КЪСЧЕТА СПОМЕНИ ОТ СЛИВЕНСКАТА 1997 ГОДИНА
януари 11, 2022 3602 Прегледи

КЪСЧЕТА СПОМЕНИ ОТ СЛИВЕНСКАТА 1997 ГОДИНА

На 10 януари се навършиха 25 г. от щурма на Парламента и началото на масовите протести срещу правителството на премиера в оставка Жан Виденов. Някои считат тази дата за по-важна дори от 10 ноември 1989 г., когато Живков падна. Факт е, че тогава започнаха най-масовите протести в съвременната история на България. С написаното по-долу аз се опитвам да изложа само моите спомени от размирната 1997 г. в Сливен. Няколко късчета спомени, които започват със свински крачета и завършват със свински пържоли.

 

Късче първо:

Не знам дали си падате по свински крачета, но стомахът ми не ги понася. Знам, че за мнозина са вкусни, особено зимата. Аз не съм ял свински крачета точно четвърт век. На десети януари 1997г. си купих цели три килограма. Същия ден получих заплатата си – някъде около 8 долара.

Отидох в Халите на Общинския пазар, но щандовете бяха празни. В ранния следобед успях да взема само свински крачета. Минути по-късно похарчих останалата част от заплатата си, купувайки плат за костюм, който никога не уших. И дори се зарадвах, че са ми останали пари за автобус. Десети януари 1997г.  в Сливен беше обикновен инфлационен ден. Всички слушаха  Дарик заради началото на големия протест пред парламента в столицата. Същата вечер и през нощта БНР мълчеше, а Дарик радио предаваше революцията на живо.

 

Късче второ:

Всъщност протестите срещу правителството на подалия оставка Жан Виденов в Сливен стартираха на 11. януари. Шествието тръгваше от площадчето пред НТС, минаваше по ларгото, силата на свирките се усилваше пред Общината, а на площад „Хаджи Димитър ” се провеждаха митингите. Отначало участниците бяха няколко десетки, следващите дни станаха стотици, а три седмици по-късно сигурно бяха хиляди. Начело на митингуващите бяха видни лекари като д-р Михаил Жечков и д-р Димитър Миланов, който бе придружаван от дъщеря си д-р Мая Миланова и петгодишния си тогава внук Димитър. В първите редици беше адвокат Атанас Железчев, бивш политзатворник и бъдещ заместник председател на Парламента, известната учителка Кети Граматикова, която по-късно стана депутат, Панайот Хаджииванов и Дончо Баевски – лидери на СДС, Тодор Бобев, бивш лидер на СДС, Руси Големанов, бивш председател на СДС, председателят на КТ „Подкрепа” Божидар Кисьов и много други. Сред участниците имаше кандидат седесари, които след броени седмици станаха директори на държавни предприятия, след броени месеци ги приватизираха, а в днешната криза имат единственото задължение – да си броят парите.

 

Късче трето:

По време на сливенските протести важна роля играеха журналистите. Някои от тях бяха активни митингуващи – Ева Жечева и Валери Главчовски. Двамата водеха протестните митинги пред  Драматичния театър. Впоследствие Ева Жечева стана депутат, а Валери Главчовски до края на дните си остана истински журналист и гражданин. Преди 25 години в Сливен имаше много журналисти, които още не бяха станали учители. Редовно излизаха вестниците „Седмица” и „Сливенски новини”, в града работеха кореспонденти на БНР, БТА, „24 часа”, „Труд”, „Стандарт”,” Континент”, Пари”, „Дневник” и други вестници. От Сливен предаваха две радиостанции, а повечето кореспонденти покриваха и област Ямбол. В града имаше кореспондент на радио Свободна Европа – Веселина Седларска. И нещо много важно – по онова време журналистите пишеха сами своите материали, а не използваха прессъобщения. За повечето журналистиката беше кауза. Нямаше журналисти по съвместителство, които да са счетоводители или търговци.

 

Късче четвърто:

Протестите свършиха на четвърти февруари, когато номинираният за премиер от БСП Николай Добрев върна мандата, а президентът Петър Стоянов издаде указ за избори на 19. април. А самият Петър Стоянов посети Сливен малко преди вота. Общината се ръководеше от Янко Янков, кмет, който беше кандидатура на БСП. По време на предизборната кампания  Янков стори две запомнящи се неща. Първо, той „удари рамо” на своя заместник  Асен Гагаузов в борбата му за второто място сред червените кандидат – депутати. Първото беше резервирано за Евгени Кирилов, който през есента на 1996г. бе сред 19-те, подписали писмо с искане за оставката на Жан Виденов. На пленума на БСП, който трябваше да подреди листата, Янко Янков, Асен Гагаузов, Иван Чавдаров, Гинка Стоянова и още неколцина социалисти, работещи в общината, закъсняха. След  двайсетминутно чакане те буквално връхлетяха в залата, начело с кмета, облечен с бял шлифер. На всички стана ясно, че общинската власт стои зад Асен Гагаузов. Което си пролича и по време на гласуването.

