ОТДАДЕНОСТ

Младите в театъра – ЙОРДАН КУМАНОВ. Може да го видите на 25 март, в ролята на Плинт, в постановката на Сливенския драматичен театър „Хиляда и вторият“ от Б. Априлов, реж. П. Денчев.

Той е само на 28. Висок, строен, млад, непринуден, общителен, с проницателен поглед. Обича сцената – и сцената го обича. Но вече знае, че за да ти даде, Театърът иска отдаденост.

Роденият в Ямбол през август 1996 г. Йордан Куманов е завършил НАТФИЗ през 2021 г., в класа на проф. Пламен Марков. Малко преди завършването, студентите от театралната академия ги застига, като всичките им връстници, световната КОВИД криза. Въпреки ограниченията, успяват да преминат основната част от обучението. И дори, с много желание и амбиция, със своя професор – да представят последния си и затова най-любим дипломен спектакъл по „Танго“, пиесата, донесла световна известност на Славомир Мрожек.

Йордан Куманов не е имал детска мечта да стане артист. Проявява любопитство към актьорското майсторство малко преди да завърши гимназия. Гледа всички представления на ямболска сцена, установява контакт с тогавашния арт-мениджър на Ямболския драматичен театър Диана Стоянова. Тя му помага да избере материалите, той записва подготвителна школа в НАТФИЗ при проф. Иванка Бенчева, кандидатства в академията и както със скрита гордост казва – „професорът ме избра“. Но едва когато се запознава по-отблизо с театралното изкуство, осъзнава „какво отдаване изисква тази професия – тогава ти става ясно и какво ти дава.“
Учителят му по театър е разбира се неговият професор Пламен Марков и преподавателите на неговия клас – гл. ас. Калин Ангелов и ас. Анастасия Лютова. Голям принос в изграждането на бъдещите актьори има и екипът по сценична реч – проф. Иванка Бенчева, д-р Лора Мутишева и ас. Ралица Ковачева-Бежан. Постепенно му става ясно, че за създаването на един образ е нужна не само емоция и че актьорската професия е труден „занаят“. За да влезе в него с увереност и самочувствие, учителите по театър му дават стабилната основа, на която може да стъпи.

Театралната биография на Йордан Куманов започва с първия за неговия клас дипломен спектакъл „Нечистата“ по повестта на Гогол „Вий“, в който той играе селският пан. С режисьора Дамян Тенев правят едно изключително интересно, ексцентрично и екстравагантно представление – „Посещението на старата дама“ от Фр. Дюренмат, където Йордан играе иконома и съдията на селото – две роли, обединени в една. Но голямото предизвикателство е последният и най-обичан спектакъл в НАТФИЗ – „Танго“, в който режисьорът проф. Пламен Марков му поверява изключително интересната роля на Еугениош, за която е задължен, защото развива актьорските му качества в динамичен план. С партньорката си Мелин Мертинч и останалите колеги успяват, в една сложна пиеса, представяща магическия свят на Славомир Мрожек, да достигнат отлично ниво, което да ги представи добре и да забавлява публиката.

Дипломира се след края на пандемията и след кратка почивка се впуска в първото си театрално приключение на професионална сцена – в пиесата „Бурята“ по Шекспир на Казанлъшкия театър. Замесва се по-късно в едногодишно риалити шоу с имитация и пеене, защото, освен театъра, Йордан Куманов обича да се занимава и с музика. Работи върху свои авторски парчета и скоро се надява да поднесе изненада в това си амплоа. Участва в едно представление мюзикъл на режисьора Венцислав Асенов в Младежкия театър, за което е благодарен, защото спектакълът е шарен, различен, мащабен, с много песни и танци, бързи заявки и преобличания, развива актьорската динамика.

Следва кастингът за актьорско място в Сливенския драматичен театър. След като е одобрен, Йордан Куманов започва репетиции в пиесата на Борис Априлов „Хиляда и вторият“, където режисьорът Петър Денчев му поверява главна роля. Младият актьор се справя с лекота с една трудна задача и успява да очарова публиката с представянето си в образа на осъдения на смърт волнодумец Плинт. Успешният марш на представлението и неговите герои продължава.
Всяка среща на театралната сцена е различна, смята той. Всеки път научаваш нещо различно за хората, за себе си, за персонажа, който в определен период от живота си, може да познаваш.

В Сливенския театър се чувства изключително уютно, дори повече, отколкото очаквал. Информация в аванс имал от актрисата Мария Манолова, с която са от един клас и близки приятели. В Сливенския театър забелязал, че има кауза в работата на всички, работещи тук. Защото всеки човек, от най-ниското до най-високото ниво, е отдаден на това, което прави. И го прави с любов. Това е най-хубавата дума за начина, по който се прави театър.

Щилияна ВАСИЛЕВА