ЛАБОРАТОРИЯ „ЛИНА“ ВЪВЕЖДА НОВ РАЗШИРЕН ПРОФИЛ ЗА АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Новият панел ANA профил разширен (44 антинуклеарни антитела) е предназначен за диагностициране на пациенти, за които има съмнение, че техните оплаквания и симптоми се дължат на автоимунно заболяване, както и за пациенти, които вече имат поставена диагноза.

„Откриването на автоантителата е изключително важно за диагностицирането, проследяването и провеждането на най-подходящото и ефективно лечение. Тестът се извършва с кръвна проба и предоставя не само детайлна информация за концентрацията на всяко едно антитяло, но и групира антителата в три групи, в зависимост от това при кои автоимунни заболявания се позитивират най- често. Тези групи са: миозит; склеродермия; системен лупус еритематозус и др. съединителнотъканни заболявания “, обяснява д-р Марта Райкова, специалист „Клинична имунология“ и „Клинична лаборатория“ в „ЛИНА“.

Анализът е готов до шест работни дни и се получава или на място в лабораторията, или по електронна поща, ако пациентът желае. За по-голяма яснота и прегледност положителните резултати са оцветени в червено, граничните в жълто, а отрицателните в бяло. (Как изглежда един примерен резултат вижте в този линк: https://www.lina-bg.com/anapc.pdf)

Подготовка преди изследването

Необходимо е непосредствено преди и по време на изследването да не е провеждана цитостатична терапия.

Тълкуването и анализирането на резултатите от ANA профил разширен (44 антинуклеарни антитела) се извършва само и единствено от лекар.

Каква е функцията на имунната система?

Имунната система е съвкупност от клетки, тъкани и органи, които защитават организма от чужди агенти, като бактерии, вируси, гъбички, протозои. Имунната система разпознава и унищожава туморните клетки, осъществява възстановяването и регенерацията на тъканите след травми, изгаряния, оперативни интервенции.

Какво води до автоимунни заболявания?

Автоимунните заболявания възникват тогава, когато имунната система разпознава собствените тъкани и органи като чужди агенти и ги атакува. Те засягат между 3% и 10% от населението. Някои от тях са доста тежки и могат да доведат до инвалидизация. Рядко срещани са в детска възраст, с изключение на захарен диабет I тип. По-често е засегнат женският пол, което е хормонално обусловено. Единствено анкилозиращия спондилит (болест на Бехтерев) се среща предимно при мъжете.

Причините за възникване на автоимунните заболявания са различни. На първо място е генетичната предразположеност. Доказани са редица гени и генни полиморфизми, които могат да доведат до автоимунитет, като HLA гените са с най-голяма тежест. Така например HLA B27 се асоциира с анкилозиращ спондилит и други спондилоартопатии, очни заболявания – увеит, иридоциклит, възпалителни заболявания на червата – болест на Крон и хроничен улцерозен колит, и др.

Интересни факти

Естрогенът може да стимулира някои автореактивни клонове Т лимфоцити и това е причината при жените автоимунните заболявания да се срещат по-често.

Вирусните инфекции също могат да бъдат отключващ фактор за автоимунни заболявания у генетично предразположени индивиди – вирусът на Еpstein-Barr (EBV), цитомегаловирус (CMV), коксаки B4 вирус, хепатит С, COVID -19 и др.

Някои лекарства като пенициламин, метилдопа, хидралазин и др. отдавна е доказано, че могат да доведат до автоимунитет.

Ултравиолетовата радиация може да предизвика образуването на свободни радикали, които променяйки собствените клетки, да предизвикат автореактивност.