МИСИЯТА НА ЕДНА АКТРИСА: ДА НОСИШ НА ХОРАТА ЧУВСТВА И ЧУВСТВОТО ДА СИ ТИ
02.04.2024 856 Прегледи

МИСИЯТА НА ЕДНА АКТРИСА: ДА НОСИШ НА ХОРАТА ЧУВСТВА И ЧУВСТВОТО ДА СИ ТИ

Наталия Георгиева, едно от младите лица на Сливенския драматичен театър – за избора на театъра веднъж и завинаги.

Никога не е мечтала да стане друго, освен актриса. Като малка искала да е космонавт, но после се разколебала – космонавт или актриса?! Близките й са доволни, че избрала да е актриса. Тя очаква да се убеди, че е направила правилния избор. Сега е сигурна само в това, че на космонавтите им е по-добре без нея.

Младата актриса Наталия Георгиева – едно ведро, лъчезарно и усмихнато същество. Слънчево и емоционално 23-годишно момиче. Актриса, за нея звучи отговорно.

Родена е на 22 август 2001 година в София. Прави първи стъпки в школата по актьорство за драматичен театър и кино на Башар Рахал и Зафир Раджаб. И понеже в театъра се попада веднъж завинаги, веднага след това кандидатства в НАТФИЗ, същата година – и в Театралния колеж „Любен Гройс“. Приета е в колежа и го завършва преди година, в класа на Лилия Абаджиева. Явява се на кастинг в Сливенския драматичен театър, харесана е, назначена и вече участва в два спектакъла.

Играе от ранна детска възраст, първо – народни танци. Има спомен от едно концертно участие в Монтана. Когато танцовата й трупа излиза на сцената, тя я пленява – светлини, прожектори,  магия. И си казва: „Аз искам да съм на сцената! До края на живота си да съм на сцената! Но – не така!“ – И досега не знае защо в главата на едно нищо неразбиращо 10-годишно дете, се промъкнало това: „Искам! Но – не така.“ Нещо в нея вече знаело как. Започва да моли майка си да я запише в актьорска школа. Отишли в близкия до дома им Дворец на децата, но школата обучавала деца само над 12 години и Наталия трябвало да чака. След 3 години, вече по-ориентирана, решава да се запише в школата на Башар Рахал. Тогава разбира какво е театъра – когато започва да посещава школата и да ходи на театър.

А как се прави театър научава при Лилия Абаджиева. Първото и най-важно – че това нещо, театърът, без любов не става. Лилия Абаджиева стимулира възпитаниците си, театралните им превъплъщения да не звучат изкуствено, да не са насилени, съобразени с това или онова, а да идват „отвътре“. Съветва ги да навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко в образа, във вътрешната му мотивация, да го почувстват в себе си и тогава да го „извадят“ навън, пред публика.

В началото на артистичната си кариера Наталия се учи от по-опитните. От нежната половина на съвременния артистичен свят, искрено се възхищава на Весела Бабинова, гледа я редовно, иска да е като нея. От мъжете харесва Захари Бахаров. На много от представителите на зрялото актьорско поколение се радва, иска да ги следва. Има няколко пиеси, в които би желала да играе – митологичната „Медея“, „При закрити врати“ на Жан-Пол Сартр или нещо от авангардиста Лорка.

И се случило така, че преди да се присъедини към екипа на Сливенския театър, участва по заместване в „Мухите“ на любимия си автор Жан-Пол Сартр, представление на Шуменския театър с режисьор Дамян Тенев. Едва напуснала студентската скамейка, младата Наталия Георгиева отива през май миналата година на уъркшоп за документален театър на Друмевите театрални празници. Там се запознава с шуменски колеги, те я поканили да замества актриса в представлението „Мухите“.

Но в Сливенския театър, където постъпва малко по-късно след кастинг, с първите си професионални задачи при режисьорите Венцислав Асенов и Петър Денчев, имала чувството, че преминава театралното си образование наново, в синтезиран вариант. Благодарна е на всеки от по-опитните си колеги, които й помагат, от всеки взема по нещо полезно.

