„КОД ЧЕРНО“ В ЦЕНТЪРА НА ЯМБОЛ

Близо 200 родители заедно с децата си излязоха на протест пред община Ямбол в Деня на труда 1 май. Протестът им е част от националните протестни действия под мотото „Код: черно“. Настоява се за спешна промяна на политиката на държавата спрямо децата, за детски надбавки за всяка работеща майка без оглед на доходите й, повече подкрепа на децата, останали с един родител, при нужда за лечение на дете в чужбина, държавата да заплаща цялата му стойност. Протестиращите в Ямбол бяха подкрепени от синдикат „Сила“ на таксиметровите шофьори. Голяма част бяха с черни фланелки и запалени свещи, вееха се национални флагове.

„Искаме безплатни здравни прегледи, нашите деца са деца на България. Ако няма промяна, всеки ще гледа да изпрати детето си в чужбина, за да има по-добро бъдеще. В България ще останат само пенсионери със 150 лева пенсия, умиращи по улиците, защото държавата ни няма милост нито към децата ни, нито към родителите, нито към майките и бащите ни“, прозвуча от мегафона пред събралото се множество. Публично беше зададен въпросът защо от община Ямбол не е дошъл никой „за 5 минути да ни подкрепи като граждани, като жители на града“. Отправен беше и риторичният въпрос „Къде сте?“  към хилядите родители в града, които са много активни във фейсбук, пишат дълги писания, но при конкретни действия ги няма никакви.

„Държавата трябва да дава еднакво на всички свои деца, те са бъдещето на нашата страна. Тази борба е на всички български родители. Нека покажем на нашите управници, че ние сме будни и ни има.  Готови сме на абсолютно всичко, ако трябва, ще стоя пред общината и ще чакам промяната, която ни е нужна, защото българските деца заминаха зад граница. Това е нашата държава, ние трябва да си изградим нашия живот, бъдещето на децата. Община Ямбол, както и другите общини, могат да окажат някакъв натиск на Народното събрание. Ние сме тук за подкрепа. Главният протест е днес пред Парламента. Протест ще има и в град Есен, Германия – много наши съграждани ни подкрепят. Надявам се да бъдем единни и да променим законите. Мотото на протеста е „Код: черно“, защото нашите управници погребват бъдещето на децата ни. „Код: черно“, защото явно с разговори няма да стане, трябва да помълчим малко, защото вече сме крайно разочаровани“, каза 30-годишната Петя Тодорова. Тя уточни, че Златина Петрова, като представител на протестиращите родители в страната, има насрочена среща с президента Румен Радев, който да бъде проводник на техните искания пред законотворците.

„Искаме децата ни да бъдат в България, да се учат в България и да бъдат лекувани достойно. Подкрепям тази инициатива на българските майки“, бяха думите на Ивелин Върбанов. „Ако ви се струва, че е зловещо „Код: черно“, това е вече една от крайните мерки, ще предприемем и други по-крайни, ако трябва – по-организирани протести и по-крути стачни действия“, допълни неговият колега таксиметров шофьор Александър Великов от синдикален съюз „Сила“-Ямбол, който подчерта, че са на протеста като родители.

„От 6 години съм вдовица. Откакто е починал мъжът ми, децата ми не получават нито наследствена, нито персонална пенсия. Затова се борим държавата да осигури някакво бъдеще на децата ни. В момента сама ги издържам, работя на смени. Загубих си здравето, за да им осигуря прехраната. Мъжът ми като почина, децата бяха на 10 г. големият, малкият – на 6 г. Сега е на 16 г. големият, а малкият е на 12 г. Мотивите да ми откажат наследствена пенсия са, че мъжът ми няма достатъчно осигурителен стаж 5 години, а за персоналната – аз получавам висок доход. А доходът на член от семейството трябва да бъде 75 лева – кой живее със 75 лева? Искам да се променят законите в България, да се направи всичко възможно нашите български деца да останат в родината си“, бяха сърцераздерителните думи на Татяна Христова.

„Против съм да се гледа брутния доход и на база на това определят дали да получаваш детски надбавки или не. При положение, че половината ти пари отиват в хазната на държавата“, допълни Красимира Петкова. „Моят син е спортист, получи контузия миналата година. Отидохме в Спешното и трябваше да заплатя 750 лева инплант, който да му бъде поставен в ключицата, иначе нямаше да бъде опериран. И се оказва, че БФС не задължава клубовете да правят застраховки на децата, тъй като нямали подписани договори. Търсих пари на заем от приятели, за да мога да си оперирам детето. На 17 март т. г. той получи контузия на глезен, не можеше да върви, едва го вдигах да го заведа в Спешното и ми казаха да си платя снимката. Искам да кажа на управляващите: когато правите преброяване на българския народ, нашите деца ги броите за български граждани. А когато става въпрос за тяхното лечение, вие ни карате да ставаме просяци с диемеси, с кутии за събиране на пари, да търсим помощ от хора, да се молим… „, беше нейното основателно възмущение.

delnik.net