ЙОРДАН ЛЕЧКОВ: НИЩО НЕ СЕ ПРОМЕНЯ ПО СКЛЮЧЕНИЯ ДОГОВОР МЕЖДУ ОБЩИНА СЛИВЕН И ПРАВОПРИЕМНИКА „СПОРТ ПАЛАС“ ООД

Уважаеми читатели, Sliveninfo ви предлага интервю с бившия кмет и настоящ общински съветник Йордан Лечков. Интервюто е публикувано на 6 юни вечерта в сайта Наблюдател. Предлагаме ви и размислите на авторката Александра Иванова, преди и след интервюто.

Йордан Лечков: Успелите също грешат, но на успелите никой не прощава

Както вече стана ясно, на сесията, проведена на 31 май, Общински съвет- Сливен одобри замяна на концесионера по договор за концесия, сключен през 2004 година между община Сливен като концедент и ГД ДЗЗД „Спорт Палас“ в качеството на концесионер с правоприемник „Спорт палас“ ООД, при условията на универсално правоприемство при спазване на законовите изисквания. Вносител на предложението беше общинският съветник от групата на Йордан Лечков адвокат Мария Григорова.

През последните дни в местни медии се появиха бурни изказвания, къде по- агресивни, къде по-умерени на общински съветници, представляващи различни политически сили в местния парламент. При положение, че от години се тиражира по националните медии за свободата на словото, в колко демократична страна живеем и към какви европейски ценности се придържаме, намираме за напълно естествени изказванията на съветниците дотук. Единственото смущаващо е, че не е ясно, каква страна представляват тези съветници при едно евентуално подписване или не на договор между двете страни –община Сливен и в случая концесионера.

Затова наш репортер потърси едната страна, засегната в случая, а именно Йордан Лечков. Ето, какво отговори за нашата медия настоящият общински съветник, бивш кмет на Сливен и почетен гражданин на Сливен- футболистът Йордан Лечков:

Въпрос: Г-н Лечков, какво налага и нещо променя ли се при замяна на концесионера ГД ДЗЗД „Спорт палас“ на спортен комплекс „Хаджи Димитър“ с правоприемника „Спорт палас“ ООД?

Лечков: Нека започнем първо от това, че този договор е първият, сключен за концесия над земята, осъществена на 100% и преизпълнена поне три пъти. По договор имаме инвестиция за 6,000,000 лева, а дружеството е инвестирало 30,000,000 лева. Подчертавам, че този комплекс е абсолютно общинска публична собственост без значение как ще се казва дружеството или собственикът. В случая с община Сливен сме партньори или нека употребим другата дума за концесия- публично частно партньорство. Колкото и нескромно да звучи, ще кажа, че това е най-добрият обект на общината. Както вече казах от наша страна, ние сме изпълнили по три всичко в договора. Понеже възникнаха промени в закона, взехме решение, че при една такава замяна, която подчертавам законът позволява, ние ще бъдем чисто оперативно по-свободни, за да работим. Давам най- простите примери: Може да поискаме подкрепа от банка. Може да поискаме съдружник. Времената са трудни. Ние строихме в едно скъпо време, а работим колко години вече в криза. Нищо не променяме по сключения договор между община Сливен и собствениците на дружеството. Пак искам да отбележа, че това е единствената концесия в България над земята. Имаме над 5,000 засадени дръвчета, сред които и плодни.

Въпрос: Ако имате стари задължения към кредитори, доставчици и други, отпадат ли при смяна на ДЗЗД с ООД?

Лечков: Затова говорим „при условията на универсално правоприемство при спазване на законовите изисквания“. Универсално правоприемство означава, че приемаш пасивите и активите, така или иначе активите остават за общината. Ние имаме само задължения. Имаме задължения за местни данъци и такси, върху които текат лихвите, но това са лични проблеми. Затова казвам, че нищо по договора за концесия не се променя.

Въпрос: Често повдигаме една болна тема за Сливен- търсене на инвеститори. Г-н Лечков, когато се върнахте в Сливен, може ли да ми отговорите колко пари инвестирахте тук и защо? Вие можеше да изберете всеки друг град в България, всяка друга точка по света, също като Станка Златева?

Лечков: 1993 година започнах тук. Над 50,000,000 лева съм инвестирал в Сливен. Като добавите и плащане на ДДС, осигуровки, заплати, ще се получи сума много над 50,000,000 лева.

