24.02.2024 sliveninfo 752 Прегледи

„ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО ЗА ЕДИН АКТЬОР Е: ДА БЪДЕ ИСТИНСКИ“

Легендата на Народния театър Антон Радичев – гост в постановката на Сливенския драматичен театър „Хиляда и вторият“ от Борис Априлов, с режисьор Петър Денчев. Премиерата е на 27 февруари

Легендата на Народния театър Антон Радичев гастролира на сливенска сцена в пиесата „Хиляда и вторият“ от Борис Априлов, с режисьор Петър Денчев. Актьорът, изиграл над 60 роли в театъра и още толкова в киното, през 2023 г. е удостоен с Награда ИКАР на Съюза на артистите в България, за изключителен принос към българския театър, по случай своята 75-годишнина. Публиката не спира да го обича и аплодира, защото я разсмива откакто се помни като актьор, в театралната зала и пред екрана. „За мен е голямо удоволствие да доставям радост на зрителите… – казва той.– Това ми е животът, ако не запазя този хъс, няма да съм аз.“ И след 50 години на сцената на Народния театър, още играе в негови постановки, като „Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)“.

С един разговор с Антон Радичев в навечерието на неговата сливенска премиера ще изненадаме сега приятно сливенската публика, която все така високо го цени, горещо го обича и му се радва.

