МИСИЯТА НА ЕДНА АКТРИСА: ДА НОСИШ НА ХОРАТА ЧУВСТВА И ЧУВСТВОТО ДА СИ ТИ
02.04.2024 1093 Прегледи

МИСИЯТА НА ЕДНА АКТРИСА: ДА НОСИШ НА ХОРАТА ЧУВСТВА И ЧУВСТВОТО ДА СИ ТИ

Наталия Георгиева, едно от младите лица на Сливенския драматичен театър – за избора на театъра веднъж и завинаги.

Никога не е мечтала да стане друго, освен актриса. Като малка искала да е космонавт, но после се разколебала – космонавт или актриса?! Близките й са доволни, че избрала да е актриса. Тя очаква да се убеди, че е направила правилния избор. Сега е сигурна само в това, че на космонавтите им е по-добре без нея.

Младата актриса Наталия Георгиева – едно ведро, лъчезарно и усмихнато същество. Слънчево и емоционално 23-годишно момиче. Актриса, за нея звучи отговорно.

Родена е на 22 август 2001 година в София. Прави първи стъпки в школата по актьорство за драматичен театър и кино на Башар Рахал и Зафир Раджаб. И понеже в театъра се попада веднъж завинаги, веднага след това кандидатства в НАТФИЗ, същата година – и в Театралния колеж „Любен Гройс“. Приета е в колежа и го завършва преди година, в класа на Лилия Абаджиева. Явява се на кастинг в Сливенския драматичен театър, харесана е, назначена и вече участва в два спектакъла.

Играе от ранна детска възраст, първо – народни танци. Има спомен от едно концертно участие в Монтана. Когато танцовата й трупа излиза на сцената, тя я пленява – светлини, прожектори,  магия. И си казва: „Аз искам да съм на сцената! До края на живота си да съм на сцената! Но – не така!“ – И досега не знае защо в главата на едно нищо неразбиращо 10-годишно дете, се промъкнало това: „Искам! Но – не така.“ Нещо в нея вече знаело как. Започва да моли майка си да я запише в актьорска школа. Отишли в близкия до дома им Дворец на децата, но школата обучавала деца само над 12 години и Наталия трябвало да чака. След 3 години, вече по-ориентирана, решава да се запише в школата на Башар Рахал. Тогава разбира какво е театъра – когато започва да посещава школата и да ходи на театър.

А как се прави театър научава при Лилия Абаджиева. Първото и най-важно – че това нещо, театърът, без любов не става. Лилия Абаджиева стимулира възпитаниците си, театралните им превъплъщения да не звучат изкуствено, да не са насилени, съобразени с това или онова, а да идват „отвътре“. Съветва ги да навлизат все по-дълбоко и по-дълбоко в образа, във вътрешната му мотивация, да го почувстват в себе си и тогава да го „извадят“ навън, пред публика.

В началото на артистичната си кариера Наталия се учи от по-опитните. От нежната половина на съвременния артистичен свят, искрено се възхищава на Весела Бабинова, гледа я редовно, иска да е като нея. От мъжете харесва Захари Бахаров. На много от представителите на зрялото актьорско поколение се радва, иска да ги следва. Има няколко пиеси, в които би желала да играе – митологичната „Медея“, „При закрити врати“ на Жан-Пол Сартр или нещо от авангардиста Лорка.

И се случило така, че преди да се присъедини към екипа на Сливенския театър, участва по заместване в „Мухите“ на любимия си автор Жан-Пол Сартр, представление на Шуменския театър с режисьор Дамян Тенев. Едва напуснала студентската скамейка, младата Наталия Георгиева отива през май миналата година на уъркшоп за документален театър на Друмевите театрални празници. Там се запознава с шуменски колеги, те я поканили да замества актриса в представлението „Мухите“.

Но в Сливенския театър, където постъпва малко по-късно след кастинг, с първите си професионални задачи при режисьорите Венцислав Асенов и Петър Денчев, имала чувството, че преминава театралното си образование наново, в синтезиран вариант. Благодарна е на всеки от по-опитните си колеги, които й помагат, от всеки взема по нещо полезно.

