СЛИВНАЛИЯТА СТЕФАН ПАНАРЕТОВ ДАРЯВА НА БЪЛГАРИЯ 5 МЛН. ЛЕВА ЗА КУЛТУРА
05.12.2023 1270 Прегледи

СЛИВНАЛИЯТА СТЕФАН ПАНАРЕТОВ ДАРЯВА НА БЪЛГАРИЯ 5 МЛН. ЛЕВА ЗА КУЛТУРА

На името на фамилията Панаретови през 1934 г. е наречено село на 15 км от Сливен

Баща му служил като свещеник в желязната черква „Свети Стефан“ в Цариград, синът му Кирил загива като доброволец в Първата световна война

Село Панаретовци, на 15 км от Сливен, получава името си през 1934 г., когато правителството на Кимон Георгиев преименува масово с български имена около 3 хиляди села. Но защо точно Панаретовци?

Стефан Панаретов е първият пълномощен министър на Царство България в САЩ, починал е там през 1931 г. А историята на дипломата “съживява” бившият областен управител на Сливен Марин Кавръков. Той разказа пред „24 часа“, че преди години написал писмо до кметството във Вашингтон с молба, ако имат, да му предоставят повече информация за този българин. Направил го, след като разбрал, че в Панаретовци местните не знаят защо селото им носи това име. Дори допускали, че е на „някой шумкарин“… „Това ме накара да се поровя в историята и първо открих за себе си кой е бил Стефан Панаретов, след това изпратих писмото си до САЩ“, допълва Кавръков.

Две седмици след като изпратил писмото в американската столица, отговорът пристига с уточнение, че в САЩ споменът за Стефан Панаретов е жив и той и съпругата му Лидия Ан Гайл са погребани в гробищния парк “Рок Крийк” във Вашингтон

Така не само Кавръков открива гробовете на семейството, които са добре поддържани, но и историята на посланика, съвсем забравен у нас.

Стефан Панаретов е роден на 4 октомври 1853 г. в Сливен, а 170 години по-късно в града отбелязват рождения му ден с кръгла маса, посветена на 120 години на българо-американските отношения.

Първият дипломат на САЩ в София – Джон Джаксън, оглавява мисията от 19 септември 1903 г. до 4 юни 1907 г. Той е посланик на САЩ още в Румъния, Гърция и Турция, а седалището му е в Истанбул.

Цар Фердинанд обявява решението си да бъде създадена българска легация във Вашингтон и консулство в Ню Йорк малко по-късно – на 26 декември 1913 г. За поста български пълномощен министър в американската столица правителството на Васил Радославов избира Стефан Панаретов и той пристига зад океана през декември 1914 г.

Изборът му далеч не е случаен, разказва доц. д-р Николай Сираков, директор на регионалния исторически музей в Сливен.

Стефан е син на свещеника Панарет Хилендарски със светско име Парашкев Хаджиилиев, ръкоположен в българската черква “Свети Стефан” в Цариград (Желязната църква) от епископ Иларион Макариополски през 1862 г. Служи в нея 5 г. Преди това е бил учител в Омуртаг, Сливен и Балчик, а като свещеник се проявява като борец за църковна независимост. Отец Панарет застава начело на борбата срещу гръцкия владика във Варна, до 1878 г. се бори и срещу фанариотското духовенство в Кюстендил и Силистра.

учи в престижния Робърт колеж, където става и преподавател

по български. През 1914 г. напуска заради назначението в САЩ. По-късно ще напише в спомените си: “Моята учителска дейност в Робърт колеж е била упражнена в разстояние на 43 г. и аз съм имал удоволствието да взема скромно участие във възпитанието и образованието на всички робъртколежки български възпитаници през това време, които почти всичките са били известни обществено-политически дейци в своето отечество.” Като преподавател превежда българска литература на английски и работи върху създаването на английско-български речник. През 1881 г. издава “Българска граматика“.

Според проучване на Орлин Събев Робърт колеж са завършили 905 българи, сред които двама премиери, 7 министри и ректор на Софийския университет. Съученици на Стефан Панаретов там са д-р Константин Стоилов, бъдещ премиер, търговецът Христо Тъпчилещов, Иван Славейков и Иван Евстатиев Гешов.

В Цариград Стефан Панаретов се жени за американката Лидия Гайл от Норд Андоувър в Масачузетс, преподавателка в Константинополския женски колеж. От техния брак се ражда единственият им син Кирил. Той също завършва Робърт колеж и заминава с родителите си за САЩ през 1914 г. По това време в Европа вече бушува Първата световна война. Макар че не бил длъжен, младият мъж се връща в България и се включва като доброволец във войната. Загива като командир на взвод в района на Пирот през октомври 1915 г., гробът му е неизвестен.

Цариградският период от живота на Стефан Панаретов го подготвя за дипломатическата работа. През 1876 г. по препоръка на екзарх Антим I заминава за Лондон, където запознава английската общественост с жестокостите, с които е потушено Априлското въстание в България. Свързва се с лорд Ашли – депутат от Либералната партия, с главните редактори на вестниците “Дейли нюз” и “Таймс”, публикува статии в цариградския печат. Неговите разкази са в основата на реакцията на хуманисти като Оскар Уайлд, Виктор Юго и Уилям Гладстон, които издигат глас в защита на българите. Заради всичко това Митхад паша искал да го обеси, но Панаретов навреме избягал в Прага, където дочакал Освобождението.

