СТЕФАН РАДЕВ: ЧЕТИРИЛЕНТОВ ПЪТ МЕЖДУ СЛИВЕН И ЯМБОЛ ЩЕ ТЛАСНЕ НАПРЕД ИНДУСТРИЯТА В РЕГИОНА
януари 10, 2023 7143 Прегледи

СТЕФАН РАДЕВ: ЧЕТИРИЛЕНТОВ ПЪТ МЕЖДУ СЛИВЕН И ЯМБОЛ ЩЕ ТЛАСНЕ НАПРЕД ИНДУСТРИЯТА В РЕГИОНА

Бизнесът, който има перспектива да се развива в България, е свързан с автомобилната промишленост. Най-добрият вариант за Сливен обаче е да има микс от производства, включително и от автомобилния сектор, в новата Индустриална зона на територията на Летище „Бършен“. Това сподели в интервю за БТА кметът на Община Сливен Стефан Радев.

По думите му, процедурите по първия етап от изграждането на зоната напредват, като съвсем скоро администрацията очаква подробните задания за проектиране, след които трябва да бъдат изготвени и техническите проекти. Според Радев най-сериозното предизвикателство пред този проект ще бъде изграждането на ВиК инфраструктурата и свързването на новата индустриална зона с градската водопреносна мрежа.

Кметът на Сливен уточни, че към този момент не се предвиждат каквито и да било дейности по самата писта на летището. При интерес от страната на инвеститор, който искат да развива бизнес в областта на въздушната логистика или авиационните технологии например, общината е готова да обсъди възможности за бъдещето на летищния комплекс.

 

– Какви са направените стъпки към момента за превръщането на летище “Бършен“ в Индустриална зона? 

– Успяхме да изготвим Подробен устройствен план за целия район, който е около 2500 декара. За първия етап, който виждаме от Индустриалния парк или една част от около 400 декара, са направени и в момента приключват подробните проучвания за водоснабдяване, канализация, дъждовна канализация, електрозахранване, газоснабдяване и телекомуникации. На финала сме и очакваме съвсем скоро да получим подробните задания за проектиране, след което ще можем да възложим изготвянето на техническите проекти за тези комуникации, които изброих, плюс проектирането на уличната мрежа. Идеята ни е, когато имаме готови технически проекти, остойностени като размер на необходимата инвестиция за инфраструктурата, да започнем търсенето на по всяка вероятност комбинирано финансиране, така че да започнем и реалното изграждане зоната.

– Кои са най-големите предизвикателства пред този проект – финансирането, видимата и така наречената невидима инфраструктура, връзките с АМ “Тракия“ или железопътните трасета? 

– Голяма част от инфраструктурното строителство е невидимо, след като бъде завършено. От гледна точка на проектиране и самото изпълнение със сигурност най-тежката част е канализацията и свързването на Индустриалната зона с градската канализация за отпадни води, а оттам и към пречиствателната станция на Сливен. Считам, че от изключителна важност в целия процес е правилното подреждане на стъпките за реализирането му. Колко и нова да е за нас тази дейност се опитваме да предвидим колкото се може повече неща, за да не се налага въвеждането на промени в хода на експлоатацията. Това са чисто технически детайли. Много важен е транспортният достъп, но и състоянието на пазара на работната сила. Тук искам да спомена и идеята, за която продължаваме да се борим заедно с общините Ямбол и Тунджа – за изграждане на четирилентов път между двата областни града. От една страна за бърза връзка с АМ “Тракия“, а от друга страна – за ускорено споделяне на ресурси между двата града, възможност за хората да работят или живеят в едното или другото място.

– В края на 2020 година се заговори, че терените на “Бършен“ ще бъдат отдадени под наем, с което да се финансира проекта за Индустриална зона. Случи ли се това? 

– Не, не се случи. Централният терен, в който е и самата писта, предоставя възможност за различни дейности, които биха могли да донесат приходи за финансиране на останалата част. За момента не сме предприемали такива действия, може би ще изчакаме да видим какви са отделните инвестиционни възможности. Ако голям инвеститор прояви интерес към тази зона за изграждане на летищна база или все по-популярните системи за производство на водород сме готови да разгледаме предложенията и възможностите.

– Какъв е идеалистичния вариант за тази зона, г-н Радев? От какви производства се нуждае Сливен и региона и към какви производства трябва да бъде ориентирана новата зона?

– Това, което аз си представям, е да имаме един Индустриален парк, който е напълно подготвен като инфраструктура. Така времето, което минава за реализирането на една инвестиция и което е основната тежест за инвеститорите, да бъде спестено. Тоест всичко ще бъде подготвено за тях и на практика ще могат да започнат работа седмица, след като вземат разрешение за строителство на базите си. Тази част от 400 декара е първия етап от Индустриалния парк, но все пак, давам пример, това са 40 терена по десет декара. Бизнесът, който считаме има перспектива да се развива в България, е свързан с така наречените аутомотив и мехатроника или индустриите, свързани с автомобилостроенето или части за автомобилостроенето. Най-добрият вариант е да имаме микс от производства.

– В началото на миналата година Георги Гвоздейков, народен представител от „Продължаваме промяната“ от област Сливен, обяви идеята Летище “Бършен“ да стане база за медицински хеликоптери. Възможно ли е това да се случи и как ще се съчетае индустриалната зона и хъб за медицински хеликоптери? 

