ОТКРИХА ИЗЛОЖБАТА „НОСИИ И НАКИТИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“
март 29, 2019 929 Прегледи

ОТКРИХА ИЗЛОЖБАТА „НОСИИ И НАКИТИ ОТ СЛИВЕНСКИЯ КРАЙ“

Изложбата „Носии и накити от Сливенския край” беше открита на 28 март в галерия „Седем”. Тя представя автентични народни носии от региона, автентични и възстановени накити, пана с бродирани шевици, собственост на частни лица. Акцент в изложбата са картините на Дора Куршумова, свързани с носиите от региона. Събитието е част от основната програма на фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”.

Сред подредените експонати са празнични невестински носии от с. Радецки, Новозагорско, с.Бяла, Сливенско, с.Пъдарево, с.Жеравна и др. Изложбата представя и автентични и възстановени накити: автентични мънистени трепки от Новозагорско, възстановка на накита „Синчано перо”, възстановки на мънистени гердани от Твърдишко и Сливенско, автентични наушници „кабъри”, възстановка на автентичен мънистен накит „гушник”, автентичен мънистен „кичур” от невестинска шапка и др.
На откриването присъстваха етнографът Димка Илиева, автор на книгата „Най-ръкоделният град”, завеждащият Националния музей на текстилната индустрия Тони Димитрова, собствениците на носиите и накитите, ценители и др.

„Идеята на тази изложба е да покажем колко сръчни и скопосни са били сливенските жени в миналото, каза Дора Куршумова, председател на ОДФ-Сливен и инициатор на изложбата. – Да покажем колко ценни съкровища имаме в бабините ракли и колко различни неща има един неголям регион като цветове, шевици, тъкани. Да покажем модите в онова време, в което жените са били толкова много ангажирани в ежедневието си, но все пак са успявали да претворят желанието си за творчество в едни красиви престилки и шевици. Да покажем, че сливенските носии са ненадминати, с което всички ние трябва да се гордеем. Другата част на нашата идея е да покажем, че има хора, които издирват тези богатства, запазват ги, популяризират ги, и по този начин те могат да пребъдат и през следващите години. Много се радвам, че обединих няколко такива жени-мераклийки. Някои просто събират носии, други са съхранили носиите на своите родственици, а трети продължават да възстановяват носии и бижута, като Мариана Жекова. Има две сръчни шивачки, които шият само дрехи, украсени с автентични шевици и по този начин продължават да популяризират нашата носия и да я правят по-достъпна за всички. Подредените носии са от Сливенския регион. Има една хаджийска премяна от Жеравна, новозагорска премяна, и доста премени от села като Пъдарево, Панаретовци, Бяла. В онези времена модите бързо са тръгвали от село на село и не може да се каже, че дадена носия е категорично от дадено място, но тук са показани сливенските вадени престилки, които нямат аналог в цялата страна. Навсякъде е имало тази техника, но при нас са най-красивите, които разказват много добри истории чрез пресъздадените върху тях сцени. Идеята на изложбата бе тези носии да оживеят малко повече и чрез картините, подредени по стените. Има една моя картина, която показва уважението към хляба, на друга жени в носии пеят песни, на трета жените показват носиите си и мерят скопостта и хубостта на създаденото от ръцете им. Надявам се чрез картините тази цветна изложба с носии и накити от Сливенския край да стане още по-цветна”.

