ПРОФ. Д.И.Н. ИВАН РУСЕВ ЗА ПРЕИЗДАВАНЕТО НА ТОМ 1. НА „ОПИТ ЗА ИСТОРИЯ НА ГРАД СЛИВЕН“ НА Д-Р СИМЕОН ТАБАКОВ

– Проф.Русев, в най-скоро време предстои да излезе от печат преиздаденият том 1 на „Опит за история на град Сливен” на д-р Симеон Табаков. Какво е Вашето участие в екипа, работил по книгата?

– Моето участие, подобно на том 3, който излезе преди 2 години, е обща редакция. В том 3 имах по-голямо участие, тъй като част от бележките бяха под мое авторство. В том 1, тъй като историята е предимно средновековна, а аз съм специалист по история на българското Възраждане и османския период, най-общо казано, нямаше как да се включа с бележки. Но се включих в координацията с колегите, които направиха коментарите, в общата редакция, в общата структура и т.н., и, разбира се, в предговора, който накрая имах удоволствието да напиша при една добре свършена работа.

– Какво ново ще представи на читателите преиздаденият том 1?

– Новото е добре забравеното старо. Тъй като в този си вид сега книгата пресъздава много стриктно оригинала от 1911 година, т.е. първото издание. Имаше второ издание на том 1 през 1986 година. Защо беше важно да се върнем към оригинала? На първо място, защото от тритомника само том 1 можем да определим като своеобразен автограф на автора. Т.е., само той излиза преживе на автора и е изцяло под неговата редакция. В първите си издания том 2 и том 3 излизат след неговата смърт. Той умира 1918 година, през 1924 година е издаден том 2, а 1929 г. – том 3. В голямата си част том 2 и том 3 са авторски на д-р Симеон Табаков, но тъй като той вече е покойник, други хора, много съвестно и старателно успяват да допълнят текста и да го издадат в един много добър вид. Това, което ще видят бъдещите читатели на книгата, пак казвам, е автентичният вид на тома от 1911 година, разбира се, с един осъвременен правопис. В първото издание на том 1 има неща, които впоследствие са отпаднали във второто издание от 1986 г. В началото и в края на книгата от 1911 година е представена самата история на нейното издаване. Това е едно обществено начинание, инициирано от „Сливенската дружба” в София по онова време. През 1902 година сливенци се събират в София и решават да се напише история на града, тъй като той има богато минало. Предприема се една великолепна организация, която може да бъде пример за подражание и в наши дни. „Сливенската дружба” сформира свой комитет, наречен „История на Сливен”, този комитет организира конкурс, при първото му издание се явява само ръкописът на младия тогава Симеон Табаков. С оглед на това, че участникът е само един, се провежда нов конкурс две години по-късно, на него се явява отново само ръкописът на Табаков, и в крайна сметка комитетът инициира и организира събирането на средствата под формата на спомоществователство, сформира бюджет, който е стриктно отразен до стотинка в том 1 тогава. Т.е., в началото и в края на книгата от 1911 година е предадена документално цялата история на „Историята на Сливен”. Тези текстове са отпаднали във второто издание от 1986 г. Но днес, повече от 100 години по-късно, ние пресъздаваме тази история, защото е редно да я познаваме – това е историята на „Опит за история на град Сливен”.

– Има ли други отпаднали текстове от второто издание от 1986 г., които вие връщате в преиздадения том 1?

– Тъй като второто издание от 1986 г. се появява в едни времена, които ние наричаме социализъм, и когато все пак имаше някаква цензура, такава цензура, макар и минимална, е наложена и върху него. Отпаднали са всички онези текстове, които са, най-образно казано, нелицеприятни спрямо славяните, респективно спрямо Големия брат тогава Съветският съюз. Те са близо около половин кола. Например, в главата за разселването на славяните в Югоизточна България има два абзаца, в които Табаков изказва своето лично мнение, аргументирано и с исторически факти, че славяните нямат в своето развитие такъв организационен политически опит. Това нещо във второто издание е съкратено. Ние считаме, че след като преиздаваме оригинала, трябва да сме коректни към автора и да предадем целия негов текст. В новото издание читателят ще се приближи максимално до авторовия стил, включително с разредките, акцентирането, което той използва. Пак казвам, само правописът е осъвременен, всичко останало е напълно по оригинала на том 1 от 1911 година. Всъщност ние не пресъздаваме само първото издание на том 1, ние добавяме всичко онова, което на практика присъстваше във второто издание и което го прави една съвременна книга. Това са пояснителните бележки, върху които през 80-те години е работил екипът. Същият екип, слава Богу, откликна и сега. Това са проф.д.и.н. Петър Ангелов, университетски преподавател, тогава доцент, специалист по средновековна история на България и Балканите, както и сливенският краевед и историк Васил Дечев, автор на по-голямата част от бележките. Двамата прегледаха бележките си, направиха корекции, все пак от второто издание са изминали повече от 30 години. Към тях се присъедини и д-р Георги Ковачев, сливенски историк от по-новото поколение, археолог, специалист по средновековна история, който също е автор на близо 80 бележки. Всички тези бележки, които присъстваха във второто издание, ги има и тук, само че в разширен и актуализиран вариант. Има го и всичко, което присъстваше във второто издание, но сега е поднесено още по-коректно – това са показалците, именен и географски, и една много подробна библиография, която фактически ни въвежда в огромната литература, ползвана от Табаков, по много коректен начин, със стриктно идентифицирани заглавия. И нещо ново добавено тук в новото издание, което го няма и във второто издание – това е един терминологичен речник. Така че, с целия този справочен апарат, книгата ще бъде над 740 страници и по този начин се превръща в съвременно научно издание, което в същото време е насочено към широка читателска аудитория.