– Имахме доста разговори с г-н Гвоздейков, докато беше управител на държавната компания, която щеше да развива този проект. Сегашното правителство обаче сега закрива тази компания. Явно ще се тръгва по някакъв друг път за доставка на тези хеликоптери. По отношение на тази система за медицинските хеликоптери идеята беше да има терен от около 10 декара, на който да бъде развита такава база за нашия регион. Става въпрос за сравнително неголям терен на фона на цялата площ от 2500 декара. Но така и не стигнахме до конкретизирането на определен терен с държавната компания. Не сме обсъждали и формата, под която да го предоставим. Миналата година беше особено динамична, а и наскоро видяхме решение на Министерски съвет, с което компанията, която управляваше г-н Гвоздейков на практика се закрива, така че около този проект има повече въпроси, отколкото отговори.

– Какво ще се случи със самата писта на “Бършен“ и всъщност може ли тази позабравена инфраструктура да се окаже ускорител на растежа за Сливен и Ямбол, а и Нова Загора? 

– От целия терен от 2500 декара, първият етап от 400 декара не засяга терена на пистата. Тя е отделена в самостоятелен такъв от 1500 декара, като отговаря на всички изисквания за летище. Разбира се не говорим за аерогара с големи пасажерски терминали, а за обслужване на логистични бази и други. Самата писта си стои, охранява се от общината. Към момента не е предвидено да се извършват каквито и да било дейности върху нея. Не сме изключили обаче вариант при интерес от инвеститор, който вижда връзката на Индустриалния парк с карго полети за дронове или конвенционални самолети, готови сме да разгледаме всякакви предложения. Искам да споделя, че в края на месеца сме поканени на една инвестиционна конференция в Истанбул и посещения на турски индустриален парк, организирана от Българската агенция за инвестиции. Там ще бъде интересно да видим на място как работят турските ни колеги, а и надявам се ще имаме възможност да обсъдим бъдещи сътрудничества в тази посока.

– Г-н Радев, “Бършен“ ли е първата стъпка от проекта, за който настоявате с Ямбол и Тунджа – за изграждане на обща Индустриална зона?

– Сърцевината на тази обща идея беше четири лентовия път между Ямбол и Сливен. И продължава да бъде. Според нас на този път ще възникнат не един или два индустриални парка. От страната на Сливен основна наша цел е Бършен, но откъм Ямбол също има предвидени възможности за индустриални паркове. Според нас този път би съединил двата града, ще тласне напред цялата територия. Разбира се това няма как да стане без държавата. Ние имахме уверението на министър Аврамова и публично обещание, че този път ще бъде направен. За съжаление се процесите в политиката се оказаха твърде динамични. В интерес на истината за нас остава единствено да чакаме правителство, което да има по дълъг хоризонт, за да подновим разговорите. На този етап единствено сме включили този проект в плана за Териториално развитие на региона.

– Имате ли притеснения заради удължения държавен бюджет, някои ваши колеги алармираха, че не е ясно как общините ще усвояват капиталовата субсидия от държавата? 

– Ситуацията е много неясна. За съжаление това продължава втора година. Миналата поне имахме бюджет през април. Макар че това силно скъсява работния хоризонт. За тази година неяснотите са още повече – как изобщо ще приемем капиталовата програма при липса на национална рамка? Без нея не можем да започнем едни или друг проект, дори и да имаме собствени средства за реализирането му. Очакваме да има указания на финансовото министерство в тази посока. Не си представям, че тази година можем да останем в безтегловност отново. Надявам се скоро да се върнем към стандартното държавно бюджетиране.

 

Станимир Димитров, БТА

Заглавие: Sliveninfo

Предишна СЛИВЕН ЗАПАЗВА ШЕСТТЕ ДЕПУТАТСКИ МАНДАТА
Следваща ЗАБОЛЯЕМОСТТА ОТ ГРИП В ОБЛАСТ СЛИВЕН СЕ УВЕЛИЧАВА

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

В РБ „САВА ДОБРОПЛОДНИ” – СЛИВЕН ЩЕ БЪДЕ ПРЕДСТАВЕНА КНИЖНАТА ПРОДУКЦИЯ НА СЛИВЕНСКИТЕ АВТОРИ ЗА 2017г.

Петдесет и пет книги на автори от Сливен и региона, издадени през 2017 г. ще бъдат представени на 26 януари 2017г., от 17:00 ч., в Регионална библиотека „Сава Доброплодни”, в

Новини Сливен

16-ГОДИШЕН Е ЗАЛОВЕН ЗАД ВОЛАНА НА БМВ

Непълнолетен 16-годишен младеж е хванат да управлява лек автомобил „БМВ“. В 13,30 часа, при извършване на проверки за спазване на карантина в село Любенова махала, полицейски служители са спрели за

Новини Сливен

25 ДУШИ В СЛИВЕНСКА ОБЛАСТ СА ГЛОБЕНИ ЗА НЕНОСЕНИ НА МАСКИ

ОДМВР-Сливен оказва пълно съдействие на институциите за изпълнение на мерките от Националния оперативен щаб във връзка с ограничаване разпространението на  COVID-19. През изминалото денонощие са извършени 776 проверки за спазване