ИНЖ. ДИМЧО РАДЕВ, ДИРЕКТОР НА ЮИДП – СЛИВЕН: „ПРЕДПРИЯТИЕТО НИ ТРЯБВА ДА СЕ ОТВОРИ КЪМ ОБЩЕСТВОТО”

Инж. Димчо Радев е директор на „Югоизточно държавно предприятие” ДП Сливен от началото на месец юни 2021 г. Родом е от Стара Загора. В системата на горите е от 1996 год. Работил е в няколко горски и ловни стопанства, включително в общински горски структури. Семеен е, с две деца.

Въпрос:Инж. Радев, кое беше най – голямото предизвикателство пред Вас, когато поехте ръководството на Югоизточното държавно горско предприятие – Сливен?

Отговор: Това предприятие съществува от 10 години и директорът е бил само един. Имало е една политика, предприятието се е водило по един начин. Това е предизвикателство за мен, защото отдолу се гледа по един начин, а отгоре – по друг.

Въпрос:Каква е разликата между вчерашния и днешния Ви поглед?

Отговор: Сега гледам на професионалната си дейност по – глобално. Трябва да се създадат равни правила за работа, да се спазват законите от всички, администрацията да работи в една посока. И не на последно място – да бъдем отворени към обществото.

Въпрос:Колко души работят на територията на всички горски и ловни стопанства в ЮИДП – Сливен?

Отговор: 1554. Предприятието е образувано от 32 стопанства, в т.ч. 5 ловни стопанства и е  разположено на територията на 5 области.  Визуално на картата представлява 1/4 от България. Това е една огромна структура.

Въпрос:В това горещо лято един от основните проблеми пред Вас са горските пожари. Докъде стигна пожарът край Твърдица?

Отговор: Пожарите са най – големият проблем в момента. Специално в Твърдица горяха общински гори, но ние се включихме в гасенето. Не можем да оставим огънят да се разраства и да унищожава българската гора. Гората е на всички – дали е общинска, частна или държавна, ние трябва да се грижим за нея. Преди това имахме пожари в горските стопанства Свиленград и Маджарово, които обхванаха около 2500 дка. В голямата си част пожарите възникват от небрежност, но за друга част имаме съмнение, че са предизвикани умишлено.

Въпрос:Имате предвид от икономически структури?

Отговор: Не е тайна,че в момента има голямо търсене на иглолистна дървесина. Цените на този вид дървесина в някои предприятия се вдигнаха драстично на търговете, което говори, че има недостиг на тази суровина. И тук искам да подчертая нещо важно – горската система е планова система. Ние имаме планове и програми, които следваме за 10 – годишен период напред. В началото на миналия век с австрийски и германски лесовъди у нас навлиза науката за гората. Тогава се създава Лесотехническият университет, който първоначално е част от Софийския университет. Днес малцина знаят, че по време на турското робство Тракийската низина е изсечена. А там е имало вековни гори. Неслучайно в Ямболско и Старозагорско се наблюдават остатъчни дървета на стотици години. Много хора не се замислят, че това са били нашите гори векове назад. Сега ние създаваме нови иглолистни гори, защото, унищожавайки ресурса, след време ще бъдем принудени да търсим иглолистна дървесина за нашата икономика. По разчет залесяването за тази  година в нашето предприятие е 4000 дка., основно иглолистни видове. Разбира се, във високата част на Стара планина, залесяваме и с широколистни видове. Пролетното ни залесяване обхвана около 2800 дка, а останалата част ще се залеси наесен. В момента създаваме и нови тополови насаждения покрай реките.

Въпрос:Как стои въпросът с дърводобива в ЮИДП – Сливен?

Отговор: С навлизането на частната инициатива в дърводобива през 2000г. допуснахме едно хаотично развитие на пазара, което създаде условие в България да се създадат повече мощности, отколкото държавата би могла да осигури. Според мен почти 80-90% от частните гори вече са изсечени и те нямат ресурс за следващите 20-30 г. това създаде икономически условия да се създадат частни фирми, които да преработват тази суровина. И в един  момент се създава недостиг, в случая – на иглолистна дървесина, което пък води до една нелоялна конкуренция. А когато търсенето е много голямо, започват и умишлените палежи в горите.

Въпрос:Неведнъж сме съобщавали за Ваши служители, които са хванати в някакво нарушение, но за съвестните горски, за отличниците, не се дава гласност. Защо?

Отговор: Това е така. Нашите структури са доста затворени. Ние не огласяваме пред обществото това, което правим. Аз считам , че ние трябва да се отворим към обществото и то да се превърне в един своеобразен ревизор на нашата дейност. Според мен трябва да има широко обсъждане на нашите планове за горите, в които да се включат областни и общински администрации, неправителствени организации и медиите. Така обществото ще бъде запознато с нашата дейност.

Въпрос:Колко кубика годишно се секат в горите на територията на предприятието?

Отговор: Тази година финансовият ни план е за 907 000 куб.м. във всичките 32 стопанства. Спрямо миналата година сме намалили с около 100 000 кубика. Поставените ни цели са за 85% изпълнение, с което да паднем с още 150 000 кубика надолу. Икономическите резултати от дърводобива обаче не трябва да се превръщат в цел №1. Обществото трябва да знае, че количеството дървесина, което е било изсичано в някои стопанства, сега драстично е намаляло. Българската гора през последните 40 години се подмлади. И в тази връзка, ще дам един интересен пример. Преди години работих в едно старопланинско горско стопанство, където мой по – възрастен подчинен ми разказа, че през 60-тр години от едно буково дърво са добивали 32 плътни куб.м. дървесина, което онагледено прави 8 камиона с дърва (ГАЗ 53). Сега от едно дърво се добива максимум една газка дървесина. Ако обаче ние в момента спрем добиването на дървесина, ще унищожим икономически отрасъла и ще оставим много хора на улицата. Затова трябва да се намери баланс и той да бъде постепенен, с много точни анализи. По този начин ще запазим природата си, но и работните места на много хора.

Въпрос:  Предприятието има и контролна дейност. Колко проверки сте направили през годината и какъв е резултатът от тях?

Отговор: Направили сме около 18 000 проверки по сечища в гората,  превозни средства, ловци и риболовци. Дори брането на гъби се проверява. На практика отговаряме за цялата дейност, в горите (държавни и малките частни имоти до 2 ха). За първите 6 месеца на годината имаме 500 съставени акта, от които над 200 акта са само в последните 2 месеца. Не е тайна, че през последните 2 месеца, откакто съм поел ръководството на предприятието, се извършват проверки във всички горски и ловни стопанства. Ние имаме мобилни екипи, които се занимават основно с тази дейност.

Въпрос: Каква е Вашата основна цел като директор?

Отговор: Основната ми цел е служителите ни да имат желание да се развиват, да придобиват нови знания, да се самоусъвършенстват. Това е начинът да се върви напред. На всяка цена трябва да има приемственост. Обществото ни днес има нужда от честни и компетентни хора, които да развиват държавата и да помогнат за връщането на нашите сънародници от чужбина.

Въпрос: Разбрах, че Вие сте се занимавали активно със спорт.

Отговор: Да, аз съм дългогодишен състезател по ловна стрелба, близо 20 години бях в националния отбор по ловна стрелба, двукратен балкански шампион съм. Спортът е нещо, което калява духа и създава в човек усещането за самодисциплина и самоконтрол.

Въпрос: Г-н Радев, благодаря Ви за това интервю.