МАРТИН СЛАВОВ – ЗА ЕДНА ФУТБОЛНА ДЕЯТЕЛКА И ЕДИН ФУТБОЛЕН РЕЗУЛТАТ

Доста мислих дали да се потапям в тази помия, която е на път да опорочи цял един мандат на дългоочаквани реформи, оздравителен план и затягане на финансовата дисциплина на община Сливен, но все пак реших, че ще бъде предателство спрямо самия мен и хората, които ми гласуваха доверие, ако замълча. Против принципите ми е да оставя някой пак да сложи на преден план личните си проблеми и амбиции за благополучие за сметка на обществените и да вкара в капан цял Общински съвет (ОбС).

Запазих мълчание по време на сесията и не коментирах нито предложението, нито отрицателния си вот, не защото нямам какво да кажа, а защото няма на кого да го кажа. Всичко бе предварително уговорено и режисирано.

Става въпрос за решението на Общински съвет Сливен за подмяна на концесионера на спортен комплекс „Хаджи Димитър“. Да, случва се точно подмяна на юридическото лице, което е страна по договор за концесия с община Сливен. Договорът е сключен през 2004 г., когато  Лечков – кмет едва на няколко месеца, представлява Общината, а концесионерът се представлява от неговата сестра.

Оттогава до сега Общината по никакъв не е пречила на концесионера да изпълнява задълженията, които де факто сам си е определил в конкурсната документация. Напротив – подпомагала го е всячески: с плащания по организирането на конкурси по спортни танци; със стотици хиляди левове за уж общинския футболен клуб „Сливен 2000“ ( само за 2008 г. са малко под 1 млн. лв.); чрез настаняване на гости и почерпки с пари от общинската хазна и пр. И така години наред, само че конфликт на интереси няма, защото де-юре Лечков не фигурира никъде, нищо че текат едни общински пари към сестри, шурей, баджанаци, кумци и пр. Нещо като „Батко и Братко“- и там се оказа, че виновни няма…

И така, 14 години по-късно, концесионерът, ползващ се от дългогодишен административен и финансов комфорт, решава да предприеме подмяна на юридическото лице, страна по договора с друго, ново такова. Разбира се, официалното предложение не е направено от него, а по станалия обичаен за мътни сделки „законово“ обоснован подход.

Вносителят на предложението е общинският съветник от групата на Йордан Лечков адвокат Мария Григорова – дългогодишна футболна деятелка (член на УС на ОФК „Сливен-2000“) и изявен филантроп (чрез участието си във Фондация „100-те воеводи“).

Колегата Григорова чрез дълги словесни еквилибристики и позовавайки се на тълкования на поправки на Закона за концесиите, обоснова, че видите ли тази подмяна може да стане законно и нищо няма да се промени. Ново юридическо лице, което е ООД, щяло да стане универсален правоприемник на старото, което е  ДЗЗД.

Добре, само че, след като нищо няма да се променя – защо го правите?! Или за едни ще се промени, а за други-не? Или все пак нещо ще се промени? И то съществено.

За всички е ясно каква е целта на упражнението – едно юридическо лице с дългогодишни  отношения (и задължения) с кредитори и доставчици се „лишава“ от единствения си актив (концесията),  прехвърляйки го на ново дружество (универсален правоприемник, но само по отношение на активите). Новото дружество няма отношение с доставчиците и кредиторите на старото. Ако някой има някакви претенции да си ги предявява към старото дружество, което вече няма да е концесионер.

Брилянтен замисъл, колега Лечков! Чудесен опит, колега Григорова! Само че, освен Закона за концесиите, който вие изтъквате за водещ в мотивите ви, има и други закони и подзаконови актове, които някак си не сте уважили. Сигурен съм, че  като хора с интерес сте си направили проверките и знаете, че сте в нарушение.

Текстът по-долу е за останалите колеги от ОбС, които ако не са специално мотивирани и ако не си получават заплатите като общински съветници, само за да си разхождат костюмите от сесия на сесия, би трябвало да се информират за следното:

С одобряването на това предложение ОбС нарушава Закона за общинската собственост (ЗОС) и Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси и два подзаконови нормативни акта – Наредбата за Реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост (НРПУРОС) и Стратегия за Управление на общинската собственост.

По същество, ОбС одобри сключването на нова сделка с нов юридически субект свързана с имот публична общинска собственост. Нарушен е ЗОС, чл.8, ал. 4, където се казва: „Предоставянето под наем и разпореждането с имоти и вещи – общинска собственост, се извършват чрез публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено друго. Условията и редът за провеждането на търговете и конкурсите се определят от общинския съвет в наредбата по ал. 2.“

ОбС нарушава и Чл. 11., ал.2 от ЗОС (1) (Изм. – ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.): „Имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.“

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 2004 г.): „Имоти и вещи – общинска собственост, се използват съобразно предназначението им и за нуждите, за които са предоставени. Предоставените имоти и вещи не могат да се преотстъпват за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон.“

От гласувалите „за“ решението, един общински съветник – Красимир Кръстев, щатен служител на БФС, е в конфликт на интереси поради зависимост от служебното положение на Йордан Лечков – първи вицепрезидент на БФС.

