КОЙ?

Съюзът на офицерите и сержантите от запаса и резерва и поделение 22220 се готвят за честване на юбилей – 110 години от създаването на Трета българска армия. Там би трябвало да съм и аз. Баща ми, полковник от запаса, отдаде повече от 30 години служба само в Трета армия. Аз изкарах две щастливи лейтенантски години като парашутист в едно от подразделенията на Трета армия. Майка ми изкара голяма част от трудовия си стаж в поделения на Трета армия. В нашата фамилия е задължително отдаването на почит към третоармейци.

Преди точно десет години написах голяма статия за създаването, първите стъпки и финала на тази доскоро наричана бойна българска армия. Тогава си спомням, че имаше сериозно честване. Днес, десет години по-късно, третоармейци отново се събират. Този път обаче, аз няма да присъствам. Не защото съм променил кръвната си група на третоармеец. Напротив, усещането, че съм част от тази общност на героични мъже и жени, е по-силно отвсякога. Но ми е тъжно. Много ми е тъжно. Отказвам да живея само със спомени. И постоянно си задавам само един въпрос „Кой?“. Кой бе този, който реши, че от съкращенията в цялата българска армия Трета бойна трябва да бъде унищожена на 95 процента. На практика тя вече не съществува. Останалите две – Първа, наричана някога „парадна“ и Втора, известна като „учебна“, си запазиха немалко от поделенията.  Дори разкриха нови.

А, в Трета българска армия погромът е жесток. От Сливен изчезнаха Парашутен полк, Свързочен полк, Зенитен полк, дивизион ПВО, който имаше изнесена рота на границата, батальон ТКР, Химически батальон, Щаб на армия със съответните обслужващи подразделения. А танковата бригада в Айтос се превърна в джунгла. Остатъците от сгради и оградата са обвити с храсти, високи 2 – 3 метра. Като в долината на Амазонка. В Ямбол изчезнаха два полка. На практика днес южно от Ямбол няма българска войска. Няма го Мотострелковия полк в Елхово, няма го и Разузнавателният батальон в същия град. Няма ги сапьорите и танкистите в Бояново. Изчезна полкът в Грудово. Няма го полкът в Звездец. Липсват изнесените роти по границата. Няма го полкът в Карнобат, където имаше и дивизион. Унищожена е ракетната бригада в Ямбол. Аз сигурно съм един от млацината, неслужили там, които са имали възможност да влязат и да видят ракетите-чудовища, които бяха щит за цяла България. Отдавна ги нарязаха.

Имам усещането, че някой съвсем целенасочено работи активно за унищожаването точно на Трета българска армия, чиято история през годините е показала, че е изнесла и спечелила най-много битки за страната ни. Не знам кой е този някой, но знам, че влиянието му във Военното министерство е било огромно и продължава през целия преход. Този някой очевидно е решил, че Източна и Югоизточна България нямат нужда от военна мощ. Събитията през последните месеци доказват обратното. Остава ми надеждата, че концепцията за неглижиране на Трета бойна най-после ще бъде променена. България има нужда от това. А надеждата умира последна.

Георги Мангинов