Започва репетиции веднага след кастинга в Сливен, в черната комедия „Самотният запад“ от Мартин Макдона. Успешният дебют на Наталия Георгиева в ролята на Гърлийн, гради на сцената, между двамата мразещи се братя Конър, един крехък мост към любовта и надеждата. Благодарна е на  режисьора Венцислав Асенов, за доверието. „Заедно с опитните ми колеги Ивайло Гандев, Митко Марков и Любо Нейков, той непрекъснато ме окуражаваше, даваше ми вяра, успокояваше вълнението ми. Търпението, любовта, с която ме обградиха тези хора, които са адски добри и талантливи актьори, ме окуражаваха през цялото време на репетициите и извън тях.“

Следващата постановка на театъра й донася втора роля – в спектакъла „Хиляда и вторият“ на режисьора Петър Денчев. И докато, в първия й спектакъл на сливенска сцена, ролята на щуравата тийнеджърка Гърлийн е твърде близка до нея, втората роля – на съдържателката на публичния дом Силвестрия, е далеч и от възрастта, и от светоусещането й.

В Сливен Наталия попада от труден на по-труден жанр. „Хиляда и вторият“ я хвърля в още по-дълбоките води на фарса и гротескта. „Първоначално ми беше много труден жанра на спектакъла, а той е такъв, за да има смисъл тази пиеса.“ – Въпреки първоначалната вътрешна съпротива, успява да влезе в кожата на хитроумната героиня, която добре познава жените, мъжете, знае на кого какво да каже, дебне и следи всеки, за да го използва. „Тя е като водата. – казвала й опитната актриса Вяра Начева. – Властна и силна, като водата да се прокрадва зад скалите, за да печели, да манипулира.“ Като резултат, пресъздава образа колоритно и ярко.

В Сливенския театър Наталия Георгиева попада в значително подмладена тупа. В нея тя има  стар приятел – младата актриса Яна Димитрова, която също е приета в трупата с кастинг. С Яна са повече от 8 години заедно – пет години в един клас в средното училище, после 3 години – в колежа „Гройс“ при Лилия Абаджиева. В деня, в който Наталия излиза, записана в школата на Башар Рахал, вижда Яна, която също е записала да учи  театър, но в друга школа. Сега отново са заедно, в един театър. Заедно правят прощъпулника в професионалната си кариера.

Думата „заедно“ в колективното изкуство на театъра е много важна. Въпреки че няма и година в Сливенския драматичен театър, тя вече не може да си представи да не е тук. – „Тук има екип, има дух, по цял ден сме заедно, дори разликите в характерите лесно се изглаждат на това място, като в едно семейство.“

Наталия Георгиева признава, че обича театъра заради неговата чувственост, заради емоцията в него. Да живее на тази сцена, да може на нея да обича и да мрази, също както обичат и мразят хората долу в публиката, да пренесе чувствата им истински на сцената, е искреното й желание. Театърът е много сходен с живота, смята тя. Да можеш да носиш на хората чувства и в същото време ти да си чувството! – И на финала, много точно е казано от голямата Джуди Денч: “Най-искрените емоции съм видяла в огледалото на моята театрална гримьорна.”

 

Щилияна ВАСИЛЕВА

Предишна ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН ПРАЩА ЗА 15 Г. В ЗАТВОРА БАЩА, УБИЛ СИНА СИ
Следваща ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

РАБОТНИЦИ НА ВиК ОТСТРАНИХА ГОЛЯМАТА АВАРИЯ И ВОДАТА В СЛИВЕН ВЕЧЕ СЕ ПУСКА

Работници на ВиК-Сливен отстраниха по-рано от предвиденото голямата авария, която без вода три големи квартали на града. Предвиждаше се водата да бъде пусната около 17 часа. „Вече я пускаме, аварията

Новини Сливен

ИЗЛОЖБА НА МЛАДИ ТАЛАНТИ В ГАЛЕРИЯ „СЕДЕМ“

Изложба живопис с творби на Габриела Емилова, Вероника Тодорова и Симона Живкова бе открита на 18. февруари в галерия „Седем“. Трите талантливи млади художнички са ученички в НХГ „Димитър Добрович“-Сливен.

Новини Сливен

143 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ЙОРДАН ЙОВКОВ

Исторически музей – Котел и музеи Жеравна организират честване по случай 143-годишнина от рождението на Йордан Йовков. Събитието ще се състои на 9 ноември 2023 г. /четвъртък/ от 11:00 ч.