„ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО ЗА ЕДИН АКТЬОР Е: ДА БЪДЕ ИСТИНСКИ“
24.02.2024 552 Прегледи

„ЗЛАТНОТО ПРАВИЛО ЗА ЕДИН АКТЬОР Е: ДА БЪДЕ ИСТИНСКИ“

Легендата на Народния театър Антон Радичев – гост в постановката на Сливенския драматичен театър „Хиляда и вторият“ от Борис Априлов, с режисьор Петър Денчев. Премиерата е на 27 февруари

Легендата на Народния театър Антон Радичев гастролира на сливенска сцена в пиесата „Хиляда и вторият“ от Борис Априлов, с режисьор Петър Денчев. Актьорът, изиграл над 60 роли в театъра и още толкова в киното, през 2023 г. е удостоен с Награда ИКАР на Съюза на артистите в България, за изключителен принос към българския театър, по случай своята 75-годишнина. Публиката не спира да го обича и аплодира, защото я разсмива откакто се помни като актьор, в театралната зала и пред екрана. „За мен е голямо удоволствие да доставям радост на зрителите… – казва той.– Това ми е животът, ако не запазя този хъс, няма да съм аз.“ И след 50 години на сцената на Народния театър, още играе в негови постановки, като „Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)“.

С един разговор с Антон Радичев в навечерието на неговата сливенска премиера ще изненадаме сега приятно сливенската публика, която все така високо го цени, горещо го обича и му се радва.