– Споменахте част от екипа, с който сте работили. Кои са останалите експерти в него?

– Споменах проф. Петър Ангелов, Васил Дечев и д-р Георги Ковачев. Голямата заслуга за това издание, както и за преиздаването на том 3, е на Петър Петров, дългогодишен преподавател по история в Сливен, който свърши огромната работа. На него дължим този огромен труд върху текста – той извърши предпечатната подготовка, приведе във вид, готов за публикуване, бележките, негово дело е и речникът. Непременно трябва да отбележим огромният труд, който вложи този специалист, върху идентифицирането на библиографията. Защото Табаков, като широк ерудит, ползва страшно много литература, но все пак не е професионален историк, пък и в онова време не се е държало толкова много на стриктното цитиране. Много от заглавията той ги дава само с една-две думички в началото. А това, което направи Петър Петров, бе да идентифицира всички заглавия. Много от тях ги описа де визу, чрез доста търсене в интернет, защото някои от тях са от 16, 17, 19, началото на 20  век, трудно откриваеми в българските библиотеки в момента. Та той успя да ги идентифицира и да ги пресъздаде възможно най-точно.

Не трябва да забравяме и организаторите на целия проект – сдружение „Войводите на Сливен”, които всъщност повтарят модела на поведение на „Сливенската дружба” и комитета „История на Сливен”, пак със спомоществователство и предварителен абонамент за изданието. Това е много добър пример, че нещо, което се е случило в онова време, може да се случва и днес, че добрите традиции могат и трябва да се пазят и възпроизвеждат, защото това издание, благодарение на това сдружение, ще получи обществено признание.

– Защо тритомникът на Табаков е толкова важен за Сливен?

– Като изследовател и познавач на българската историография, винаги го давам като пример за поселищна история, за история на дадено селище. В цялата историографска традиция у нас, зародила се още в първите години след Освобождението и продължаваща до днес, има няколко хиляди заглавия. Тритомникът на Табаков е на едно от челните места. Паралел бих направил само с двутомната история на Габрово, пак на един непрофесионален историк и пак от онова време, д-р Петър Цончев, написана на базата на огромен масив документи, събирани от времето на Възраждането и Освобождението. А Табаков, по онова време млад човек, завършил право, работил като дипломат, в повечето време отсъствал от страната, не е имал възможност, както д-р Цончев, да борави с толкова много документи. Но това, което пък прави Табаков по неповторим начин, е да издири възможно най-подробна информация за Сливен, Сливенския край и Югоизточна България от литература, която главно е издавана няколко века преди това в Европа. Някои от заглавията той ги въвежда за първи път в българската историография. Някои от тях не са преведени и издадени на български език и до ден днешен. Това успява да направи Симеон Табаков в началото на 20 век и го прави по един много добър начин.

Вече с модела с бележки, предприет през 80-те години, който ние продължаваме в третото издание, правим едно много съвременно от научна гледна точка четиво, което може да бъде използвано както от специалистите, така и от широкия кръг читатели, които се интересуват от историята и културата не само на Сливен, но и на България.

Преиздаването на том 1 на „Опит за история на град Сливен” е по проект на сдружение „Войводите на Сливен”. То е финансирано по Дарителски кръг „За по-доброто бъдеще на Сливен 2018” на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Дарителски кръг на ОДФ-Сливен се осъществява, благодарение на помощта на фондация “Работилница за граждански инициативи” по програма “Развитие на обществените фондации в България”, с финансовата подкрепа на фондация „Америка за България”.

От сдружението са подготвили ваучери за предварителна покупка на изданието. Така отново се спазва възрожденската традиция на книгоиздаването – чрез записка от спомоществователи, които предварително внасят суми, за да получат екземпляри от бъдещата книга. Ваучерите за том 1 са на стойност 15 лева. Те могат да се купят в галерия „Седем” на ул. „Генерал Столипин” 26, а повече информация може да се получи на телефон 0888879784 – Николай Бъчваров. Всеки, който купи ваучер, трябва да попълни данните си върху него, и ще получи книгата веднага след нейното отпечатване.