НИКОЛАЙ СИДЖИМОВ ЛИ? ПОЗНАВАМ ГО

НИКОЛАЙ СИДЖИМОВ ЛИ? ПОЗНАВАМ ГО

„Ти нали си работила с Николай Сиджимов, кажи що за човек е“. След като това ми беше казано за трети път, реших, че най-добре е да напиша какво знам за човека Николай Сиджимов. Не за образованията му, за обучението му в университета „Джон Хопкинс“ или за проучването на практики в Япония, а за човека, извън нещата, които се пишат в официалните биографии.

Казва се, че не познаваш човек, преди да си изял една торба сол с него. Това предполага да си бил около него дълго време. Аз съм имала работа със Сиджимов не много дълго време, но пък самата работа бе тежка колкото един чувал сол, така че наваксах. Със Сиджимов се запознах, когато работеше в екологичния отдел на община Сливен, казано по-ясно – когато беше чиновник. Отидох при него да проверя витаещ слух за наличие на радиация около Сливен. Тогава бях кореспондентка на в. „Стандарт“ и доста се чудех дали изобщо да отида при него за коментар. Ясно ми беше от вече дългогодишната ми практика на журналистка, че чиновниците имат сто начина да избягнат коментари по каквато и да било тема, камо ли ако става дума за радиация. Но вестникът беше нов, обещаваше винаги да се търси мнението и на другата страна, така че отидох, просто за да спазя правилото и след това да напиша, че от общината нито са потвърдило, нито са отрекли този факт, както обикновено пишехме в такива случаи.

Само че чиновникът Сиджимов ме изненада. Не само потвърди, но и описа тревогата си от наличието на недопустима химия в подпочвените води на вилната зона на Сливен, която след това при поливането влиза в марулите и краставиците и оттам на пазара и на трапезата. Даде фактология, която обикновено се укрива, и застана зад нея. Както и каза, че е крайно време изоставени шахти от уранови рудници да бъдат обезопасени и затворени, защото се случва и недопустимото – в тях понякога влизат хора, деца.

Този човек беше необичаен за бюджетна канцелария, затова никак не се учудих, когато разбрах, че е станал изпълнителен директор на неправителствената организация Регионален център за икономическо развитие. Беше попаднал на място в нестопанския сектор, макар да стоеше добре и в институционалния. После Сиджимов беше избран за председател на Асоциацията на общинските еколози в България (АСЕКОБ)и така обедини двата сектора – ето това вече му отиваше най-много. По това време започна и нашата обща работа, която продължи година и половина по проект за прилагане на европейските стандарти в екологията, по който АСЕКОБ беше т.н. бенефициент, а аз т.н. сътрудник в екипа на изпълнителите (иначе казано човек за всичко от преводач до телефонистка.)

В началото бях изненадана, не много приятно. Сиджимов кроеше планове, които всеки практичен човек би определил като нереалистични. В смисъл – толкова големи, че непостижими. И докато други се опитваха да му докажат, че няма смисъл да се започват неща, които няма как да бъдат свършени, той казваше, че за да свърши нещо, все пак то трябва да започне. След това започваше да плете мрежа от поддръжници, да свързва знаещи и можещи хора, да нахъсва всички и в някакъв момент нереалистичната мечта се превръщаше в реалност. Така се случи и с възстановяването на фабриката на Добри Желязков за нов живот. Помня сградата като руина, огромна съборетина, която някогашният министър Ема Москова дойде да види, за да прецени дали подлежи на реставриране, но се уплаши от вида ѝ и нищо от страна на правителството не се случи по-нататък. Организацията на Сиджимов започна с малък ремонт, тъй като имаше малко пари и на мен отново ми се стори, че това е авантюра. Откъде ще се намерят пари да се превърне в нормално място тази гигантска разсипия, която е била първата фабрика в България, после затвор, а в един момент не ставаше за нищо? Оказва се, че всичко е възможно, ако човек има куража да го започне.  И ако този човек се казва Николай Сиджимов. Сега някогашната фабрика е в такова състояние, че с гордост може да бъде показвана на всеки гост на града ни.

Да се работи с него беше уморително, разбира се. Винаги твърдеше, че може повече, винаги събираше хора и ни нахъсваше за работа, имало е моменти, в които всички чакахме той да се умори, за да си починем и ние, но точно тогава той се появяваше с нова неосъществима идея, която вече знаехме, че в края на краищата ще бъде осъществена. Когато работех с него често си мислех за най-симпатичното тълкуване на фразата: „Лудите, лудите, те да са живи!“ Преди това си мислех, че „лудите“ са солта на земята, но разбрах, че те са тези, които въртят земята.

Това не са първите избори, в които на Сиджимов се предлага да бъде водач на листа, свидетел съм. Предния път той не се съгласи, явно неправителственият и правителственият сектор са му са сторили достатъчни. Но сега, препъвал се в доста камъни, явно е разбрал, че добрите пътища трябва да бъдат заложени още в законодателния сектор. „Лудите, лудите“ – добре, че когато поумняват, пак си остават „луди“ и правят живота да се върти по-бързо и по-шарено.

 

Веселина Седларска

За Николай Сиджимов може да се гласува с бюлетина № 25 и преференция 101.

 

Предишна ОБЩИНАТА ЗАПОЧНА РЕМОНТ НА ЧАСТ ОТ УЛИЧНАТА МРЕЖА ОКОЛО МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТРОВЕ В ГРАДА
Следваща ЗЕМЕДЕЛЦИ С ТРАКТОРИ ПРОТЕСТИРАХА В ЦЕНТЪРА НА СЛИВЕН

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

ДВАМА СА ЗАДЪРЖАНИ ЗА КРАЖБА НА 200 КГ. ФУРАЖ

Криминалисти на РУ-Сливен са задържали мъже за кражба на 200 кг. фураж. На 15 ноември  21-годишен мъж е подал заявление за кражба на люцерна от нива в землището на село

Новини Сливен

СЪД ЗА ТРИМА, ПРЕБИЛИ НАРОДНА ЛЕЧИТЕЛКА, ЗАЩОТО НЕ ИЗЛЕКУВАЛА ТЯХНА БЛИЗКА

Окръжна прокуратура – Сливен предаде на съд Георги Б. и Георги Г. Те са подсъдими за това, че на 27.05.2017 г. в гр.Нова Загора, в съучастие помежду си отнели чужди

Новини Сливен

53-ГОДИШНИЯТ ГЕОРГИ А. Е ПРИВЛЕЧЕН КАТО ОБВИНЯЕМ ЗА УБИЙСТВОТО В СЕЛО ГАВРАИЛОВО

Окръжна прокуратура – Сливен задържа за 72 часа Георги А.(на 53г.). Той е привлечен като обвиняем за това, че на 06.04.2018г. в с. Гавраилово, общ. Сливен, умишлено умъртвил Петя П..