КОТЛЕНЦИ СА БИЛИ ЗАМОЖНИ, А КИЛИМИТЕ ИМ СА ПРАВЕНИ ЗА ДОМА
юли 13, 2022 555 Прегледи

КОТЛЕНЦИ СА БИЛИ ЗАМОЖНИ, А КИЛИМИТЕ ИМ СА ПРАВЕНИ ЗА ДОМА

Котленският килим излиза доста късно на пазара. Затова някои се заблуждават, че той се появява по-късно от чипровския. Това обаче не е вярно. Просто котленци са живеели по-богато, защото са продавали аби и шаяци за турската армия. Никому и наум не идвало да продава килими, които векове наред са били за домашна употреба.

Котел е най-старият и най-големият център на килимотъкачеството в България, твърдят от Историческия музей. Едно от основанието да се твърди това е най-примитивният вид стан, на който се работи в Котел – вертикален и се нарича „остъргва“. Никой не може да отговори на въпроса колко стар е всъщност този стан. Първите сведения за града са от средата на ХV-ти век. Изкуството при всички случаи е още по-старо, защото хората, които са бягали от околните села, са дошли тук със своите умения. „Котленският килим е уникален в целия свят. Никъде другаде и в България, и по света не се тъче така, както тук. Неслучайно имаме самостоятелна котленска килимотъкаческа школа. Историчката обяснява защо е тъка: „Първо, котленските килими са гладка тъкан. И другаде се тъче на нишка, но в Котел се тъче на чифтове. Между чифтовете има мъничко разстояние и обикновено на 10 линейни см има 16 такива чифта. От това произтича, че когато се наслагват цветовете по протежение на нишките,

между тях се образуват мънички дупчици, които се наричат ажури

Ажурите са характерни за котленските килими, но те не бива да бъдат повече от 7-8 мм, защото при по-големи се отслабва тъканта. Когато се тъче на чифт, има възможност да се изобразят много по-дребни фигури. Това прави котленския килим изключително богат.“ Днес производството на килими в Котел е на санитарния минимум. През 1933 г. е основана Кооперация „Котленски край“, която в годините на социализма има филиали в почти всички села на общината. Килимите на кооперацията са донесли стотици медали от участия във фестивали по света. Днес в кооперацията работят основно пенсионерки. Изпълняват се предимно поръчки. Немалко жени обаче, продължават да работят и вкъщи. В музея на котленските килими има уникална за България изложба. Тя се състои от тъкани икони и картини. Това е връхна точка в развитието на тъкаческото изкуство. Тъканите икони и картини са дело на две местни жени – Стоянка Милева и Петранка Чехларова, които, за съжаление, вече не са между живите. Според специалистите, в България има не повече от пет жени, които днес могат да направят тъкани икони и картини. Оказва се, че Стоянка има две деца. Те са научени да работят, но си имат други професии. Характерно за котленската школа е също, че всяка жена сама си прави модела на картината или иконата. Има два-три месеца подготвителна работа, преди да започне самото тъкане. Средно между шест и осем месеца са нужни за създаването на уникална икона или картина.

Ромбът е водеща фигура в най-популярния модел котленски килим. В средата тъкачката е сложила еврейска звезда, за да се покаже колко издигнати са били котленци, защото те са ходили до Божи гроб и на хаджилък. Звездата обикновено е заобиколена от фигура, която прилича на коледен кравай, а самият ромб завършва със завъртулки, които символизират краищата на овчарските геги. Цялото изображение е един символ, който трябвало да пази овчарите и овцете в далечна Добруджа. По това време жителите на Котел са притежавали половин милион глави овце. Повечето са били отглеждани в Добруджа, а по-малка част – около Карнобат. Градът почти бил опразнен от мъже, които са се занимавали с отглеждането на овцете. С големи кервани в Котел е пристигала стоката. Вълната е попадала в ръцете на трудолюбивата котленка, която няколко месеца я подготвяла преди да започне да тъче. След това тя е влагала цялата си чувственост в създаването на килима. Интересно е, че векове наред жените в Котел са тъкали, без да имат готов модел. Когато в наше време се появяват готовите модели и поръчки, майсторките килимарки в Котел се възмущавали. Затова си позволявали винаги да изменят готовия модел, слагайки нещо от себе си. Тъка всеки килим ставал уникален. Затова днес в целия свят няма два еднакви котленски килима, дори да са от един и същи модел и от един и същ майстор.

Най-старият килим в Котел, който се пази, е на 250 години, а голяма част са на възраст между 100 и 200 години. Доказателство за възрастта им е датировката им.

Георги Мангинов

Предишна ДНЕШНИЯТ СПЕКТАКЪЛ НА КЮСТЕНДИЛСКИЯ ТЕАТЪР В СЛИВЕН СЕ ОТЛАГА ЗА 13 СЕПТЕМВРИ
Следваща ГОТОВА Е ПРОГРАМАТА ЗА ФЕСТИВАЛА НА ЕТНОСИТЕ, БАГРИТЕ И КОТЛЕНСКИЯ КИЛИМ

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЧИТАЛИЩЕ „ЗОРА” В СЛИВЕН МИНКО СТЕФАНОВ ПОЛУЧИ НАГРАДА ОТ ПРЕЗИДЕНТА

Председателят на читалище „Зора” в Сливен и зам.-председател на Съюза на народните читалища Минко Стефанов бе награден с Почетен знак на президента на Република България. Награждаването стана в Президентството. Призът

Новини Сливен

НАПРЕЖЕНИЕ В МЕДВЕН ЗАРАДИ СТРОЕЖ НА ДНЕВЕН ЦЕНТЪР

В Котленското село Медвен избухна напрежение вчера. Причината е, че ямболска фирма се е явила с проектно предложение да изгради Дневен център за непълнолетни с различни форми на зависимости. Жителите

Новини Сливен

РОМИ ОТ СЛИВЕНСКИЯТ КВ.“НАДЕЖДА“ ИСКАТ СВАТБИ КАТО В КВ.“ШЕСТИ“

Роми от сливенският квартал „Надежда“ искат сватби като в новозагорския квартал „Шести“. Днес хора от сливенската махала се събраха на протест, защото полиция прекъсвала семейните им тържества още в 16