МАРИЯ КАБАДЖОВА – ЕДИН ОТ ТАЛАНТИТЕ НА ОДФ

Мария Кабаджова е на 11 години, учи в 5 клас в ППМГ „Добри Чинтулов”. Наскоро спечели първо място в литературния конкурс „Моята мечта за родния Сливен”, организиран от фондация „Обществен дарителски фонд-Сливен”. Конкурсът бе част от инициативата на Фонда за подкрепа на талантливи деца от Сливен в различни творчески направления.

– Мария, ти си един от „Талантите на ОДФ”. Къде е твоята сила?

– Много обичам да пиша и смятам да се развивам в тази насока. Ходя и на състезания по математика, а за развлечение танцувам балет.

– В литературния конкурс „Моята мечта за родния Сливен” участва с разказ и спечели първо място във втора възрастова група. Разказът ти беше наистина много хубав. Посещаваш ли литературни курсове?

– Не, предимно сама се занимавам с писането. Не ходя на курсове или уроци.

– Лесно ли е да си талант в Сливен? Къде проявяваш своите възможности?

– Напоследък все по-рядко има литературни конкурси. Ако има, то те се правят през месеци. Аз винаги участвам в тези конкурси, защото ми доставя истинско удоволствие да пиша по различни теми.

– Каква е твоята лична мечта за родния Сливен?

– Като дете, мечтая си тук да има лунапарк и Къща на ужасите, в която да ходим с моите приятели и да се забавляваме. Не на последно място мечтая в Сливен да има повече хора. Имах приятелка, която си тръгна оттук, отиде да живее в друг град. Искам тук да има повече хора, защото така градът ще стане по-добро място за живеене. Така и моето семейство ще остане тук.

Ето част от разказа на Мария Кабаджова, с който тя стана победител във втора възрастова група в литературния конкурс „Моята мечта за родния Сливен”:

„Имам любима приятелка, но на скоро тя се премести в друг град. Родителите й казаха, че в Сливен нямало бъдеще. Не можели да си намерят добра работа, нямало добро образование, не успявали да водят добър и спокоен живот. Въобще не разбрах какво искат да ни обяснят възрастните. За мен и моята приятелка Сливен беше най-доброто място на света. Нашият роден град. Градът, в който живеем, учим, играем, намираме приятели, споделяме с тях хубави и лоши моменти, растем и мечтаем.

Не исках моята приятелка да заминава и затова решихме да уговорим родителите й да останат. Не помагаха нито молби, нито плач, нито обещания за повече отлични оценки и по-малко джобни пари. Въпреки всичко, което направихме, не успяхме да ги убедим и в края на лятото приятелката ми замина. Тогава се замислих какво може да се промени в нашия град, за да поискат хората да останат в него. Не зная какво трябва да се направи, но мога да помечтая. Представям си, че в Сливен има огромен лунапарк с високоскоростни влакчета, сложни лабиринти, страховита къща на ужасите и симулатори за виртуална реалност. Иска ми се да има огромни офиси и модерни заводи, в които възрастните да работят. Хубаво училище за децата с много кабинети за експерименти, практически занимания, интересни проекти и организирани екскурзии. Мечтая и за огромна стена за скално катерене, стръмни пързалки по Даулите и беседки за пикници в Карандила. Обичам красивата природа на моя роден град. Няма друго място в България, където камъните са сини, ветровете са толкова буйни, а прасковите са така сладки.

Мечтая си и хората в Сливен да са по-добри, по-мили и по-умни. Да се уважават, да не се обиждат и нараняват. Иска ми се всеки да може свободно да изказва мнението си и да не се взема за по-ценен от другите. Надявам се в града ни да има много умни и успели хора, от които ние децата да се учим и чиито пример да следваме. От близките си знам, че в нашия град са живели много специални хора. Войводи, които смело са се борили за свободата на България и са жертвали живота си, за да живеят по-добре хората след тях. Творци, които са оставили незабравими песни, разкази, стихотворения и са вдъхновявали българите да се просвещават и да се борят за по-светло бъдеще. Търговци и фабрикаджии, които са изпреварили времето си и са направили Сливен един от най-модерните и богати градове. Спортисти, които с труд и усилия са спечелили важни победи и са разпространили името на града ни по целия свят. Мисля, че заради всичко това трябва да сме горди, че се наричаме сливналии и да знаем, че всеки от нас носи в себе си малка част от хората, живели преди нас. Надявам се, че също като тях, ние ще бъдем полезни…”

Литературният конкурс „Моята мечта за родния Сливен” е по основната програма на ОДФ-Сливен за подкрепа на талантливи деца от града. Фондът осъществява своята дейност с подкрепата на фондация „Работилница за граждански инициативи”, с финансовата подкрепа на фондация „Чарлз Стюарт Мот”.