КНИГА НА ЛЮБОМИР КОТЕВ БЕ ПРЕДСТАВЕНА В ЯМБОЛ

В Ямбол се състоя премиера на книгата на Любомир Котев „Затвори“ или българщината“, част от трилогията „Записки върху записките“, посветена на Захарий Стоянов. Книгата бе представена в Дома на науката и техниката от литературния критик и директор на Регионалната библиотека „Георги Раковски“ в Ямбол Димитър Бечев. Модератор на литературната вечер бе поетът Тенко Тенев, председател на Дружество на писателите в Ямбол. Сред присъстващите освен писатели, общественици, ученици, журналисти, бяха и родителите на писателя Георги Господинов.

В третата книга от поредицата „Записки върху записките“ писателят, журналист и литературен критик Любомир Котев продължава разсъжденията си за жанровата спецификация на „Записки по българските въстания“, като поставя акцент върху българския национален характер. Според автора Захарий Стоянов е най-значимият български народопсихолог, който „успява да отрази народната характерология в цялата ѝ амплитуда – от подема до сгромолясването в бездната“.

„Съумява да влезе в диалектиката на времето, съумява да раздипли тази разкъсана, проядена, отчаяна народна душа. Съумява да стигне до това, до което никой друг не е стигал“, каза Котев. По думите му идеята на книгата е да помогне на българина да се опознае. Подобно на гърците, които са приели като свой нравствен императив заклинанието на Делфийския оракул: „Познай себе си!“, посочи Котев. Според него в цялото си творчество Захарий Стоянов се „мъчи да ни освести, да ни накара да прогледнем“.

„А, ние все се дърпаме, все някак не искаме да видим реалността, каквато е. Ние не само не се взираме в своите действителни достойнства или кусури, а наопаки – ние мистифицираме своята същност непрестанно. И се стига до едни удивителни парадокси. Докато другите народи закономерно се гордеят не само с достойнствата, а и с недостатъците си и се мъчат да ни убедят, че не са точно недостатъци, ние сякаш се срамуваме от достойнствата си. Срамуваме се, защото ги представяме по един идиотски начин“, каза още той.

„Имайки скромното намерение да напиша една книга „Записки върху записките“, за да откроя най-значимия според мен национален народопсихолог, стигнах до три дебели книги и 1400 страници текст. То е тъкмо заради туй, че Захарий Стоянов се оказа човек изключителен, гениален, който вижда света, не просто българското битие, битието изобщо. Който като търси устоите на българщината и се взира в дълбините на националния характер, в дълбините на човешката душа изобщо“, добави Любомир Котев.

Писателят направи и препратка към руските класици: „Затова е много прав Чехов, когато казва, че не Гогол трябва да ходи при народа, а народът при Гогол. Има винаги идеологически утежнения и омаскарени теории, които непрекъснато говорят за народа. А, какво е народът без великите си личности? И защо трябва по народа да съдим за тях? Напротив! Не Захарий Стоянов трябва да ходи при народа, а народът при Захарий Стоянов. А, ние това 150 години не сме го направили“.

БТА