 години.

„За Нова Година с парите за твоя подарък, ще купим подаръци на децата, които си нямат мама и тати“, обяснила Нели Минчева на своята дъшеря.

По този начин започва пътят на тогавашната банкерка в областта на Дарителството за който, тя не обича много да говори.

„Аз винаги съм смятала, че даряването е личен, съкровен акт и не е необходимо да се парадира с това. Въпреки че като член на екипа на Фондация „Обществен дарителски фонд Сливен“, често разказвам в социалните мрежи за нещата, които правим, то те са предимно свързани с финансирани проекти. Чрез тях искаме да отдадем заслуженото на организациите и хората, които са помогнали. Но за нещата, които правим лично аз и другите колеги, не споделяме много“, казва икономистката.

Чрез дарителството Нели Минчева постига баланс между материалното и духовното. „Материалният свят е доста жесток, неистовата конкуренция в банковия сектор не носи много душевно щастие“, категорична е Минчева, която повече от 20 години бе директор на банкови офиси в Сливен.

Тя разказва, че се е чувствала некомфортно в Общински съвет – Сливен като заместник-председател, особено когато трябва да гласува против финансовите интереси на свои приятели.

„Аз съм много щастлива, че въпреки това те останаха мои приятели. Но знаете ли, никога не им благодарих. Тогава, в младите си наивни години мислех, че така трябва да бъде. Но днес искам да им кажа: Благодаря ви, приятели!

За да даряваш не е необходимо да си богат! Както казва украинката Инна от Запорожие, която бе в Сливен с трите си малки деца – „За всичко ви благодаря, за безплатната квартира, за храната, за работата, която ми намерихте, но най-много ви благодаря, че ме прегръщате, когато плача“.

Нели Минчева смята, че тя не е някакъв специален случай. Последните години са я убедили, че има хиляди хора, които всеки ден правят своят акт на доброта, тихо и незабележимо. И за това трябва да се пише и говори.