Въпросният имот, обект на концесионния договор не е  включен в Годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост, с което ОбС нарушава Наредбата за Реда за придобиване, управление и разпореждане с Общинска Собственост чл.10, ал.3 и ал.4, които гласят:

ал.3 – „Общинският съвет приема стратегия за управление на общинската собственост за срока на мандата си по предложение на кмета на общината. Стратегията определя политиката за развитие на общинската собственост и стопанската дейност на общината.“

ал.4, т.2 – „В изпълнение на стратегията по чл.8, ал. 8 от ЗОС се приема годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост. Програмата се приема най-късно до приемането на бюджета на общината за съответната година и може да бъде актуализирана през годината, като при необходимост се извършва и актуализация на общинския бюджет. Програмата съдържа: т.2 описание на имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, за продажба, за внасяне като непарична вноска в капитала на търговски дружества, за учредяване на ограничени вещни права или за предоставяне на концесия;

Тъй като, предложението не бе внесено от кмета, а от общински съветник то противоречи на чл.12, ал.1 от същата Наредба, който гласи: „Възмездно придобиване на право на собственост или на ограничени вещни права върху имоти се извършва след решение на Общинския съвет по предложение на кмета на общината.“ По ирония на съдбата Наредбата е приета през 2011 г. когато председател на ОбС е Мария Григорова, а Лечков кмет.

Целесъобразността на предложението няма да коментирам, но ще задам някой въпроси – към вносителите на предложението, към общинска администрация, към колегите от ГЕРБ, БСП, ДПС и другите гласували „за“.  

– Коректен партньор ли е концесионерът на спортен комплекс „Хаджи Димитър“ към община Сливен?

– Изпълнява ли задълженията си по договора с община Сливен?

– Има ли неплатени концесионни вноски по договора с община Сливен? От кога и в какъв размер?

– Концесионерът и участващите в ДЗЗД физически и юридически лица имат ли неплатени задължения към „местни данъци и такси“? От кога и в какъв размер?

– Концесионерът има ли неплатени задължения към дружества с общинско участие? (ВиК, Общинска охрана и др.)

Отговорите на повечето от тях представляват „публична тайна“ и витаят в общественото пространство, но това само доказва за пореден път колко е различен аршина, с който се мерят някой (бого)помазани и всички останали. Както се пее в старата поп-фолк песен: „за кокошка няма прошка – за милиони няма закони“.

И друга, на път също да стане класическа, тема се вижда в тази историята за „законова“ подмяна. Тя има и политическо измерение. Един известен футболен коментатор сигурно би възкликнал: „Какъв невероятен политически консенсус, уважаеми зрители!“ ГЕРБ, БСП, ДПС, всички заедно гласуваха „за“ в името на какво? На частния интерес, разбира се, обединени от мълчалива уговорка – когато става дума за пари днес ние сме с вас, а утре – вие с нас. Това е един от огромните пороци на местното самоуправление – преди и по време на избори ще се мразим и ще говорим за принципи и политики, а между тях – в общинския съвет ще си вършим работата един на друг. Докато националните ни лидери се предизвикват и противопоставят, ние тихомълком ще изпълняваме заедно местни „задачи“.

България обаче все още е демокрация и важи принципът власт – власт спира, т.е. ако някоя власт, като Общински съвет Сливен се е самозабравила и си е внушила, че подобни класически трикове могат да останат безнаказани, след нея има и друга власт – тази на областния управител, а ако и той пропусне (в бързината) да не върне решението като незаконосъобразно, след него има административен съд… ако и те (поради прекомерна ангажираност)… след тях има ВАС и т.н. Други институции също могат да се самосезират. Едва ли „невероятният консенсус“ по важността на тази подмяна може да е заразителен  и за тях.

През 2003 г. предизборният лозунг на Йордан Лечков бе 1:0 са Сливен.

Оказа се, че резултатността не е за града ни, а за самия него. В два поредни мандата Лечков поведе на Сливен с 2:0 и общината ни все още е на дъното на много класации, още плаща по неизгодните договори от т.нар. „рамкови споразумения“, по злополучния воден цикъл и т.н. Сега, през 2018 г., има опит за ново попадение и резултата може да стане 3:0. И ако институциите не вдигнат флаг за засада, гражданите трябва да го направят.

Мартин Славов, общински съветник, „Единни за Сливен“

sliven-news.com

Заглавието е на Sliveninfo