СЪДЪТ ОТКАЗА ДА ПРИЗНАЕ ЕДНОПОЛОВ БРАК МЕЖДУ БЪЛГАРКИ, СКЛЮЧЕН ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Административният съд – София е отхвърлил жалбата на млада жена с инициали – Д.К. срещу отказа на Столична община да признае брака й с жена, сключен във Великобритания. Това става известно от решение на съдия Снежанка Кьосева от осми януари тази година.

Бракът между Д. К. и Лилия Бабулкова е сключен на 15 ноември 2016 година. Няколко месеца по-късно тя подава искане в Столична община, район „Люлин“, в което иска бракът й да бъде отразен в личния й регистрационен картон и да отразява актуалното й семейно положение, а именно „женен“. Институцията отказва, мотивирайки се с еднаквия пол на Д.К. и съпругата й.

Мотивите на съда, че за да бъде вписан тук бракът е трябвало да бъде сключен, съобразно българското законодателство – т.е. да е между мъж и жена. Освен това съдът приема, че признаването на брака между двете българки би противоречало на обществения ред у нас.

С решението жалбоподателката е осъдена и да заплати сумата от 100 лева на Столична община за възнаграждение на юристконсулта на община Люлин. Пред съда на заседанието през декември той оспори жалбата. Прокуратурата не взе становище по казуса.

„Основната причина да се оженим е намерението да имаме деца“,

казва Лилия Бабулкова, цитиран от „Капитал“. „Искаме да имаме документ, който действа като застраховка в случай, че нещо лошо се случи с една от нас. Много хора не си дават сметка, че това правно уреждане предпазва децата, ако настъпи подобна неприятна ситуация с единия родител – при правни неуредици те губят и другия родител. Направихме го с ясното съзнание, че бракът ще има повече значение във времето, тъй като няма как да се признае автоматично у нас. Но поне имаме откъде да тръгнем. Решихме, че ще сме повече в законово нарушение, ако не го регистрираме в България, отколкото, ако го регистрираме.“

Пред съда адвокатът, който представлява Д.К. по случая – Деница Любенова от организацията „Действие“ подкрепи жалбата и обясни, че непризнаването на брака на двете жени може да доведе до правни абсурди и дори престъпления: многобрачие на едно от лицата, данъчни измами, декларации с невярно съдържание и други подобни.

Бракът не отговоря на българското законодателство

„За да бъде актуализирано семейното положение на Д.К. в личния й регистрационен картон е необходимо: наличие на елементи от сложен фактически състав, включващ: наличие на граждански брак, сключен в чужбина в съответствие с българското законодателство; регистриране на този брак въз основа на препис или извлечение от съставения от чуждестранния местен орган акт за гражданско състояние /чл.4 от Наредбата/, чрез съставяне на акт за граждански брак в РБ; издаване на оригинално удостоверение за сключен граждански брак по утвърден образец /чл.22 от Наредбата/; създаване на електронен еквивалент на акта за сключен граждански брак в Националния електронен регистър на актовете за гражданско състояние с въвеждане на последното състояние на данните от акта за гражданско състояние /чл.60, ал.1 от Наредбата/; обработване на актуализационен документ – електронен документ – акт за брак; отразяване в електронния личен регистрационен картон на актуалното семейно положение на лицето, чрез данните от Националния електронен регистър на актове за гражданско състояние или чрез обработване на актуализациония документ от длъжностно лице“, става известно от решението.

Съдът приема, че „не е налице граждански брак, сключен във формата и изискванията на Семейния кодекс“. „Липсата на брак съгласно българското законодателство изключва възможността да се актуализира семейното положение на К., т.е. да се осъществят останалите елементи от фактическия състав. Сключеният от жалбоподателката брак в Обединено кралство … не поражда последиците, които законът свързва с брака. Еднаквият пол на лицата съставлява пречка за сключване на граждански брак, съгласно българското законодателство по аргумент от разпоредбите на чл.46, ал.1, изр.1 от Конституцията на РБ и на чл.5 от СК, съгласно които бракът е доброволен съюз между мъж и жена“, записва още в решението си съдия Кьосева.
Тя уточнява, че тази уредба на брака не противоречи на разпоредбите на правото на европейската общност.

Бракът противоречи на българския „обществен ред“

Съдът приема, че признаването на сключения еднополов брак противоречи на понятието у нас за обществен ред.

„Следва да се отбележи и че дори да е вярно твърдението на жалбоподателката, че сключеният брак между български граждани от един и същи пол не противоречи на закона на държавата, в която е сключен, не е вярно твърдението, че признаването на този брак не противоречи на българския „обществен ред“.

Според съда „обществен ред“ е „основополагащи за правопорядъка в държавата повелителни норми и принципи в правораздаването, които имат универсално значение, като не се има предвид противоречие с конкретна правна норма, а противоречие, което би довело до нарушаване и на обществения и на личния интерес на гражданите и до недопустимо засягане на основни ценности в обществото“, става известно още от решението.

Според съда за да се прецени дали сключването на еднополов брак би нарушило българския обществен ред, трябва „да се изхожда от основните начала на правото, въз основа на които е изградена българската правна система“, които са закрепени в Конституцията, Семейния кодекс, Закона за гражданската регистрация и други документи.

„Безспорно е, че Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) изцяло зачита вътрешната уредба на всяка държава, като признава правото на договарящите държави встъпването в брак и правото на създаване на семейство да се гарантират и уредят в съответствие с националните закони, които уреждат упражняването на тези права. По отношение на брака, преценка, съобразно „обществения интерес“ или интересите на лицата не се изисква.

Това е така, защото се признават основни права, които произтичат от общите за държавите-членки конституционни традиции, но тези права се тълкуват в хармония с тези традиции, както и поради липсата на съгласие между държавите членки относно еднополовите бракове.

Във връзка с правото на свободно движение в ЕС, Европейската комисия е била запитана дали еднополовите бракове в държавите членки следва да имат същия статус , както „традиционните“ бракове. С. се е произнесъл, че поради невъзможността да бъде постигнато съгласие между държавите членки относно еднополовите бракове, партньорите в тези съюзи не могат да имат правата на семейни членове за целите на свободното движение на работници по смисъла на европейското право.

Предвид изложеното съдът приема, че актуализиране на семейното положение в личния картон на Д.К. ще противоречи на българския обществен ред“, мотивира решението си съдия Кьосева.

То не е окончателно и подлежи на обжалване пред Върховния административен съд.

dnevnik.bg