  • Добре дошъл в Сливен, г-н Радичев! Как се озовахте в тази пиеса? За пръв път ли сте на сливенска сцена?
  • За първи път съм на сливенска сцена и ми е приятно, защото знам, че едно време тук е бил Велко Кънев, с който бяхме заедно в „Клуб НЛО“, в Народния театър и т.н. И Юрката Ангелов също е бил тук, доколкото знам. Озовах се в Сливен по покана на директора на театъра Радост Костова, на режисьора Петър Денчев и по своя воля и желание.
  • Как се чувствате тук?
  • Добре се чувствам, още повече, че съм дошъл заради една много хубава пиеса. Малка е ролята, но няма малки и големи роли, стига да ги направиш със сърце.
  • А срещата Ви с Борис Априлов първа ли е, поредна ли е, изненадва ли Ви неговия текст, как го оценявате като автор?
  • Познавах се с него лично, бог да го прости, много приятен човек беше – Ахото, начетен, с хубаво чувство за хумор и много добър сатирик, чел съм негови разкази и писания. Много симпатичен беше като човек и като творец – също, хем благ, хем забавен.
  • За кой път в артистичната си кариера обличате кралски одежди? В пиесата на Борис Априлов „Хиляда и вторият“ играете Краля.
  • За пръв път играя крал, ако не броим това, че съм играл един бутафорен „принц“, кандидат за ръката на красива принцеса, в един кратък епизод от телевизионното шоу „Клуб НЛО“. Но, за пръв път обличам кралските одежди и за пръв път се чувствам много добре в тях. Въпреки, че ми е малка ролята, много ми е приятно. В един момент Кралят идва при неговия осъден поданик и започва така: „Значи, това сте вие? – Неприятният човек, за когото говорят, че е много приятен…“ Жените, разбира се, са тези, които говорят, че е много приятен, а същевременно в момента има война и мъжете са изпратени да се бият. Моят персонаж се явява в развръзката, тогава той казва, че дава на главния герой един замък – иска да го купи. Героят, който пише епиграми и се бори за свобода на словото, се съгласява и дори упреква последната от любимите си жени, че в момента тя му разваля цялата работа, защото той иска да се подчини на краля. Но дали ще се подчини…, ще видим. Да не разказвам пиесата, да дойдат хората да я гледат, няма да сбъркат.
  • Какви черти придавате на своя персонаж – Краля, властника?
  • Не съм играл крал, както вече казах, но мисля, че в съзнанието на българина, образът на моя човек е много близък до нашите министри. И затова, надявам се, който може да усети и да разбере, да види как нашите „големи хора“ могат да дадат всичко, само и само да постигнат своите цели. Аз обичам да наблюдавам хората. Искам да усетя характера им, емоциите, радостите, страховете. Много от образите съм взел от живота.
  • Ние също живеем по време на войни. Има ли спектакълът актуални препратки към днешния ден?
  • Историята, която разказваме, сюжетът, е много близък със сегашното време, има много общи неща с управниците и министрите, които обещават на хората едно, а се получава съвсем друго. Затова жанрът е не толкова сатира, колкото театрална гротеска. Имам усещането, че много от нещата, които Борис Априлов е написал тогава (той доста отдавна е писал тази пиеса), все едно, че за днеска ги е писал.
  • В момента си партнирате с най-младото поколение артисти. Как се чувствате в тяхната компания?
  • Много ми е приятно, всички са много симпатични и много готини, в смисъл че ние много хубаво си партнираме и се усещаме един друг. И същевременно, моят герой много обича младите хора. По принцип, аз също обичам младите хора и много добре се разбирам с тях. В барчето ми правят кафенце, чайче и аз се чувствам чудесно. Говорим на един театрален език. Няма поколенческа разлика. Още повече, че режисьорът, Петър Денчев, който за мен е един от най-добрите режисьори в съвременния български театър, е усетил знаците и символите на автора и напътства с изключителна вещина героите в тази пиеса. Той много добре знае как да работи с младите артисти и как да направи така, че всичко на сцената да се чувства и да се усеща много добре. Режисьорът е този, който в момента кара всички актьори да вървят в една посока, към една цел, прави много точни забележки и той е човекът, без който няма да има спектакъл. Той е работил и в Народния театър, има театрални награди и има според мен много точно, добре организирано и интересно театрално мислене.
  • Вие сте ученик на един от театралните корифеи, проф. Филип Филипов. Той ли е Вашият ментор и учител по театър?
  • Аз съм работил страшно много с Филип Филипов. Във ВИТИЗ направихме „Деца на слънцето“ на Горки, тогава беше ВИТИЗ, не НАТФИЗ. И много ме изненада Филип Филипов, като ме взе направо от студентската скамейка в Народния театър. Завършвам аз ВИТИЗ и в трите пиеси при Филип Филипов, играя трите главни роли. Салоните във ВИТИЗ – пълни, хората гледат. Идват да ме гледат от театрите в Пловдив, Варна, Бургас, но аз исках да бъда близо до София, защото съм от София, в София съм роден, мислех си: дано да ме вземат в Пловдивския театър, да си прескачам често до вкъщи. В един ден, получавам писмо-покана от Народния театър. Помислих, че някой си прави шега, че някой ми връща майтапите, които аз си правех с колеги от ВИТИЗ. Тогава, 1974 г., правеха големия ремонт на Народния театър. Отидох в личен състав на театъра, за всеки случай. Взеха ми документите и ми се скараха защо две седмици се бавя. „Друг на ваше място щеше да дойде на секундата.“ – казват. Направих медицинското, назнамиха ме и веднага започнах репетиции. Помня ,че беше 19 август. И първата ми роля, на Протасов, беше в „Деца на слънцето“.
  • Имате щастлива професионална съдба. Мечтали ли сте някога за друга професия или актьорската професия беше Вашата мечта?
  • В казармата съм завършил школа за радисти. Ходехме тогава да строим бургаския „Нефтохим“. И непрекъснато, в количката, цели страници от вестник си ги минавах на морза. Чаках да ме поканят на ул. „Червеноармейска“ № 1 във Варна, на изпит за корабен радист, а това е вторият човек след капитана на кораба, той свързва кораба с целия свят. Исках да пътувам с кораби по света. И сега, като ходя във Варна, се сещам за тази улица. И чаках аз да ми се обадят, обаче брат ми се объркал и изпратил документите ми за изпита във Варна една седмица по-късно. Така, вместо радист, станах артист. Кандидатствах във ВИТИЗ, Филип Филипов ме прие с мои си материали, които бях подготвил. Аз от малък още участвах във всички училищни новогодишни програми, рецитирах стихотворения по разни поводи, имах любопитство към актьорството.
  • Тази година ще направите 50 години на сцената на Народния театър. Още играете в спектакъла „Колко е важно да бъдеш сериозен (Години по-късно)“ от Том Томас. Но защо Ви наричат „Радичков актьор“?
  • За мен се говори, че съм Радичков артист. Любимият актьор на Радичков и „Радичков актьор“, защото съм играл в трите негови пиеси – „Опит за летене“, „Суматоха“ и „Януари“, които са поставяни в Народния театър. И защото са ни много близки имената, на мен още ми казват почитатели: „О, г-н Радичков! Антон Радичков, голяма работа си, искам да ти кажа…“ И аз не се сърдя. Нека ме бъркат! Да ме бъркат с Радичков, а не с някой друг. Много близки бяхме с Радичков, често съм го карал до тях. Казваше ми понякога: “Аз ако съм се сетил, когато пишех пиесата, щях да напиша това, което ти направи. Но ти така хубаво импровизираш, че всеки път ще те черпя по една водка!“ – Доста водки ме е черпил по този повод…
  • Имате награда за най-добра мъжка роля – на Петлето в „Опит за летене“ на Шестия Национален преглед на българската драма и театър през 1980 година…
  • Да, първа награда за актьорско майсторство. Бай Тодор, ако не беше дошъл да гледа, щяха да ми дадат втора награда, така ме гласяха. А той дойде да гледа точно преди да раздават наградите, и вика: „ А-бе, къде е онуй хубаво момче, бе? Много ми хареса, бе. Много хубаво играе! Ха-ха! “ И колегите ме бутат: „Тони, за тебе става въпрос. Вдигни една чаша, иди му кажи наздраве!“ Казах „Наздраве“. А той: „Браво моето момче! Ти играеш като мене, бе! И аз едно време, режисирал съм разбира се, но и играех!“ – И така ми дадоха първата награда.
  • Кои за любимите ви режисьори?
  • Един от любимите ми режисьори е Младен Киселов. Страхотен режисьор! Не само защото съм получил първата награда на прегледа на българската драма и театър в негова пиеса. Той беше режисьор, който много добре усеща актьорите. И много добре усещаше специално и Йордан Радичков.
  • А кои от актьорите бяха ваши най-добри приятели?
  • Георги Георгиев-ГЕЦ, Асен Миланов, бяхме непрекъснато заедно с него, Велко Кънев също ми е любим актьор и приятел. Той беше в Сливенския театър и идвайки в София, винаги оставаше да спи вкъщи. След Сливенския театър, той беше назначен в Сатиричния театър, поканиха го да дойде в Народния театър за „Опит за летене“, дойде и си остана в Народния до края. Борето Чакринов покани Велко Кънев в Бургаския театър, когато беше директор едновременно и на Сливенския, и на Бургаския театър. И в „НЛО“ сме били заедно с Велко Кънев. Той пееше много хубаво. Бяхме неразделни. Заедно с Велко сме играли в много пиеси и филми, в „Клуб НЛО”, във великолепната комедия „Оркестър без име”… Много спомени имаме заедно.
  • Осем години сте посветили вие на Клуб „НЛО“ – пеещото актьорско шоу, от 1996 до 2004-та!
  • Страшно бяхме близки с Георги Мамалев и с Велко в Народния театър. Събирахме се и с Павката Попандов. И много им се радвах, когато направиха „НЛО“, аз съм човек, който се радва, когато някой направи нещо хубаво. Когато клубът стана телевизионно шоу, мен ме поканиха продуцентът Гущеров и Велко. За хората беше голям смях, ама за нас – много сериозна работа. От тамошното участие направих малка плоча с две песни – „Хайде, како, на битако“ и „Пенелопа“. На софийския битак после я продаваха на касета като топъл хляб. Аз ходих на Битака и като ме видяха там, продаваха я в един фургон, викнаха ме да ме черпят, че много пари били изкарали от мен.
  • Кое е златното правило за един актьор?
  • Да бъде истински!

