„КОЗМЕТИКА НА ВРАГА“ ИЛИ КАК ЧОВЕК СТАВА ЖЕРТВА НА СТРАХОВЕТЕ СИ

На 11,18 и 20 юни са премиерните дни на „Козметика на врага“ от Амели Нотомб в Сливенския драматичен театър – Камерна зала „Слави Шкаров“

Много провокации носи новият спектакъл на Сливенския драматичен театър – и за зрителя, и за театралната работа. Предизвикателство за режисьор и актьори е оригиналната изразност на „Козметика на врага“ – една драматизация по романа на белгийската писателка Амели Нотомб, която Сливенският театър поставя за първи път у нас. Предизвикателство за публиката пък е да види в огледалото екзестенциалното отражение на отчуждението и самотата на съвременния човек, които, изродени, експлоадират в най-страшното престъпление – убийството. Една психологическа драма, която излиза извън рамките на криминалния трилър с изненадващи обрати, за да постави пред публиката жестоките въпроси на съвремието.
Специфичната стилистика и много различната естетика в текстовете на Амели Нотомб дават основание на директора на театъра Радост Костова да възлага много надежди на този спектакъл, който тя се надява да стане фестивален. Впрочем, издателство „Колибри“, което прави популярна в България Амели Нотомб, вече е поканило сливенското представление за представяне на висок издателски форум.

Младият режисьор, посегнал съм текста на Амели Нотомб заради неговата съвременна психологическа ангажираност, се казва Петър Денчев. Възпитаникът на проф. Здравко Митков в НАТФИЗ е носител на тазгодишната награда за изкуство на фондация „Стоян Камбарев“, която се присъжда за последните му театрални постановки във Варненския драматичен театър. Петър Денчев е лауреат и на наградата на фондация „Развитие“ за нов български роман от 2007 г., автор на четири книги. С всички възможности на театралния език и с някои от естетическите похвати на кинематографията, той разказва как една личност може да се превърне в жертва на собствените си страхове. Как скритите в най-тъмното дъно на душата страхове водят до унищожението на любимия човек. Режисьорът разчита на непосредственото психологическо общуване между героите и на индивидуалната чувствителност на избраните от него актьори в лицето на Ивайло Гандев и Димитър Марков, които текстът провокира да дадат най-доброто от себе си на сцената. Въведеният от режисьора женски образ в спектакъла, изпълнен от младата актриса Самуела-Ивана Церовска, е притегателен център за чувствителността на героите, както и повод за престъплението. Парадоксална или уродлива рожба на страха от смъртта е извратената мисъл, че убийството може да е начин да задържиш обекта на своите чувства за себе си?
Всеки от членовете на творческия екип на представлението със сценограф Петър Митев заявява, че това е една щастлива среща между хора, творци, които говорят на един език. Зрителят обаче ще има последната дума – да каже в каква степен е прочел скритите послания на този език. Той е кодиран и в плаката на спектакъла – дело на художничката Маргарита Дончева, който е ангажиран за участие наесен в деветото издание на Международното триенале на сценичния плакат в НДК в София.

Щилияна ВАСИЛЕВА