Въпрос: Колко работни места откриха сем. Лечкови?

Лечков: В предишни години сме стигали над 1000 работни места, а сега са около 200. Осигуряваме ежедневна заетост на минимум 200 души, 365 дни в годината. Нека, обаче се концентрираме върху спортната база. Тя е общественополезна. Някой да е чул, освен държавата, друг да прави стадион. А ние получихме една съборетина, която превърнахме в приличен стадион. На него се провеждат европейски първенства, квалификации, различни спортни мероприятия. Имаме тенис кортове, на които цяло лято се провеждат турнири. Осъществяваме състезания по лека атлетика. Осъществяваме мероприятия с всички федерации- джудо, борба, баскетбол, волейбол. Всичките се възползват от услугите на комплекса, защото тази спортна база е най- добрата все още в България, и се намира тук, в Сливен, и се води общинска собственост. И въпреки това аз трябва да търпя някакви критики от хора, които грам понятие си нямат за какво става въпрос. Как помагаме на инвеститорите ли? Понеже зададохте този въпрос. Кой помага? Никой. Дори им се попречи.

Въпрос: Именно в тази посока беше и въпросът ни. Непрекъснато задаваме въпроса „Къде са инвеститорите?“. Интересното е какво прави Сливен да задържи местния бизнес. Зад местните бизнесмени също стоят инвеститори без значение дали лицето „Х“ ще се казва Йордан Лечков, Радостин Бозуков, Начеви и т.н.

Лечков: Абсолютно. Дори в този контекст ще кажа, че независимо, че например един Бозуков ни е конкуренция, сме имали случаи, когато сме пренасочвали при големи мероприятия туристи и към „Национал“, към „Централ“, към „Брилянтин“ и други. Но аз искам да наблегна на следното. Направете разлика между поддръжката и визията на спортния комплекс и например друга общинска собственост- да кажем местността около недовършения храм „Света Петка“. Къде е по-поддържано? Искам върху това да помислите. Ние сме си поели риска. Това е да си инвеститор.

Въпрос: И един въпрос извън темата, ако позволите. Повечето българи помнят лятото на 94-та. Имаше едно изказване преди време на бивш общински съветник по ваш адрес. Цитирам: „Какво е направил Лечков? Случайно паднала топката върху главата му и вече големият Лечков?“ Има ли разлика между футбола тогава, който играехте и футбола сега?

Лечков: По-скоро какви са приликите бих казал. Прилика почти няма. Дано ме разберете правилно, но тогава футболът се правеше от хора, които живееха с, в и за играта. Всичко правихме с хъс за отбора, за победата. Времената бяха и други тогава, непосредствено след промените. Играехме за България. И след 20 години това получавам. Не, че очаквах друго. Истината е, че на „успелите хора трудно се прощава“. Никой от успелите хора не е перфектен, но на успелите не се прощава. Заслужава си за едната чест и едното име човек да се бори и отстоява онова, което не му е било подарено, а което е постигнал с много труд и постоянство. Аз това правя.

Интервюто взе:

Александра Иванова

6 юни 2018г.

гр.Сливен

Бел.авт:

Това беше едната страна в договора за концесия, сключен през 2004 г. А на нас ни е интересно каква ще бъде позицията на кмета Стефан Радев, представляващ община Сливен? Защото другата засегната страна е община Сливен.

Слушайки Йордан Лечков, се запитахме по какъв начин ще привлечем инвеститори в града или това е само химера. До колко обществото оценява местния бизнес и хората, които се завърнаха след успешни кариери да направят нещо тук? Колко е тънка границата между „Осанна“ и „Разпни го“? През изминалите месеци се радвахме на залата на Станка Златева, която също избра да се завърне към корените си след успешна спортна кариера и куп медали и титли. Запитахме се „Докога ли ще трае народната любов?“

Има ли значение дали един инвеститор ще се казва Лечков, Бозуков, Миролио, който и да е? Всеки може да сбърка. Например, имаше хора, които раздаваха чужди пари. Но да раздаваш чужди пари, а не свои, не е проява на благородство.

Никой не ни е длъжен да дойде и да налее едни пари в града ни. Но отношението ни към инвеститорите говори много, както и към успелите сред нас.

Оставям изводите на Вас, читателите.