След това се включва в движението против решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Две години по-късно получава лично от княз Александър Батенберг важната дипломатическа задача да замине отново за Лондон, за

да провери английската позиция за евентуалното съединение  на Княжество България и Източна Румелия, което става 5 г. по-късно.

Двайсетина дни след пристигането си Панаретов успява да се срещне с държавния секретар на САЩ Уилям Брайън и да връчи акредитивните си писма на президента Уидроу Уилсън. Оказва се, че между Уилсън и президента на настоятелството на Робърт колеж – индустриалеца и филантроп Кливланд Додж, съществувало близко приятелство, тъй като двамата били състуденти от “Принстън”. Даже Додж запознал президента предварително с биографията на новия посланик, като го представил и като човек с висока интелигентност, който “говори и чете английския като роден”.

Но не всичко в дипломатическата кариера на Стефан Панаретов върви гладко. България и САЩ не късат дипломатически отношения по време на войната, но страните са от двата враждуващи лагера и Панаретов се оказва практически изолиран във Вашингтон. Опасенията били, че може да издава военни тайни от САЩ на страната си. Въпреки това в един момент той остава на поста си като единствения рангов дипломат от вражеския лагер.

През 1917 г. издава в Ню Йорк под псевдонима Историкус брошура от 110 страници със заглавието “България и нейните съседи”, в която балканският проблем е представен като един от основните въпроси на световната война.

През ноември 1920 г. Панаретов е уволнен от земеделското правителство

“по бюджетни съображения” с телеграма от временно изпълняващия длъжността началник на външното министерство Александър Димитров, който използвал момента, че премиерът Александър Стамболийски бил в Париж.

По-късно става ясно, че Димитров всъщност искал поста за себе си. Макар и с нежелание, Стамболийски приема, но възнамерява да назначи Стефан Панаретов за делегат в Обществото на народите, където току-що е договорил приемането на България.

Малко по-късно нещата се променят – Александър Димитров поема военното министерство на България, а на 24 август 1921 г. Панаретов отново встъпва на поста във Вашингтон. Остава на него до 1 юни 1925 г., когато се пенсионира.

И след това със съпругата си избират да останат във Вашингтон, където той изнася лекции по славянска филология и литература. Умира на 19 октомври 1931 г. – на 78 г., като преди това завещава цялото си състояние от 5 млн. лв. за подпомагане на българското културно и просветно развитие.

С дарените суми са формирани два фонда: единият към БАН,

на която той бил действителен член, а другият към Народната библиотека. Предвижда и средства за стипендии на студенти по българска филология в Софийския университет, за стипендии за ученици от софийски гимназии, за изпращане на бедни деца на летни ученически колонии, за подпомагане на бедни учители, за комплектуване на книжовния фонд на Народната библиотека в София и за други благородни каузи. Дарява личната си библиотека на Американския колеж в София.

Не е забравен и родният Сливен, където дружество “Майчина длъжност” и читалище “Зора” получават по 1000 долара. Отделя пари за своя Робърт колеж в Турция и дори за гробищния парк в окръг Колумбия на САЩ.

Завещанието на Стефан Панаретов се изпълнява добросъвестно у нас до прекратяването на дипломатическите отношения между България и САЩ през 1950 г., после е забравено. След кореспонденцията на областния управител на Сливен Марин Кавръков с американските местни власти във Вашингтон през 2010 г. Стефан Панаретов е преоткрит за България. Той е и прототип на един от героите в романа на Вазов “Нова земя”.

А се оказало, че през 1934 г. нарекли селото край Сливен Панаретовци, без то да има нещо общо с този заслужил род – ей така, от уважение и заради признателността към тези хора. Днес вече в селото знаят защото селото им се казва така, има паметна плоча, организират и чествания за Панаретови.

 

24chasa.bg

Заглавие: Sliveninfo

 

 

Предишна ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ
Следваща ПОЗДРАВЛЕНИЕ НА ОБЛАСТНИЯ УПРАВИТЕЛ МАРИНЧО ХРИСТОВ ПО СЛУЧАЙ 5 ДЕКЕМВРИ-МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ДОБРОВОЛЕЦА

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

7 ВОДАЧИ С АЛКОХОЛ И 10 НЕПРАВОСПОСОБНИ СА УСТАНОВЕНИ ЗА ЕДНА СЕДМИЦА

От 29 октомври до 4 ноември  на територията на ОДМВР-Сливен са проведени специализирани операции по контрол и пътната безопасност, разпоредени от директора на ОДМВР-Сливен старши комисар Димитър Величков и в

Новини Сливен

КМЕТЪТ СТЕФАН РАДЕВ УЧАСТВА В ИЗВЪНРЕДНО ЗАСЕДАНИЕ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ НА АСОЦИАЦИЯТА ПО ВиК

В Областна администрация – Сливен се проведе извънредно заседание на общото събрание на асоциацията по В и К, на което участва и кметът Стефан Радев. Заседанието беше инициирано от областния

Новини Сливен

34 СА АКТИВНИТЕ СЛУЧАИ НА COVID-19 В ОБЛАСТ СЛИВЕН

34 са активните случаи на COVID-19 към 10 часа на 20 август, съобщиха от Областния кризисен щаб. В община Сливен болните са 19 /18 от тях – жители на града/, в община