Мариана Жекова участва в изложбата с 4 носии. „Едната е беленска носия от с. Бяла от 20-те години на 20 век, сподели тя. – Различава се по това, че е с фуста. През 19 век носията в с. Бяла е била със сукман. Тази фуста е т.нар.хармоника, била е собственост на бабата на моя съученичка. Терлиците също са нейни. Престилката е зъмска или зъмена, т.е. престилка със змии. От двете страни на престилката има 4 змии, а в средата има фигури на глави на змии. Изобразяването на змията е било начин да предпазят жената от уроки и да запазят детеродните й способности. Затова са били изобразявани върху престилките. За мен това е една много хубава и ценна престилка. Ризата е туникообразна, с кенари, дантели. Беленските ризи се характеризират с много богати бродерии. Има клинчато елече – кадифено елече с богата украса и апликации. Най-забележителното в тази носия е невестинската шапка. Тя е богато украсена, т.е. била е на млада булка. Направих сама възстановката на тази шапка въз основа на снимки на автентични шапки на две жени от селото. Всеки детайл съм го възпроизвела според оригинала с възможно най-автентични материали – бродираната част, бурунджукът, паричките, кадифето за наушниците и подбрадника. Другата носия е пъдаревска. Характеризира се с много фин вълнен плисиран сукман, който в долния край има цветни белки от копринени парчета плат. Разделени са от много фина бродерия. Има вадена престилка, празнична. Ризата е от с. Пъдарево, името на собственичката беше Въла Добрева, баба на един известен сливналия. Вижда се известното сливенско клинчато елече с богата гайтанова украса. И един много хубав автентичен накит от нископробно сребро, който се е носил както на главата, върху шапка, така и като нагръден накит. Вижда се и кърпата, наречена бурунджук, от памучни и копринени конци. Коланът към тази носия е от с. Жельо войвода, забележителен е заради короната в средата. Терличките към носията са от Сливенско. Другата носия е тип новозагорска, тя е от с. Радецки. С много богата украса, както от цветни белки, разделени помежду си с гайтани, така и от цветни пулчета, изрязани от плат и нашити едно върху друго, използвани са и мъниста. Вижда се типичната фъкана престилка. Има кърпа на кръста, което е знак, че жената е омъжена. Шевицата на сукмана е много хубава, тя е от селата на границата между Новозагорска и Старозагорска общини. Към носията има т.нар. трепка от нископробно сребро, която може да се сложи и върху възела на забрадката. Тук има още един накит, който възстанових. Образецът се намира в Къщата-музей на сливенския бит. Това е новозагорски накит от с. Бял кладенец. Това е т.нар. гушник, т.е. слагал се е на гушата. Тези мънистени накити са носени повече от млади момичета и моми. Когато жената се омъжи, тя заменя мънистените накити със сребро, което й подаряват свекърите. Тази носия има много хубави опашки, които са апликирани. Има и много хубави опашки на самия пояс, които са рядко срещани. В долните краища са тъкани и с ресни и се спускат успоредно между опашките на самия сукман”.

Мариана Жекова представи в изложбата и свои автентични и възстановени накити. Тя разказа, че е възстановила част от накитите по оригинали, съхранявани в музеи в Сливен и Добрич.

Част от носиите са собственост на Стефка Кунчева. В изложбата са подредени и пана с бродирани шевици, дело на Жулиета Велева. Показани са и ризи с автентични шевици, дело на две майсторки от Сливен – Стефка и Виолета.

Изложбата ще остане в галерия „Седем” до 5 април.

Предишна 140 ГОДИНИ ИСТОРИЯ И ТРАДИЦИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО НА ГОРАТА - МОТОТО, ПРЕЗ КОЕТО ЩЕ ПРЕМИНЕ ЧЕСТВАНЕТО НА СЕДМИЦАТА НА ГОРАТА ТАЗИ ГОДИНА
Следваща ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

НОВИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ НА УНИЦЕФ ЗА БЪЛГАРИЯ ПОСЕТИ ОБЩИНА СЛИВЕН

Новият представител на УНИЦЕФ за България д-р Джейн Муита посети днес Община Сливен. Тя беше посрещната от заместник – кмета по хуманитарните дейности Пепа Чиликова. Д-р Муита сподели положителните си

Новини Сливен

ПРАВИТЕЛСТВОТО ОТПУСНА 1,8 МЛН. ЛЕВА НА ОБЩИНА СЛИВЕН

Добра новина за Сливен преди Коледа. Кабинетът „Борисов“ – 3 отпусна 1,8 млн. лева на Община Сливен. Това стана на заседанието на МС в сряда. Средствата се дават за ремонтни

Новини Сливен

РБ „САВА ДОБРОПЛОДНИ” ОТБЕЛЯЗВА 141 ГОДИНИ ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА СЛИВЕН С ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА

Преди 140г., през 1879г., Сливенската градска община обявява 17 януари (4 януари – стар стил ) – освобождението на Сливен от турско робство за “празник народен за ежегодно празнуване”. Днес

0 коментара

Все още няма коментари!

Може да сте първият който коментира публикацията!

Остави коментар

four + three =