Добре дошъл в Сливен, г-н Радичев! Как се озовахте в тази пиеса? За пръв път ли сте на сливенска сцена?
За първи път съм на сливенска сцена и ми е приятно, защото знам, че едно време тук е бил Велко Кънев, с който бяхме заедно в „Клуб НЛО“, в Народния театър и т.н. И Юрката Ангелов също е бил тук, доколкото знам. Озовах се в Сливен по покана на директора на театъра Радост Костова, на режисьора Петър Денчев и по своя воля и желание.
Как се чувствате тук?
Добре се чувствам, още повече, че съм дошъл заради една много хубава пиеса. Малка е ролята, но няма малки и големи роли, стига да ги направиш със сърце.
А срещата Ви с Борис Априлов първа ли е, поредна ли е, изненадва ли Ви неговия текст, как го оценявате като автор?
Познавах се с него лично, бог да го прости, много приятен човек беше – Ахото, начетен, с хубаво чувство за хумор и много добър сатирик, чел съм негови разкази и писания. Много симпатичен беше като човек и като творец – също, хем благ, хем забавен.
За кой път в артистичната си кариера обличате кралски одежди? В пиесата на Борис Априлов „Хиляда и вторият“ играете Краля.
За пръв път играя крал, ако не броим това, че съм играл един бутафорен „принц“, кандидат за ръката на красива принцеса, в един кратък епизод от телевизионното шоу „Клуб НЛО“. Но, за пръв път обличам кралските одежди и за пръв път се чувствам много добре в тях. Въпреки, че ми е малка ролята, много ми е приятно. В един момент Кралят идва при неговия осъден поданик и започва така: „Значи, това сте вие? – Неприятният човек, за когото говорят, че е много приятен…“ Жените, разбира се, са тези, които говорят, че е много приятен, а същевременно в момента има война и мъжете са изпратени да се бият. Моят персонаж се явява в развръзката, тогава той казва, че дава на главния герой един замък – иска да го купи. Героят, който пише епиграми и се бори за свобода на словото, се съгласява и дори упреква последната от любимите си жени, че в момента тя му разваля цялата работа, защото той иска да се подчини на краля. Но дали ще се подчини…, ще видим. Да не разказвам пиесата, да дойдат хората да я гледат, няма да сбъркат.
Какви черти придавате на своя персонаж – Краля, властника?
Не съм играл крал, както вече казах, но мисля, че в съзнанието на българина, образът на моя човек е много близък до нашите министри. И затова, надявам се, който може да усети и да разбере, да види как нашите „големи хора“ могат да дадат всичко, само и само да постигнат своите цели. Аз обичам да наблюдавам хората. Искам да усетя характера им, емоциите, радостите, страховете. Много от образите съм взел от живота.
Ние също живеем по време на войни. Има ли спектакълът актуални препратки към днешния ден?
Историята, която разказваме, сюжетът, е много близък със сегашното време, има много общи неща с управниците и министрите, които обещават на хората едно, а се получава съвсем друго. Затова жанрът е не толкова сатира, колкото театрална гротеска. Имам усещането, че много от нещата, които Борис Априлов е написал тогава (той доста отдавна е писал тази пиеса), все едно, че за днеска ги е писал.
В момента си партнирате с най-младото поколение артисти. Как се чувствате в тяхната компания?
Много ми е приятно, всички са много симпатични и много готини, в смисъл че ние много хубаво си партнираме и се усещаме един друг. И същевременно, моят герой много обича младите хора. По принцип, аз също обичам младите хора и много добре се разбирам с тях. В барчето ми правят кафенце, чайче и аз се чувствам чудесно. Говорим на един театрален език. Няма поколенческа разлика. Още повече, че режисьорът, Петър Денчев, който за мен е един от най-добрите режисьори в съвременния български театър, е усетил знаците и символите на автора и напътства с изключителна вещина героите в тази пиеса. Той много добре знае как да работи с младите артисти и как да направи така, че всичко на сцената да се чувства и да се усеща много добре. Режисьорът е този, който в момента кара всички актьори да вървят в една посока, към една цел, прави много точни забележки и той е човекът, без който няма да има спектакъл. Той е работил и в Народния театър, има театрални награди и има според мен много точно, добре организирано и интересно театрално мислене.
Вие сте ученик на един от театралните корифеи, проф. Филип Филипов. Той ли е Вашият ментор и учител по театър?
Аз съм работил страшно много с Филип Филипов. Във ВИТИЗ направихме „Деца на слънцето“ на Горки, тогава беше ВИТИЗ, не НАТФИЗ. И много ме изненада Филип Филипов, като ме взе направо от студентската скамейка в Народния театър. Завършвам аз ВИТИЗ и в трите пиеси при Филип Филипов, играя трите главни роли. Салоните във ВИТИЗ – пълни, хората гледат. Идват да ме гледат от театрите в Пловдив, Варна, Бургас, но аз исках да бъда близо до София, защото съм от София, в София съм роден, мислех си: дано да ме вземат в Пловдивския театър, да си прескачам често до вкъщи. В един ден, получавам писмо-покана от Народния театър. Помислих, че някой си прави шега, че някой ми връща майтапите, които аз си правех с колеги от ВИТИЗ. Тогава, 1974 г., правеха големия ремонт на Народния театър. Отидох в личен състав на театъра, за всеки случай. Взеха ми документите и ми се скараха защо две седмици се бавя. „Друг на ваше място щеше да дойде на секундата.“ – казват. Направих медицинското, назнамиха ме и веднага започнах репетиции. Помня ,че беше 19 август. И първата ми роля, на Протасов, беше в „Деца на слънцето“.
