ПОЛОВИНАТА ОТ НОВИТЕ МАШИНИ НА „Е. МИРОЛИО“ СТОЯТ ЗАКЛЮЧЕНИ И ЧАКАТ РАБОТНИЦИ

До вчера Сливен и Ямбол бяха сочени като рекордьори по безработица. Днес липсата на хора става все по-остра и вече достига критични нива. Този проблем е особено голям за Сливен, твърди един от големите инвеститори – италианският предприемач Едоардо Миролио, който има текстилни фабрики в Сливен, Ямбол и Свищов.

10% от работните места в предприятията на Миролио остават незаети. Заради липсата на хора на пазара на труда не може да заработи на пълни обороти новият тъкачен цех във фабриката в Сливен, който беше оборудван през миналата година. По план той трябваше да увеличи производствения капацитет на предприятието в Сливен с 30%. Половината от новозакупените машини стоят изключени и чакат работници.

„Заради липсата на персонал сме делокализирали част от производството си извън България. Изнесохме в Кавказ една от основните си дейности – предене на акрилна вълна. Договорът за работа по това производство е на ишлеме“, казва той. Липсата на работна ръка в България е основната причина Едоардо Миролио да открие 2 нови предприятия за конфекция в Сърбия вместо в България. В края на миналата година предприемачът закупува текстилните фабрики в сръбските градове Димитровград и Пироп, инвестирайки в тях 3 млн. евро. Сега там се шият новите модели за българската модна марка DiKa, също придобита наскоро от Миролио.

От отдел „Човешки ресурси“ на „Едоардо Миролио“ ЕАД казват, че нямат изисквания към квалификацията на хората, защото ги обучават на място. Стремят се да индексират всяка година трудовите възнаграждения, осигуряват им редица социални придобивки, но кандидатите за работа са крайно недостатъчно. Затова италианският предприемач е сключил договор с трудова агенция в София, чрез която да внесе за нуждите на производството си работници от чужбина.

Вече върви процедура за внасяне на първите 20 работници от Бангладеш. „Имаме готовност да осигурим на тези работници подходящи условия за живот в Сливен, казва Е. Миролио. Надяваме се правителството да вземе решение, улесняващо вноса на работници в България. Би било добре да се използват и емигранти за нуждите на бизнеса в България. Разбира се, те би трябвало да бъдат подлагани на щателна проверка преди влизането им в страната. Идването на тези хора в България би решило голяма част от проблемите с липсата на работна ръка“, смята Миролио. В предприятието му в Сливен вече работят няколко емигранти от Ирак.

Инвестиции

От „Е. Миролио“ ЕАД отчитат по-слаби резултати през 2017 г. за текстилния бизнес като цяло и лек спад на поръчките в сравнение с 2016 г. Планираните миналата година инвестиции в размер на 43 млн. лева са реализирани успешно. Те са насочени към модернизиране на производството, изграждане на нов тъкачен цех, окончателно завършване на складовата база на територията на предприятието в Сливен с размер 8000 кв. метра.

Последният от планираните проекти, който ще бъде окончателно завършен до няколко месеца, е за производството на щампован текстил. Той е на стойност 4 млн. лева и се реализира с помощта на програма „Конкурентоспособност на българската икономика“. В предприятието в Сливен е изграден офис за дигитална щампа, закупени са напълно нови машини за производството. Фабриката ще извършва процеса на щамповане както върху изкуствени, така и върху естествени материи по най-модерна технология.

Около 250 000 евро италианският предприемач инвестира в изграждането на малък цех за конфекция в Котел, в който работят 40 жени. До края на годината за нуждите на цеха в Котел там трябва да бъдат наети още около 60 души.

„2016 г. беше много добра, с повече поръчки, на базата на които взехме решение за по-големи инвестиции през 2017 г. Независимо от трудностите успяхме да реализираме планираните средства“, казва италианският предприемач. Той отчита постигане на две от най-важните цели през последната година – увеличаване на асортимента на произвежданите артикули и увеличаване на производителността в предприятията. Заради липсата на работна ръка обаче остава неизпълнена задачата за увеличаване на производството. „В линейното тъкачество трябваше да постигнем около 20% ръст. Изградихме отделна зала за производство, с която може да постигнем дори 50% ръст, но въпреки тези подобрения днес произвеждаме дори по-малко от 2016 г. Същата е ситуацията и в предачеството, където сме направили крупни инвестиции с цел увеличаване на производството, но и там произвеждаме по-малко заради липсата на работници“, казва Миролио.

Сашка Панайотова, в. „Капитал“

Забележка: Заглавието е на Sliveninfo