ПОЛИТИЧЕСКАТА КРИЗА – АГОНИЯ ОТ ПАЛИАТИВИ

В доклада на Държавния департамент, в огледалото, което ни уверява, че отразява реалността, се описва последната година на страната ни като година на провали. А кой управляваше през 2022 година – четворната коалиция, служебното правителство и два /не/състояли парламента.

И без този поглед отвъд океана – публикувания доклад вчера и доклада на разузнавателна общност на САЩ отпреди десетина дни, ние не си ли знаем какво ни се случва и то не само през последната година.

Клептократичната олигархия, създадена по руски модел, продължава да ни потапя перманентно в политическите кризи.

Как се стигна дотук. Ето така.

От ден първи на демократичните промени след самосвалянето на тоталитарния режим и опитите за функционирането на някаква макар и начална форма на парламентаризъм, целият посткомунистически печат продължава да предизвиква ерозиране на самата идея за парламентаризъм. /Щом не ни принадлежи по член първи цялата власт, ние ще си я ползваме по друг начин/.

И го направиха.

Замениха чл. първи с неписания член на безконтролното управление на създадената от тях клептократична олигархия. Създадена като под индиго по руски модел.

Организират ни при всеки случай да се посегне на подмолната им власт перманентни политически кризи, последвани естествено от всякакви други кризи.

Успяха манипулативно да прехвърлят отговорността за провалите на прехода, които те самите програмираха и създадоха, на „демокрацията“.

В условията на трудности от всякакъв характер, това се оказа успешен ход и много хора, да не кажем мнозинството от българите, им повярваха и продължават да им вярват.

Вече втора година живеем в политически вакуум, в капан, който е конституционно заложен именно от „бащите“ на основния закон. В омерзение от „политиката“, в мътилка и горчилка, в среда за раждане за възможни домогвания на радикали от фюрерски тип, и не само, към властта.

А не е ли ясно най-сетне, че в една парламентарна демокрация не може да има безконтролен център на изпълнителната власт под формата на служебно правителство, безконтролен главен прокурор. Които водят след себе си всякакъв вид безконтролност.

Колко още безконтролни фактори в държавата, и то по Конституция, трябва да има, за да се разбере, че тази конституция не ни върши работа и трябва да бъде променена.

Вместо това, отново и отново се правят палиативни опити за невъзможни промени. И този подход само продължава агонията.

Няма универсална рецепта, по която бързо да се справим със ситуацията. Но на първо време, за да се тръгне към търсене на верния изход, в Народното събрание трябва да има силно дясно.

С него да се чува гласът на свободния българин.

Изборът на 2 април – с номер 11 – с гласа на свободния българин!

Димитър Сяров – водач на листата на Съюза на свободните десни българи /СДСБ/ и на партия КОД в 21 Сливенски избирателен район.