Второто събитие с кмета Янков доби национална известност. Той присъства на молебен в църквата „Свети Димитър” при старта на кампанията на СДС. „ Когато станах кмет, обещах, че ще бъда на всички, а не на една партия. Приех поканата на СДС, както бих приел на всяка друга политическа организация, аргументира се Янко Янков. Който и до днес обаче остана неразбран от тогавашното ръководство на БСП в Сливен. А там имаше силни фигури като Иван Славов, Иван Хитов и Мария Чомпова. Малцина знаят, че точно по това време бе скокът в голямата политика на Иван Славов. БСП имаше нов председател в лицето на Георги Първанов, но Националният съвет бе доминиран от жановисти. На едно от заседанията сливенският председател на партията твърдо подкрепи Георги Първанов, след което влезе за постоянно в неговата близка орбита. Това осигури на Иван Славов един мандат на кмет и няколко депутатски.

През пролетта на 1997г. СДС беше във възход. Мало и голямо искаше да членува в партията на Костов. На изборите сините спечелиха четири депутатски мандата, а социалистите паднаха от пет на два мандата.

 

Късче пето:

В нощта на изборите бе извършена една кражба с политически  привкус. Откраднаха колелото на журналиста на свободна практика Величко Жечев, който беше партиен секретар на една от организациите на БСП. Бай Величко обаче беше и свекър на журналистката Ева Жечева, която кандидатства и стана депутат от СДС. Малко след полунощ бай Величко влетя в червената централа със своето колело. Влезе запъхтян да дава протокола. Излизайки от залата обаче, установи, че велосипедът, с който той не се разделяше, е изчезнал. Оказа се, че никой от другарите му социалисти не е видял нищо.

 

Късче шесто:

След изборите в Сливен се случи нещо, което нямаше аналог в страната. Общината организира тържествено изпращане на депутатите, спонсори осигуриха тържественото изпращане, превърнало се, както в повечето случаи, в банкет. Имаше речи, пожелания и обещания всички новоизбрани депутати да работят за интереса на Сливен и областта. Същата вечер се случи още нещо, без което този разказ няма да има своя естествен завършек. Двама от присъстващите на тържеството събираха пиене и ядене за вкъщи. Единият бе дошъл с две дипломатически куфарчета, които напълни с водки и ракии. Другият дойде с костюм, чието сако имаше умишлено скъсани вътрешни джобове. Той минаваше по масите и пъхаше пържоли, кебапчета и кюфтета в предварително подготвени найлонови торбички. Криеше ги зад дебелите завеси в ресторант „Сливен”. На тръгване, вече добре хапнал и пийнал, минаваше покрай прозорците с шпионска стъпка и прибираше торбичките в дълбоките джобове.

Вече беше пролетта на 1997 година. Доларите станаха марки.

 

Георги Мангинов

Предишна ВЪПРЕКИ ТРУДНОСТИТЕ, ПРЕЗ 2021 ГОДИНА ОБЩИНА СЛИВЕН ИЗПЪЛНИ ПЛАНИРАНИТЕ СИ ДЕЙНОСТИ И Е В ДОБРО ФИНАНСОВО СЪСТОЯНИЕ
Следваща ВАЛЯ РАДЕВА: ОБЩИНА СЛИВЕН СЕ СПРАВИ УСПЕШНО С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ИЗБОРИТЕ И ПРЕБРОЯВАНЕТО ПРЕЗ 2021 ГОДИНА В УСЛОВИЯТА НА ПАНДЕМИЯ

За автора

Може да харесате още

Коментари и интервюта

ХВАНА МЕ СРАМ

Той не може да ходи – возят го с количка. Или пълзи. Той не може да говори – произнася само звуци. Той не може да се храни сам – хранят

Коментари и интервюта

ДЕНЯТ, В КОЙТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПИХ КАФЕ

Центърът на Вашингтон е строго охранявана крепост, оградена с бодлива тел и заобиколена от 25 000 войници от Националната гвардия. Така изглежда столицата на САЩ преди встъпването в длъжност на

Новини Сливен

ИЗБОР ПО ВРЕМЕ НА COVID – 19

Не знам кое обичам повече – да бъда първи като новинар или да пиша коментари. И двете са ми кръвта. С годините новините сами започнаха да идват при мен. А