 

Разговора води: Щилияна Василевa

Предишна СВЕТОФАРЪТ МЕЖДУ БУЛ. "СТ. СТАМБОЛОВ" И "Г. ДАНЧЕВ" ВЕЧЕ РАБОТИ
Следваща ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

ОБЩИНСКОТО ПРЕДПРИЯТИЕ „ОЗЕЛЕНЯВАНЕ“ ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИ В КАМПАНИЯТА „ДА ИЗЧИСТИМ БЪЛГАРИЯ ЗАЕДНО“

Към кампанията „Да изчистим България заедно“ ще се присъедини и Общинското предприятие „Озеленяване“. Това заяви заместник – кметът по финансите Румен Иванов. И допълни, че се предвижда служителите на предприятието

Новини Сливен

ОБЩИНА СЛИВЕН ЩЕ СЕ ВКЛЮЧИ В КАМПАНИЯТА „ДА ИЗЧИСТИМ БЪЛГАРИЯ ЗАЕДНО“

За седма поредна година община Сливен ще се включи в кампанията „Да изчистим България заедно“, организирана от bTV Media Group. Тя е най-мащабната доброволческа инициатива у нас, свързана с опазването

Новини Сливен

ВОДАЧ НА МЕРЦЕДЕС Е ХВАНАТ С НАРКОТИЦИ В ЦЕНТЪРА НА СЛИВЕН

21-годишен водач на лек автомобил „Мерцедес“ е хванат да управлява след употреба на наркотични вещества. Проверката е извършена при ежедневния контрол по пътна безопасност на 2 декември, в 01,29 часа,