СЪВРЕМЕНЕН ПРОЧИТ С РЕСПЕКТ КЪМ КЛАСИКАТА В „БОРЯНА“ НА СЛИВЕНСКИЯ ТЕАТЪР

Творческият екип, неговите лица и мисия в представлението. С премиерата на 17 септември се открива тазгодишният Есенен театрален салон. Втора премиера на „Боряна“ – на 21 октомври

Актьорът Красимир Доков ще видим в главната роля на Златил в новия спектакъл на Сливенския драматичен театър „Боряна“ на режисьора Петър Денчев. Познатият от сериалите „Прикритие“ и Откраднат живот“ филмов и театрален актьор си партнира с младата актриса Мария Манолова, която играе ролята на емблематичната Боряна. С премиерата на „Боряна“ на 17 септември се открива тазгодишния Есенен театрален салон в Сливен.

В творческия екип на представлението, освен почетния гост Красимир Доков, има още един гост – актьорът Марин Маринов, който играе ролята на най-малкия син на Златил Павли. Още едно ново лице – дебютантът Денислав Михалев, абсолвент от класа на проф. Пламен Марков, вече щатен актьор от трупата на сливенския театър, ще видим в ролята на Андрея. Познати лица от трупата пресъздават останалите роли. В образа на големия брат Рали се превъплъщава Ивайло Гандев, ролята на жена му Вида е претворена от Вяра Начева. Забавната двойка селски образи в пиесата Едрю и Васил Ваклин се изпълнява от Димитър Марков и Габриел Петков. Образа на жената на Андрея Елица е поверена на актрисата от младото попълнение на театъра –  Яна Димитрова.

Сценографията на художника Петър Митев и музиката на Христо Намлиев дават своя сериозен принос за цялостната атмосфера на спектакъла. Театралният афиш на четвъртата сливенска „Боряна“ е дело на плакатистката Маргарита Дончева.

Непризнатият грях, който разяжда човешката душа отвътре, за режисьора Петър Денчев е основна тема на пиесата и на постановката на Йовковата „Боряна“ на сливенска сцена:  „Непризнатият грях прелива в семейното проклятие, според което синовете са обречени да повторят греховете на своя баща. Единствено Боряна притежава силата да промени хода на това действие, но дали ще успее – това е въпросът, пред който зрителят е изправен. Посланието е, че дори доброто, когато е дадено даром, не може да бъде разпознато, ако човек не го носи и не го желае в собствената си душа.“ Според  Петър Денчев: „ Йовков е уловил една дълбока българска особеност: неспособността да се носи отговорност за постъпките и нежеланието да се изправиш пред действителността.“

С респект към класиката, спектакълът размества пластовете и прави съвременен прочит на Йовковата пиеса, запазвайки духа на автора. Йовковите герои са живи и днес, твърдят от екипа на постановката, а дали и как са се променили идеалистичните представи за отношенията в семейство, род и народ, ще тестваме като зрители на новото представление. Някои от артистите сравняват дълбочината на темите и проблемите в Йовковата „Боряна“ с тези в „Братя Карамазови“ на Достоевски. А първите зрители на спектакъла са усетили в него елементи на Шекспирова трагедия.