СПОМЕН ЗА ЕДИН 9-ти СЕПТЕМВРИ С ПАСТИТЕ НА ПОРТОКАЛ

Няма да забравя този 9-ти септември. Беше почти като днешния, с много слънце и летни температури. Ден по-рано бях направил „удар“, публикувайки „чело“ във вестник „Монитор“. Статията беше за Портокал Портокалов, който бе сред малцината жители на кв. „Надежда“ – редовни платци на ток, а в същото време Енергото го наказваше, спирайки електричеството на целия квартал за неплатени сметки. След „челото“, както повелява традицията в журналистиката, от редакцията поискаха интервю с най-известния жител на сливенския кв. „Надежда“.

И така на 9-ти септември аз се озовах в магазинчето на Портокал, в центъра на квартала. Собственикът ме покани любезно, но вътре влизаха много хора и предложи да даде интервюто в съседната стая. Която се оказа нещо като склад. Вътре имаше тенекии със сирене, пити с кашкавал, различни колбаси, маслини, плодове, зеленчуци и много, много пасти. Пастите бяха сложени в тави, които и днес могат да се видят във всяка баничарница.

Това, което ме шокира обаче, не беше многото храна, а мухите върху нея. Особено пастите, бяха почернели от мухи, някои от които много големи и черни, а други леко зеленикави на цвят.

„Готов съм да дам интервюто, но първо искам да те почерпя с една паста“, постави изненадващото си условие Портокал Портокалов. Изпаднах в ужас. И без това съм си гнуслив повече от нормалното, а да изям паста, гарнирана с глазура от мухи, ми се видя прекалено рисковано. За миг си помислих, че по-добре да скоча с парашут. Бях сигурен, че рискът за здравето ми ще е по- малък……

Но пък не можех да си представя, че няма да изпълня задачата. Опитах се да обясня на Портокал, че съм закусил много късно, и то обилно. Че имам изнежен стомах, че пастите не са ми любимия десерт и пр.

Домакинът обаче бе непреклонен – или си хапвам от неговите пасти, или се разделяме – без интервю. Колебанието ми трая твърде кратко. Сам взех нещо като шпатула, с която надигнах не една, а две от пастите. Дори в този момент част от мухите останаха върху глазурата. Наложи се да махна с ръка, за да ги прогоня. Двете пасти изядох наведнъж, затваряйки очи, помагайки си с другата ръка. Веднага след като преглътнах неочаквания си десерт, зададох първия въпрос на Портокал, който удържа на думата си и чинно започна да отговаря. Интервюто направи Портокал Портокалов още по- известен – поканиха го чак във „Всяка неделя“.

Аз пък два дни чаках да получа стомашна криза, но си останах само с очакванията. Явно мухите в склада на Портокал са били от добрите. Или пък останах здрав, защото всичко се случи на 9-ти септември. Точната година не си спомням. Сигурно е обаче, че Портокал Портокалов беше жив, а днес много липсва.

Георги Мангинов