Започва репетиции веднага след кастинга в Сливен, в черната комедия „Самотният запад“ от Мартин Макдона. Успешният дебют на Наталия Георгиева в ролята на Гърлийн, гради на сцената, между двамата мразещи се братя Конър, един крехък мост към любовта и надеждата. Благодарна е на  режисьора Венцислав Асенов, за доверието. „Заедно с опитните ми колеги Ивайло Гандев, Митко Марков и Любо Нейков, той непрекъснато ме окуражаваше, даваше ми вяра, успокояваше вълнението ми. Търпението, любовта, с която ме обградиха тези хора, които са адски добри и талантливи актьори, ме окуражаваха през цялото време на репетициите и извън тях.“

Следващата постановка на театъра й донася втора роля – в спектакъла „Хиляда и вторият“ на режисьора Петър Денчев. И докато, в първия й спектакъл на сливенска сцена, ролята на щуравата тийнеджърка Гърлийн е твърде близка до нея, втората роля – на съдържателката на публичния дом Силвестрия, е далеч и от възрастта, и от светоусещането й.

В Сливен Наталия попада от труден на по-труден жанр. „Хиляда и вторият“ я хвърля в още по-дълбоките води на фарса и гротескта. „Първоначално ми беше много труден жанра на спектакъла, а той е такъв, за да има смисъл тази пиеса.“ – Въпреки първоначалната вътрешна съпротива, успява да влезе в кожата на хитроумната героиня, която добре познава жените, мъжете, знае на кого какво да каже, дебне и следи всеки, за да го използва. „Тя е като водата. – казвала й опитната актриса Вяра Начева. – Властна и силна, като водата да се прокрадва зад скалите, за да печели, да манипулира.“ Като резултат, пресъздава образа колоритно и ярко.

В Сливенския театър Наталия Георгиева попада в значително подмладена тупа. В нея тя има  стар приятел – младата актриса Яна Димитрова, която също е приета в трупата с кастинг. С Яна са повече от 8 години заедно – пет години в един клас в средното училище, после 3 години – в колежа „Гройс“ при Лилия Абаджиева. В деня, в който Наталия излиза, записана в школата на Башар Рахал, вижда Яна, която също е записала да учи  театър, но в друга школа. Сега отново са заедно, в един театър. Заедно правят прощъпулника в професионалната си кариера.

Думата „заедно“ в колективното изкуство на театъра е много важна. Въпреки че няма и година в Сливенския драматичен театър, тя вече не може да си представи да не е тук. – „Тук има екип, има дух, по цял ден сме заедно, дори разликите в характерите лесно се изглаждат на това място, като в едно семейство.“

Наталия Георгиева признава, че обича театъра заради неговата чувственост, заради емоцията в него. Да живее на тази сцена, да може на нея да обича и да мрази, също както обичат и мразят хората долу в публиката, да пренесе чувствата им истински на сцената, е искреното й желание. Театърът е много сходен с живота, смята тя. Да можеш да носиш на хората чувства и в същото време ти да си чувството! – И на финала, много точно е казано от голямата Джуди Денч: “Най-искрените емоции съм видяла в огледалото на моята театрална гримьорна.”

 

Щилияна ВАСИЛЕВА

Предишна ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН ПРАЩА ЗА 15 Г. В ЗАТВОРА БАЩА, УБИЛ СИНА СИ
Следваща ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

ГЕОРГИ БАЛАБАНОВ, ВОДАЧ НА 21 МИР- СЛИВЕН, ПП ”БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД”: ЗА НАС ОТ „БЪЛГАРСКИ ВЪЗХОД” НЯМА НИКАКВО СЪМНЕНИЕ, ЧЕ ЩЕ БЪДЕМ ЧАСТ ОТ СЛЕДВАЩИЯ ПАРЛАМЕНТ

„Винаги сме били за конструктивен диалог, който да дава решения и политики, които да работят в интерес на хората”, това обяви Георги Балабанов в предаването „Беновска пита” на Радио К2.

Новини Сливен

ДВАМА 18-ГОДИШНИ СА НАСТАНЕНИ В ОБЛАСТНАТА БОЛНИЦА НА СЛИВЕН СЛЕД ПЪТНИ ИНЦИДЕНТИ

От 22 до 26 декември през спешното отделение на МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен са преминали 343 пациенти. От тях са приети 157, като има общо 40 неосигурени. За

Новини Сливен

ОБЛАСТНИЯТ УПРАВИТЕЛ СВИКА ОБЛАСТНАТА ЕПИЗООТИЧНА КОМИСИЯ

Областният управител на област Сливен Маринчо Христов свика днес заседание на Областната епизоотична комисия във връзка с възникналите 6 огнища на Инфлуенца А(грип) за последния месец на териториите на няколко