ТАТЯНА СУЛТАНОВА: ПОСЛЕДНИЯТ ДОКЛАД НА ЕК НЕ НИ КАЗВА НЕЩО, КОЕТО НЕ ЗНАЕМ – НО НИ ЗАДЪЛЖАВА ДА ДЕЙСТВАМЕ

На 7 юли 2025 г. Европейската комисия публикува своя доклад за България, като част от четвъртия Преглед на изпълнението на политиките за околна среда за държавите-членки на  Европейски съюз. Докладът отчита слаб напредък в прилагането на ключови екологични политики и цели за страната ни България остава страната с най-голям брой неизпълнени препоръки от предходния преглед (2022 г.), а в новата оценка се открояват значителни дефицити в управлението на отпадъците, качеството на въздуха и опазването на защитените територии и зони. Страната продължава да депонира над 60% от битовите отпадъци, мрежата „Натура 2000“ остава без планове за управление за по-голямата част от териториите, а концентрациите на фини прахови частици във въздуха в урбанизираните зони са сред най-високите в ЕС. Какви са изводите от доклада и какво следва за България – коментира народният представител от „Продължаваме Промяната“ Татяна Султанова, зам. председател на парламентарната комисия по околна среда и води.

Какви са основните изводи на доклада?

Това е документ, който трябва да се приеме като обективна оценка за България. Той не просто критикува, а поставя диагноза. Основният извод е, че България продължава да изпитва сериозни трудности в почти всички ключови области – от управление на отпадъци, през качество на въздуха и водите до опазване на биоразнообразието. Докладът отбелязва някои законодателни стъпки, но много ясно подчертава, че прилагането на политики е бавно, непоследователно и неефективно. България е страната с най-много висящи препоръки от предходния доклад – и това говори достатъчно. България е и на едно от челните места в Европейски съюз по брой повдигнати наказателни процедури към страната ни от Европейската комисия за неизпълнение на законодателството в сектор околна среда- цели 17, което само по себе си е повод за размисъл и равносметка.

В кои области сме най-слаби според Европейската комисия?

Управлението на отпадъците е една от най-сериозните ни слабости. Страната продължава да депонира над 60% от битовите отпадъци – това е над два пъти повече от средното за ЕС. Равнището на рециклиране е под 35%, при цел от 55% до 2025 г. България не отбелязва никакъв напредък за подготовка за повторна употреба на материалите и увеличаване на дела на рециклираните отпадъци. Имаме незатворени депа, слабо покритие на разделно събиране и липса на ефективна схема за органични отпадъци. България продължава след неколкократно отлагане да не въвежда принципа “замърсителят плаща”, т.е. да плащаш за отпадъци толкова, колкото изхвърляш и Комисията отчита с притеснение този факт деветнадесет години след влизането ни като пълноправен член на ЕС. До сега например всеки от нас плаща данък смет според данъчната оценка на имота, а не според това колко отпадъци е изхвърлил. Въвеждането на принципа “замърсителят плаща” се отложи от 1 януари 2026 г., но няма изгледи това отново да се случи. Комисията директно препоръчва България да приеме цялостна стратегия, а не само корекции в закона.

А как стои въпросът с качеството на въздуха – тема, по която вие нееднократно сте говорили?

Докладът е еднозначен – качеството на въздуха в България остава „системно под критичното ниво“ в редица урбанизирани зони и “продължава да буди загриженост”. София, Пловдив, Русе, Горна Оряховица са посочени конкретно. Основният източник на замърсяване продължава да бъде битовото отопление на дърва и въглища, а контролът върху индустриалните емисии остава неефективен. Програмите за чист въздух на общините масово се приемат формално, без реални индикатори и контролен механизъм. Не е осигурена възможност за ефективно обжалване от засегнатата общественост на общинските програми за качество на въздуха, когато те не отговарят на законовите изисквания. България е с цели пет наказателни процедури от Европейската комисия за качество на въздуха с постановени и две осъдителни съдебни решения- за превишаване на нормите на фини прахови частици във въздуха за цялата страна и за системно превишаване на нормите на серен диоксид в югоизточна България.

Има ли напредък по отношение на защитата на природата и мрежата „Натура 2000“?

Минимален. България остава без утвърдени планове за управление за над 70% от защитените зони от европейската мрежа “Натура 2000”. Комисията отбелязва, че процедурите по екологична оценка са формализирани, а в редица случаи решенията не се изпълняват. Проблемите с незаконното строителство в защитени зони и липсата на възстановителни мерки също са споменати. За мен това е особено тревожно, защото говорим за национален ресурс – биологичното ни разнообразие – който буквално губим в тишина.

Докладът завършва с препоръки. Кои според вас са най-важните?

Препоръките с всеки следващ доклад се увеличават и няма как да се степенуват по важност, затова ще спомена само някои от тях. Първо – приемане на конкретни и мерки за намаляване на замърсяването на въздуха, включително изпълнение на всички европейски норми за качество на въздуха  и засилен контрол от институциите върху големи промишлени замърсители. Второ – постигане на целите за рециклиране на отпадъците, да се разшири инфраструктурата за рециклиране на отпадъци и реформа на системата за разделно събиране. Да се подпомогнат от държавата общините в решаването на проблема с огромният брой нерегламентирани сметища в страната. Трето – ускорено приемане на планове за управление на защитените зони . Четвърто – подобряване на достъпа до правосъдие и прозрачност по екологични въпросиВсички тези препоръки не са нови – но остават неизпълнени.

Какво е вашето лично заключение като зам. председател на парламентарната комисия по околна среда?

Имаме нужда от екологична политика с гръбнак, а не от планове с колебание, написани от страх от нови наказателни процедури. Не можем да чакаме нова осъждаща процедура от Брюксел, за да направим очевидно необходимото. Докладът не ни казва нещо, което не знаем – но ни задължава да действаме, ако ли не, ще ни струва скъпо, включително във финансово изражение И ако не го направим – това вече е избор, не невежество.