ЛИДИЯ ЙОРДАНОВА, УПРАВИТЕЛ НА „ЕКЗАКТА РИСЪРЧ ГРУП“ ПРЕД SLIVENINFO: „ВЕЧЕ СТАВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗЛЪЧВАНЕТО НА СИЛНО ПРОЕВРОПЕЙСКО УПРАВЛЕНИЕ СЛЕД ВОТА“

Лидия Йорданова е един от водещите български социолози. Близо 15 години тя оглавяваше Националния център за изслезване на общественото мнение. След закриването му Йорданова и нейни колеги създадоха социолгическата агенция „Екзакта Рисърч Груп“, която преди два дни публикува свое изследване на предизборните нагласи. Това е и поводът да я потърсим и разговаряме с нея.

Въпрос: Г-жо Йорданова, последното Ви социологическо проучване очертава тенденция на откъсване на първия, макар и сравнително бавно. Единадесет дни преди края на кампанията, може ли да се счита, че това е трайна тенденция?

За съжаление изследването ни от вчера днес изглежда вече остаряло.

Защото днес се оказахме в коренно различна ситуция, в която страховете на хората от мащабна война ще вземат връх над много други, дори екзистенциални страхове.

Така, най-търсени на политическия пазар ще бъдат отговорността, умереността и евроатлантизма.

Партиите, които олицетворяват подобни масови представи определено ще имат поне психологическо предимство оттук нататък в изборната надпревара.

Няма съмнение, че вече става задължително, а не пожелателно страната да излъчи силно проевропейско редовно управление след вота. Това се очаква от България, с много голяма вероятност това очакват и българите.

Иначе, ако се позоваваме само и единствено на данните от последното ни изследване, приключило преди четири дни, то преднината на ГЕРБ пред ПП наистина е несимволична /8%/, но преднината на ГЕРБ не датира от началото на тази кампания, а доста по-отрано. Дали тя ще се запази в сегашния размер до 2 октомври, зависи от умението на ГЕРБ да води кампанията до самия й край по начин, който да привлича, а не да отблъсква избирателите и то в ситуация на растящи обществени страхове и опасения.

От началото на кампанията регистрираме известно свиване на електората на ПП. Дали вторите в електоралната класация ще имат ресурса да се превърнат във водач предстои да видим. Опасност, но и възможност за ПП е сравнително меката периферия на електората им, докато ГЕРБ определено няма проблеми с мобилизацията на своя електорат.

Дълбочинният анализ от последното ни изследване показва, че ГЕРБ могат да разчитат на голяма част от бившите си избирателите от парламентарния вот през ноември, 2021 г., докато избирателите на ПП са доста по мобилни. На мястото на разочарованите от ПП техни избиратели идват други избиратели, нови избиратели и е трудно да се предвиди и изчисли реално твърдото ядро на тази партия, както и размера на периферията й.

Струва ми се, че променената външнополитическа обстановка няма да ощети чувствително първите две партии, доколкото в масовите представи те заедно с ДБ са най-ярките изразители на евроатлантизма у нас.

Въпрос: Възможен ли е обрат в края на кампанията и от какво може да бъде продиктуван той?

До вчера бих казала, че е малко вероятно, но днес ми се струва, че новите глобални процеси дават известно предимство на вота за евроатлантически ориентираните партии у нас.

Обрат би било, ако Възраждане се опита да атакува третата и дори втората позиция в класацията на партиите на вота. Това би означавало, че българите за пореден път припознават нов спасител, само дето този път спасителят не е особено нов… Вече е видно как Възраждане полага усилия да остави на втори план говоренето за отношенията с Русия в контекста на актуалната политическа обстановка. Тече преориентация и се сменят програмните им акценти.

Обрат би било, ако БСП отиде твърде напред в електоралната класация предвид създадения външнополитически фон и основните страхове на българите. Друг е въпросът, че плюс това БСП все още търпи електорални загуби от притесненията на част от избирателите си от машинно гласуване. Последното прави допълнително трудно прогнозируем електоралния дял на социалистите.

