ЛЕКАРЯТ НА ТРИ ПОКОЛЕНИЯ СЛИВНАЛИИ

Една груба сметка показва, че за 42 години като лекар съм прегледал между 300 000 – 400 000 пациенти. Вече има пациенти, на които съм лекувал дядовците и бабите. На практика това са цели три поколения. Думите са на д-р Митко Баев, дългогодишен началник на инфекциозното отделение в областната болница и бивш председател на Българския Лекарски Съюз в Сливен. Един от най-известните лекари в града под Сините камъни се счита за щастливец. И в професията, и в живота.

„Имам късмет, че съм избрал най-добрата професия, защото тя ми дава най-важното за мен – признанието на хората. Именно това признание ме кара да давам още и още за пациентите. Затова и много от колегите ми се чувстват удовлетворени“, споделя д-р Митко Баев.

Последната година като ученик в гимназия „Добри Чинтулов“ той е разколебан за своето бъдеще. Отначало е склонен да послуша баща си, като кандидатства право и стане юрист. По-късно обаче единадесетокласникът приема доводите на семейния приятел д-р Баклаян, известен невролог в Сливен, и решава да кандидатства медицина. Завършва медицински университет в Пловдив, след което изненадващо го разпределят като лекар във Военна болница Сливен.

„Това беше изненада за мен, защото не бях получавал стипендия от военните, както други мои колеги“, разказва той..

През 1973 г. д-р Баев влиза в казармата и става лекар на Военно-почивния дом в Несебър.

„Работата ми беше да внимавам на някой да не му стане лошо на плажа“, спомня си с усмивка известният лекар.

След казармата д-р Баев става участъков лекар и има желание да специализира вътрешни болести. В този момент обаче няма място  за нов специалист във вътрешните отделения на болницата. Тогава управата на здравеопазването в окръга му предлага да стане ординатор в инфекциозното отделение, с което е свързан вече 42 години. След 4 години младият лекар придобива специалност по инфекциозни болести, която се превръща в негова съдба.

“ Не мога да си представя, че няма да дойда на работа сутрин в 7.15 часа и да се грижа за пациентите. Не знам как ще изляза от този стереотип някой ден. Винаги съм идвал с удоволствие на работа и това ме прави наистина щастлив“, казва д-р Баев. Според него един лекар не може сам да се справи с многото си задължения, колкото и да е добър в професията. Важен е екипът, включващ всички медицински работници.

Д-р Баев може да излезе от нерви при сблъсък с неблагодарността.

„Случвало се е да не мога да помогна, не само в професията, но и в живота. Неблагодарността ме обижда и накърнява. За мен човешките отношения трябва да се градят на взаимно уважение“, счита инфекционистът. Днес той си спомня за една случка станала преди години в отделението. Благодарни пациенти му оставили бонбониера.

„Колегите обаче дойдоха при мен притеснени. Оказа се, че в бонбоните били пъхнати 50 лева. Идваше ми да ги разцелувам всичките, защото тогава се уверих, че професията и човещината за тях са над материалното. Но, за съжаление, си спомням и друго – как колеги се опитаха да вземат пари от членове на моето семейство. Чудя се как спят после“, каза д-р Баев. Който не може да си представи живота си без Сливен.

„Аз наистина съм се сраснал с града. Дори когато съм на почивка не издържам повече от седмица извън Сливен и моите приятели“, казва лекарят.

Всъщност именно срещите с приятели и добрата компания са хобито на д-р Баев. Който признава, че често прекалява с гледането на футбол и тенис по телевизията. Успява да се разведри обаче в компанията на своите верни приятели, които са от различни професии. Д-р Баев е удовлетворен от деня, щом е направил добро за някой човек. Наследил е това от баща си.

Днес известният лекар се гордее със своята съпруга, с която са заедно вече половин век и двете си деца.

„Дъщеря ми се реализира много добре професионално в САЩ, а синът ми е в София. Връзката между нас е постоянна и аз се гордея със семейството си“, споделя лекарят.

Георги Мангинов