Имате щастлива професионална съдба. Мечтали ли сте някога за друга професия или актьорската професия беше Вашата мечта?
В казармата съм завършил школа за радисти. Ходехме тогава да строим бургаския „Нефтохим“. И непрекъснато, в количката, цели страници от вестник си ги минавах на морза. Чаках да ме поканят на ул. „Червеноармейска“ № 1 във Варна, на изпит за корабен радист, а това е вторият човек след капитана на кораба, той свързва кораба с целия свят. Исках да пътувам с кораби по света. И сега, като ходя във Варна, се сещам за тази улица. И чаках аз да ми се обадят, обаче брат ми се объркал и изпратил документите ми за изпита във Варна една седмица по-късно. Така, вместо радист, станах артист. Кандидатствах във ВИТИЗ, Филип Филипов ме прие с мои си материали, които бях подготвил. Аз от малък още участвах във всички училищни новогодишни програми, рецитирах стихотворения по разни поводи, имах любопитство към актьорството.
Тази година ще направите 50 години на сцената на Народния театър. Още играете в спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)“ от Том Томас. Но защо Ви наричат „Радичков актьор“?
За мен се говори, че съм Радичков артист. Любимият актьор на Радичков и „Радичков актьор“, защото съм играл в трите негови пиеси – „Опит за летене“, „Суматоха“ и „Януари“, които са поставяни в Народния театър. И защото са ни много близки имената, на мен още ми казват почитатели: „О, г-н Радичков! Антон Радичков, голяма работа си, искам да ти кажа…“ И аз не се сърдя. Нека ме бъркат! Да ме бъркат с Радичков, а не с някой друг. Много близки бяхме с Радичков, често съм го карал до тях. Казваше ми понякога: “Аз ако съм се сетил, когато пишех пиесата, щях да напиша това, което ти направи. Но ти така хубаво импровизираш, че всеки път ще те черпя по една водка!“ – Доста водки ме е черпил по този повод…
Имате награда за най-добра мъжка роля – на Петлето в „Опит за летене“ на Шестия Национален преглед на българската драма и театър през 1980 година…
Да, първа награда за актьорско майсторство. Бай Тодор, ако не беше дошъл да гледа, щяха да ми дадат втора награда, така ме гласяха. А той дойде да гледа точно преди да раздават наградите, и вика: „ А-бе, къде е онуй хубаво момче, бе? Много ми хареса, бе. Много хубаво играе! Ха-ха! “ И колегите ме бутат: „Тони, за тебе става въпрос. Вдигни една чаша, иди му кажи наздраве!“ Казах „Наздраве“. А той: „Браво моето момче! Ти играеш като мене, бе! И аз едно време, режисирал съм разбира се, но и играех!“ – И така ми дадоха първата награда.
Кои за любимите ви режисьори?
Един от любимите ми режисьори е Младен Киселов. Страхотен режисьор! Не само защото съм получил първата награда на прегледа на българската драма и театър в негова пиеса. Той беше режисьор, който много добре усеща актьорите. И много добре усещаше специално и Йордан Радичков.
А кои от актьорите бяха ваши най-добри приятели?
Георги Георгиев-ГЕЦ, Асен Миланов, бяхме непрекъснато заедно с него, Велко Кънев също ми е любим актьор и приятел. Той беше в Сливенския театър и идвайки в София, винаги оставаше да спи вкъщи. След Сливенския театър, той беше назначен в Сатиричния театър, поканиха го да дойде в Народния театър за „Опит за летене“, дойде и си остана в Народния до края. Борето Чакринов покани Велко Кънев в Бургаския театър, когато беше директор едновременно и на Сливенския, и на Бургаския театър. И в „НЛО“ сме били заедно с Велко Кънев. Той пееше много хубаво. Бяхме неразделни. Заедно с Велко сме играли в много пиеси и филми, в „Клуб НЛО”, във великолепната комедия „Оркестър без име”… Много спомени имаме заедно.
Осем години сте посветили вие на Клуб „НЛО“ – пеещото актьорско шоу, от 1996 до 2004-та!
Страшно бяхме близки с Георги Мамалев и с Велко в Народния театър. Събирахме се и с Павката Попандов. И много им се радвах, когато направиха „НЛО“, аз съм човек, който се радва, когато някой направи нещо хубаво. Когато клубът стана телевизионно шоу, мен ме поканиха продуцентът Гущеров и Велко. За хората беше голям смях, ама за нас – много сериозна работа. От тамошното участие направих малка плоча с две песни – „Хайде, како, на битако“ и „Пенелопа“. На софийския битак после я продаваха на касета като топъл хляб. Аз ходих на Битака и като ме видяха там, продаваха я в един фургон, викнаха ме да ме черпят, че много пари били изкарали от мен.
Кое е златното правило за един актьор?
Да бъде истински!