СБОГОМ И ДОБРЕ ДОШЛИ

Търся последния брой на вестник „Стандарт“. Не успях да си го купя, а преди малко разбрах, че бил последен за изданието като всекидневник. Ако някой реши да ми помогне, нека ми пише на мейла.

Мисля, че е редно да имам последния брой на вестника, в който работих 16 години. На практика съм работил за всички големи ежедневници в България, но най-много за „Стандарт“. Като кореспондент за Сливен и Ямбол хвърлях огромни усилия да предавам винаги първи, най-точната и вярна информация, да представям най-добрите лица и да пиша най-хапливите коментари. Правих го с невероятен хъс и удоволствие. И въпреки, че отдавна всички публикации са в интернет, че получавам вестника служебно, аз всяка сутрин, рано – рано си купувам „Стандарт“. Всъщност купувах. Затова днешният ден е специален за мен – кореспондентът с една дузина награди именно от „Стандарт“. Малко тъжен ден е. С ежедневника си отива и част от мен. Отива си и поредната част от съвременната българска преса. Останалите ежедневници сигурно знаят, че и техният ред ще дойде. Просто защото такива са реалностите в днешния век на нови технологии.

Преди 9 години в Сиатъл си купих последния брой на вестник „Сиатъл таймс“ – един от двата ежедневника на щата Вашингтон в САЩ. Изданието съобщаваше, че занапред ще излиза само в интернет. Същото прави днес и вестник „Стандарт“. Рано или късно подобна съдба ще сполети и останалите вестници – големи и малки. В тази игра няма сантимент. Има реалности. И който не се съобразява с тях, губи. Спирането на вестник „Стандарт“ е силно емоционално за мен и колегите ми. Но и доста отрезвяващо за журналистите в печатните издания, пред които стои дилема:  Да скочат в необятните води на нета или да си търсят друга професия.

На колегите ми от „Стандарт“ и на всички вестникари, които ще рискуват, влизайки в интернет океана, аз казвам: Добре дошли! Тук работата е повече, но пък и удоволствието от нея си заслужава. Ако обичаш професията истински.

Георги Мангинов