Струва ми се, че след последните събития в Русия се редуцират шансовете на малки партии да попаднат в парламента.

Въпрос. Очертава се люта битка за третото място. Отчетени ли са във Вашето проучване гласовете на ДПС, които традиционно идват от Турция и може ли те да се окажат съществени?

Екзакта мери изборни нагласи единствено на територията на страната, поради което не се наемаме да твърдим с колко точно може да нарастне електората на ДПС от добавен вот от чужбина. Доколкото разликите между БСП, ДПС и Възраждане са малки, вотът от чужбина за ДПС може да се окаже решаващо предимство за запазване на сегашната четвърта позиция или за преминаване с една позиция напред.

Въпрос: Успяхте ли да усетите скрит вот за Възраждане на хора, които не искат да декларират, че ще гласуват за тази формация?

Доколкото разполагаме с данни от регионални проучвания в различни населени места на страната, забелязваме сериозни различия в дяловете на подкрепа за Възраждане в различните населени места. Инструментите, с които работим в националните ни проучвания, не са особено чувствителни към скрития и неискрен вот, така, че нямам достоверен отговор на въпроса Ви.

Но на фона на струпалите се опасности от изостряне на военния конфликт и изнасянето му извън границите на Украина, е вероятно избирателите на Възраждане занапред да укриват по-често истинските си намерения за гласуване. Размерът на този скрит вот, обаче, не следва да е в мащаби, които да поднесат особено голяма изненада от представянето на Възраждане.

Въпрос: Възможно ли е гласовете на ПП, БСП и ДБ да са достатъчни за мнозинство в бъдещия парламент?

Намираме се в нова политическа реалност, при която две от партиите за които ме питате са ясно проевропейски ориентирани и масово разпознаваеми като такива. Точно тази конфигурация, обаче, по-скоро губи от силата си на фона на новите събития в международен план и главно заради участието в нея на БСП.

Въпрос:Може ли да се счита, че ИТН е сигурен участник в следващото Народно събрание?

По-скоро да, защото логиката на политическия избор на голяма част от избирателите на ИТН съществено се различава от логиката на избора на всички останали избиратели. Избирателите на ИТН са по-често млади, живеят в малки населени места и изпитват емоция и вълнения, както и младежки ентусиазъм от посланията на Слави Трифонов и музиката му. Именно „фенският елемент” в изборното поведение на привържениците на ИТН засега работи в полза на тази партия и попадането й в парламента изглежда много вероятно. Кмапанията на ИТН познава своите избиратели и е предприела правилните предизборни ходове. Тя знае, че една част от тях няма да я изоставят от традиционни политически съображения и огорчения.

Въпрос:Има ли съществена разлика между нагласите на хората в столицата, областните центрове и селата. От какво се обуславя тя?

Разбира се, че има. Затова и в изследванията се ползва разделението по тип населено място. При нас то е: столица, град – областен център, малък град и село.

Електоралните нагласи винаги имат своя специфика по местоживеене. Едни партии, например, са добре приемани в големите населени места, други –в малките, трети са популярни във всички населени места.

Задача на всеки социолог, който прави обективен коментар, е да посочва как изглеждат нагласите на хората в различните типове населени места. Защото резултатите от изследванията винаги имат своя обяснителен контекст в типа населено място на анкетираните лица.

Спецификата на типа населено място произтича от ценностния, културния и социалния ресурс на средата, от достъпа до качествено образование, здравеопазване, от добрите комуникации и от много др. фактори, които стават видими в анализите на социолозите по всяка една тема.

Въпрос: Да очакваме ли ново социологическо изследване от „Екзакта” преди края на кампанията на 30 септември?

Да, най-малкото защото не е възможно да се даде вярна картина на обществените настроения от едно или дори от две изследвания в рамките на кампанията. Добре е когато имаме възможности да съчетаваме впеатленията си от национални с тези от регионални изследвания, защото така вникваме по-добре в мотивите на политическия избор на хората.

Интервю на Георги Мангинов